they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 32

- Какво? - повдигнах вежди. - ти си съгласен?

- Е, да не помислиш, че изгарям от желание да се преструвам, че имам връзка с теб. Просто смятам, че това няма да навреди. - обясни ми Зейн, но аз изобщо не бях на това мнение.

- Ти искаш да лъжа родителите си?

- Не да ги лъжеш. Просто няма да им казваш. Ще дойдат тук за няколко дни, ще излизаме заедно с тях, ще ни снимат и хоп - лошото момче, с добро сърце. - той се усмихна довлно.

- Така е Скай, той е прав. - каза леля.

- Когато кажете ще им купя и билети. - продължи Зейн, а леля се усмихна широко.

Погледнах нея, а след това и него.

- Значи.. ще облимсля това и тогава пак ще говорим, става ли? - погледнах в страни.

- Скайлър, не се сърди. - леля се изправи и дойде до мен. Тя разпери ръце и ме прегърна.

Какво си мислеш тя? Все едно бях някоя кукла и тя просто така щеше да ми казва какво да правя.

- Може ли да тръгваме? - погледнах към Зейн и той кимна.

Леко се усмихнах на леля и тръгнах към вратата. Зейн ме последва.

Когато вече и двамата бяхме в колата казах:

- Как може да подкрепиш леля ми, а не мен?

Той повдигна вежди.

- Какво трябва да значи това? Ние само се правим на двойка, не се вживявай толкова.

- Не се вживявам! Въпроса е принципен. Ти се продаваш! - викнах леко.

Тъй като той вече шофираше, намали скоростта и отби. Обърна се към мен.

- Ти дали не го правиш? Нека не забравяме защо си тук.

- Защо съм тук!? Защото помагам на леля си, да не мислиш, че съм тука заради парите ти?

- Не, тук си, за да се опиташ да навлезеш в бизнеса, някак си и да се намериш университет. Използваш ме като платформа за успех. Не, че ми пука. Ти не си нищо особено и колкото и да се опитваш, каквото и да правиш винаги ще си останеш невзрачно, безмозъчно момиченце.

Гледах го. Как разговорът ни стигна до тук? За какво говорехме преди малко, а сега какво стана..