1 месец по-късно
Гледна точка на Хари
- Хайде, любов, трябва да ставаме. - галех бузата на Али и и шепнех, опитвайки се да я разсъня. Едва 4:00 сутринта е, но полета ни за Лондон е след два часа и трябва да ставаме.
- Още пет минути. - измърмори и зарови глава в гърдите ми, а аз се усмихнах сънено.
На мен също ми се спи доста, въпреки че донякъде съм развълнуван да се върна в Англия сега, а и Али идва с мен. Ще останем там за две седмици и наистина се радвам, че се съгласи да дойде, защото иначе щеше да ни се наложи да се разделим за цели две седмици. А последния месец прекарвахме всяка свободна минута заедно и не съм сигурен, че частта с живеенето поотделно ни се получаваше кой знае колко, защото Али постоянно беше у нас, дори аз останах в апартамента и с нея няколко пъти. Но на кого му пука? Искаме да сме заедно и ще бъдем, безмислено е да си поставяме ненужни ограничения, които така или иначе знаем, че няма да спазим. При нас "забавянето на нещата" не работи, никога не е работело, още от момента, в който се запознахме. Глупаво е да мислим, че и този път ще е различно, защото някои неща не се променят.
- Наистина трябва да ставаме. - настоях, защото я будя от 20 минути. - Ще имаш достатъчно време да се наспиш по време на 13 часовия полет. - отместих леко тялото и от моето и тръгнах да ставам от леглото.
- Не, не ме оставяй. - най-накрая отвори очи и протегна ръце към мен. Надявах се това да проработи.
- Тогава ела с мен да се приготвим и да пием кафе. - усмихнах и се и хванах ръцете и.
- Ще ми трябва цяла кана.
- За да останеш будна докрая на седмицата ли? - засмях се.
- Трябваше да си легнем по-рано. - отбеляза, но все пак стана от леглото и ме последва в банята.
- Можеше и да си легнем по-рано, ако не беше преподредила куфарите ни три пъти. - отвърнах, защото заради това си легнахме в почти полунощ.
- Отиваме за две седмици, това е... половин месец! Ами ако забравим нещо, ако стане студено и нямаме топли дрехи или...
- Али, осъзнаваш, че и в Англия има магазини, нали? - засмях се леко.
- Трябва да сме подготвени. - настоя, а аз се усмихнах и поклатих глава.
Двамата измихме зъбите и лицата си, а след това отидохме да се преоблечем, за да бъдем готови. Полета е дълъг, затова заложихме на анцузи и маратонки, за да ни е по-удобно. Слязохме в кухнята и аз ни направих по чаша кафе.
Гледна точка на Алисън
Спеше ми се ужасно много, въпреки кафето, което изпих и ентусиазма да отида в Англия отново. Трябват ми минимум 8 часа сън, за да функционирам, а аз имам... 3 и половина в момента. Докато Хари и Джон товареха багажа ни в колата, аз стоях в хола и си разглеждах някакви неща в социалните мрежи. Забелязах паспорта на Хари на масата и тогава ми хрумна нещо. Побързах да го прибера в раничката ми при моя, надявайки се и той да е достатъчно сънен, за да не се усети и да реши, че вече го е взел. Време е за отмъщение за номера със смучката. Представям си как ще се паникьоса, когато вече сме на летището и реши, че го е забравил тук.
- Трябва да тръгваме, сега. - Хари пристъпи в къщата.
- Не забравяме нищо, нали? - станах от дивана и отидох при него.
- За стотен път, не! - усмихна се и двамата излязохме. Не бъди толкова сигурен, скъпи.
- Длъжна съм да попитам. - минах пред него и се качих в колата, а той влезе след мен.
Пътя до летището ми се стори сравнително кратък, може би поради липсата на трафик толкова рано сутринта. Въпреки че, когато пристигнахме сградата, както винаги гъмжеше от хора, което предполагам е разбираемо. Дойде момента и на проверките и чекирането, където Хари определено ще има нужда от паспорта си.
- Паспорта ви. - поиска момчето, което тъкмо погледна личната му карта. Хари бръкна в единия, а после и в другия джоб на якето си. След това претърси раницата си, но както можете да се досетите не откри нищо.
Гледна точка на Хари
- Един момент. - обърнах се към момчето, което очакваше да му представя паспорта си. Аз ровех из раницата си и претърсвах джобовете на дрехите си, но не намирах документа. Мамка му! Оставих го на масата в хола.
- Може ли малко по-бързо? - помоли ме той. - Има и други хора след вас.
- Али... - обърнах се към нея леко виновно. - Мисля, че забравих паспорта си вкъщи. - сега се чувствам кофти, че се базиках с нея за това, че не спираше с въпроса "забравяме ли нещо?". Забравих най-важното! Нямам думи...
- "Али, успокой се, нищо не забравяме." - изимитира ме тя.
- Мамка му! - прокарах пръсти през косата си. И сега какво? Бях ужасно ядосан на себе си. Няма как да се върнем, защото ще си изпуснем полета, но сега така или иначе не може да се качим. А не мога да купя нови билети от днеска за утре, а и трябва да съм в Англия възможно най-скоро, защото имам и репетиции. Не мога да повярвам, че си забравих паспорта, честно.
- Успкой се де, трябваше да ти го върна за смучката все пак. - извади документа ми от раничката си, а аз извъртях очи.
- Ужасна си! - взех го от ръцете и и го подадох на момчето, което вече губеше търпение. Билетите ни само в едната посока струват $4000, така че по-добре да спре с физиономиите, за толкова пари мога да се забавя пет минути.
- Поне те разсъних. - пошегува се и беше неин ред да представи паспорта си.
След малко вече бяхме в самолета и се настанявахме. Както обикновено се настанихме на две седалки един срещу друг, а Джон и Том останаха в салона при нас, само докато излетим, след това отидоха в съседния, където беше и останалата част от персонала на самолета в момента.
Гледна точка на Алисън
- Нямам търпение да пристигнем в Англия. - усмихнах се широко. - Въпреки че ще кацнем в 2:00 презнощта. Утре нямаш работа, нали?
- Не, утре съм напълно свободен, може да се разходим малко из Лондон, но обещах на майка ми, че ще вечеряме с нея, сестра ми и баба ми, която е в Лондон специално заради теб. Много те харесва и всеки път ме пита за теб.
- Много сладко! - отново се усмихнах.
- Не знам защо, но някак, когато отивам в Англия заедно с теб се чувствам различно. Чувството да си с мен вкъщи е някак приятно. Смисъл различно е от това да сме например в къщата в Лос Анджелис, все пак Англия е моя дом. - хвана ръката ми в неговата и ми се усмихна.
- И аз обичам да ходя там с теб. - признах. Наистина ми харесваше да съм с Хари в Англия, въпреки че сме били там заедно само веднъж. Помня, че тогава също беше много щастлив, все пак това там е домът му. Знам чувството да се прибереш, след като си бил на друго място дълго време, за мен Финикс винаги ще е моя дом.
- А и семейството ми те обожава, което е невероятно, защото едва помнеха имената на бившите ми. - каза леко шеговито.
- И аз харесвам семейството ти, страхотни са! - отвърнах.
С Хари си говорихме през следващите два часа, докато в крайна сметка не съм заспала. Той ме събуди по някое време, за да хапнем и няколко часа по-късно кацнахме в Лондон. Беше доста късно, а и бяхме сравнително изморени, затова отидохме направо в тях и си легнахме, за да може да се наспим и да не загубим деня утре. Заспала съм в момента, в който легнахме и се сгуших в Хари, и се събудих чак сутринта към 9:00.
- Хей. - погледнах към Хари, който също беше буден, но се излежаваше. Явно се е събудил преди мен.
- Добро утро! - усмихна ми се.
- Добро утро!
- Успя ли да се наспиш?
- Да. - усмихнах се доволно. - Ти отдавна ли се събуди?
- Не. - поклати глава и погали гърбът ми. - Ставаме ли?
- Хайде. Трябва да излезем за закуска, така че по-добре да ставаме.
Това и направихме, влязохме в банята, за да се приготвим, а след това от куфарите си извадихме някакви дрехи. Аз си облякох една рокля на ситни цветенца, в преобладаващо розов цвят, която беше с плътни презрамки, беше леко разкроена под талията ми и стигаше до коленете ми. Съчетах я с чисто бели гуменки на Vans, косата си оставих пусната, защото беше на леки вълни и ми харесваше как изглежда, а гримът ми беше съвсем лек, придържах се към естественото.
Когато бяхме готови излязохме от къщата. Хари беше измислил къде ще ходим да закусим, все пак аз изобщо не познавах града. Мястото се намирало в центъра и щяхме да отидем с кола, а после евентуално ще се разходим там наоколо.
- Ти ли караш? - попита ме, а аз го погледнах объркано и чак след това се усетих, че бях напът да се кача от грешната страна.
- Не и днес. - засмях се леко и заобиколих до правилната страна, от която трябваше да се кача.
Тръгнахме към въпросното заведение и по пътя в общи линии обсъждахме плана ни за деня, който не беше нищо особено. Все пак не съм тук за пръв път и Хари още миналата година се постара да видя по-известните забележителности из града, така че днес няма да се правим на туристи. По-скоро ще се разхождаме и почиваме, той от утре има репетиции за концерта, който е следващата събота, което е след точно седмица. Зейн също трябва да пристигне днес, така че и с него щяхме да се видим тия дни, извън репетициите им имам впредвид. Въпреки че аз все още не знам дали ще присъствам на тях, тоест дали може и дали Хари иска, или ще отида направо на концерта, не знам.
- Поръчай си английска закуска. - препоръча ми, точно преди да влезем в заведението. Той държеше ръката ми и ми отвори вратата да вляза, а след малко заедно се настанихме на една свободна маса.
- Тук ли закусваш обикновено, когато си в Лондон? - попитах го.
- Само когато имам време, обикновено идвам тук със сестра ми или с приятели. - обясни.
- Доста е уютно! - огледах се наоколо. Наистина си личи, че сме в Англия.
- И храната е страхотна. - увери ме.
След като си поръчахме храна и напитки аз отидох набързо до тоалетната. Когато се върнах и вървях към масата забелязах, че Хари се беше изправил и прегръщаше някакво момиче. Беше се усмихнал и нещо ми подсказва, че тази не е просто фенка. Някак се напрегнах, не знам защо. Коя е тази и защо го прегръща?