›› 30

1.8K 219 31
                                    


Решихме да седнем в ресторанта на хотела, като сметнахме, че ще е по - добре да не излизаме никъде, за да не ни снимат и пак да стане проблем

Аз се хранех, а Браян само ровичкаше с вилицата, в чинията си. Не ми харесваше да се държим така един с друг. Мразех тишината помежду ни. 

- Скай, извинявай.

- За какво? - погледнах го.

- Че казах това, което казах. Просто.. - той тръгна да се обяснява.

- Казах ти, че те разбирам. Спокойно. - усмихнах се.

- Да, но каквото и да се случи сега ще имам чувството, че ще е насила, а аз не искам да става така. Просто ти се забави и реших, че или не ти се идва или... - той въздъхна.

- Скъпи, моля те. Да приключим тази тема. Нищо няма да стане насила, не се безпокой.

- Щом казваш. - личеше си, че се чувства гузно.

Оценявах това, че до сега не беше питал директно за причината, поради която не искам да спя с него още. Малко ме обиди това, че си мисли такива неща, но се радвах, че му казах и, че той ме разбра.

Не си говорихме както обикновено. Той беше някак си предпазлив. Говореше ми мило и постоянно ме питаше как съм.. Чувстваше се зле, колкото и да му повтарях, че не е направил нищо грешно.

- Искаш ли да идем да се разходим малко? - казах, вече привършвайки вечерята си.

- Не е ли късно? По - добре утре. - измрънка Браян.

- Добре. - усмихнах се.

Вече минаваше полунощ и Браян каза, че мисли да си ляга, затова плати и двамата излязохме от ресторанта.

- Ела да ти спрем някое такси, да съм сигурен, че ще се прибереш жива и здрава.

- Не, не. Ще те изпратя до горе, стига глупости. - леко се засмях.

Той кимна. Съгласяваше се на всичко, което казвах.

Качихме се горе.

- Ако искаш утре можем да излезем на обяд? - предложих.

- Да. Звънни ми когато можеш.

Усмихнах се и го целунах.

- Бих те поканил да останеш, но мисля, че ще е по - добре да не го правиш.

they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]Where stories live. Discover now