Въпросът изчезна от съзнанието му както почти всичко друго. Техьонг успя да се поклони, но е и да откъсне очи от Кук.
-Изненадън съм да те видя отново Техьонг.- поздрави Кук.
Те го гледаше опиянено как се настанява на мястото срещу него.
-Изненадан ли? Защо?
Кук се усмихна.
-Явно губя облига с леля.
-О? Бях останал с впечатлението, че не одобряваш залаганията.
Очите на Кук невинно се ококориха.
-Случайно намерих една стара монета и не устоях на изкушението да рискувам.
Те не биваше да му отговаря, знаеше го отлично, но...
-Смяташ ли че си постъпил разумно? Човек не бива да залага онова, което не може да си позволи да загуби.
-Едва ли ще усетя загубата.
Боже, отново го въвличаше в мрежата си. Техьонг не обърна внимание на вътрешния си глас, който му казваше да седи спокойно и да кима като глупак.
-Никога не е добре да заложиш на губеща кауза.
-Бях убеден, че ще спечеля.
-Беше.- отбеляза Мина.
Техьонг плъзна поглед по съблазнителната фигура на Кук а той хвърли унищожителен погледн на леля си, а тя само му се усмихна. Техьонг не го забеляза. Не можеше да откъсне поглед от Кук. Намерения...очаквания...предизвикателства...такива думи се въртяха в ума му. Хем го изкушаваха, хем го предупреждаваха. Не бе готов да се обвърже, но ако искаше да го направи, то Кук щеше да е човека.
-Джънгкук ми каза, че ремонтираш къщата си.- каза Мина поглеждайки към Те.
-С много подобрения и нови неща който се предлагат в днешно време.- Техьонг се усмихна. единствено темата за ремонт на къщата му имаше силата да го откъсне Кук.
-Наистина ли беше необитаема?- поинтересува се Кук. -Покривът ли се бе срутил?
-Да и то с гръм и трясък. Чак станало причина съседите да излязат разтревожени на улицата. Чист късмет е, че никой не пострада.
-Боже!
-Като съдя по размера на щетите, трябва да е било наводнявано години наред. Чичо ми не обръщаше внимание на поддръжката, а леля ми едва ли е мислила за покрива, затова пораженията бяха установени едва в началото на тази година.
-Нали каза, че се е срутил?
-Така открих теча. След станалото леля отрече да е знаела за опастността, но ме изненада внезапното и желание да напусне къщата след толкова много години.
-Не се съмнявам.- промърмори Мина.
-Но до някъде не съжалявам. Така имам възможност да я ремонтирам изцяло. Когато няма покрив е лесно да вдигнеш нов и да освободиш н ови пространства. На мястото на срутила се стена можеш да направиш врата към друга стая или да ги съединиш. Сега къщата ще стане каквато я искам и няма нищо общо с онази тъпна и претрупана сграда, каквато я помня.
-Значи не се случило нещо много лошо.- отбеляза Кук. Особено след кайо не си я харесвал в предишния вид.
-И аз мисля така.- усмихна му се доволно. -Искате ли да я видите?
-Техьонг дори не знаеше защо го предложи. Кук премигна сякаш и той се чудеше, но леля Мина веднага прие.
-Много бих искала. Често съм мислила за подобрения в моята къща, но е толкова трудно да си ги представиш. Да отидем и да разгледаме къщата.
Решиха да отидат пеша. Техьонг вървеше до Кук, от части доволен, но и леко притиснен. Доволството бе лесно обяснимо, бе посветил огромно внимание на ремонта и се гордееше от резултата. Но притеснението...питаше се дали Кук ще одобри преустройването, а после си помисли защо му пука. Не ставаше въпрос за къщата на Кук.