they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 69

- Така, не знаех какво да ти взема.. наясно си, че не съм добра в избора на подаръци, затова трябва да излезем накъде и да си избереш нещо, което да ти купя. Не искам да рискувам и да ти взема подарък, който може да не ти хареса.

- Спокойно, Стейси. Не са ми нужни подаръци, просто искам да си до мен.

Тя ме погледна, а усмивката на лицето ѝ се изпари. Сведе погледа си.

- Скай... искам да ти кажа нещо, въпреки, че рискувам да разваля отношенията ни.

Сбръчках вежди.

- Стейси, не ме плаши!

Тя отново ме погледна.

- Обещай ми, че няма да ми се сърдиш.

- Казвай каквото имаш да казваш, моля те!

Тя преглътна тежко.

- Когато Браян се върна, първия път... вечерта излязохме с още няколко приятели. Пих малко и наистина не знам как се случиха нещата, някак си се озовах в една тоалетна, целувайки се с него. Щом осъзнах какво се случва веднага си тръгнах, нищо не се случи, но все пак не беше редно. Чувствам се ужасно и мисля, че е редно да знаеш.

- Уау - възкликнах. - това не съм го очаквала.

Често казано не ме учуди факта, че го е сторил, не знам защо. Но може би се обидих от това, че не са ми казали по - рано. Какво, ако всъщност нещо се е случило помежду им? Както и да е, Браян вече е в миналото и нямам намерение да развалям приятелството си със Стейси заради него.

- Просто нека не говорим за това, става ли? - повдигнах вежди, а тя кимна леко.

- Много малко хора биха приели такава новина, по начинът, по който ти го стори. Благодаря ти. - тя се усмихна и ме прегърна.

- Хайде, оправяй се и да излезем някъде.

След като излязох от стаята на Стейси, почуках на тази на Джош. Той отвори и аз влязох.

Брат ми взе букет, намиращ се на леглото и ми го поднесе, усмихвайки се.

- Заповядай, Скай - Кай.

Аз също се усмихнах.

- Благодаря ти. - казах, взимайки букета.

- А.. - той се завъртя и се зарови в куфара си. След няколко секунди се обърка отново към мен и ми подаде малка кутийка.