-Скъпи Джънгкук, позволи ми да ти обясня нещо. Интелигентно, трудолюбиво момче може да е популярно, да има много приятели. Но момче, което дава идей за безброй номера и приключения, е легендарно. От въздуха се появяват приятелите с покана за ходене на гости. Разказите за наказанията вм края на ваканцията само засилват славната му репутация.- разпери ръце и се поклони като актьор след падането на последната завеса. -Рядко ме канеха някъде втори път, но навсякъде ме канеха поне веднъж.
Кук го зяпна.
-Да не искаш да кажеш, че Джимин те е поканил у нас, защото си обещал да правиш бели?
-Естествено. Какво друго би го накарало да ми предложи?
-Ами... Например... приятелството ви.
-Приятелство? Къде е тръпката?
-Да, вярно, държиш да има тръпка във всичко. Но майка ми... тя те обвини за всички пакости. Защо не обвини Джимин? Той те е поканил само и само, за да види в какви каши ще се забъркате двамата и какви неприятности ще причините!
Устните на Техьонг се извиха в усмивка, колкото весела, толкова и горчива. След толкова години му бе приятно да го чуе, но това определено не променяше нищо сега, същевременно се наслади да види Кук бесен на друг, а не на него.
-Не я виня. Подобно на нея никой друг не ме искаше в дома си.
Кук разтвори леко устни, а очите му се изпълниха с тъга. По дяволите! Той не искаше тя да го съжалява. Прочисти си гърлото, но Кук го изпревари.
-Изгони ли леля си и братовчедките си от тазикъща?
-Какво?!- Те свъси вежди. -Не. Преди два месеца леля ми ме осведоми, че не желае повече тази къща. Бе прекалено тъмна, старомодна и малка, за дъщерите и. Изнесе се ден, след като ми го съобщи. Не съм я гонил, а още по-малко съм я накарал да го прави.
-Тогава защо иска да се върне?
Техьонг присви очи.
-Явно е обсъждала с теб въпроса.
Мисълта, че Кук е служал лелята на Те и и е повярвал, гонараниха повече, от колкото лъжи по негов адрес.
-Всъщност беше братовчедка ти Чеьонг.- уточни Кук и страните му леко поруменяха. -Отказал си да се върнат дори след като леля ти те е умолявала.
Те отвори уста, готов да се защити, но се отказа. Вместо това заяви:
-От години съм трън в очите им. Защо да се насилвам да им ставам любимец сега?
Очите на Кук блеснаха.
-Не и повярвах! Само се чудих защо спира непознат човек в магазин за шапки и му говори такива неща. Леля Мина ми каза...
-Да?- подкани го той, понеже Кук млъкна.
-Леля описа твоята леля като капризна лоша жена, която никога не те е харесвала. Никога не е харесвала и баща ти.- Кук се обърна да огледа стаята, докато Техьонг го зяпаше смаян. -Иска да се върне, защото къщата е обновена, нали? Защото си я направил много по-хубава. Но най-доброто подобрение е, че си е тръгнала.
На устните на Те се появи усмивка.
-Съгласен съм.