На следващата сутрин Кук бе излязъл рано за разходка. Когато се върна видя че леля му има посетител. Леля му и един изключително привлекателен джентълмен го погледнаха и му се усмихна. Двамата изглеждаха като двама гузни любовници. Леля му изглеждаше щастлива и леко порозовяла от смях. Галеше с една ръка малко куче, сгушило се в скута и. Първоначално бе наведена напред, с тяло почти опряно в посетителя, но сега седна на стола и се облегна назад.
-Добро утро, Джънгкук. Не очаквах да те видя толкова рано. Това е господин Ким Чеянг . Господин Чеянг, това е племенникът ми Джеон Джънгкук.
-За мен е огромно удоволствие, Джънгкук.
-И за мен.- отвърна той, изучавайки го с интерес.
Червеникавокафявото кученце в скута на леля му отново излая. Леля му се усмихна, докато го чешеше между ушите.
-Това е Луис. Господин Чеянг се грижи за него, докато съм тук. Доведе Луис да се видим.
-Много му липсваш.- усмихна и се Чеянг.
-Трябва да се опознаете Кук. Хайде, вземи едно парченце бекон и го повикай.- Кученцето скочи на пода, когато Кук взе парче бекон. Седна пред Кук, размахвайки бързо опашка и вторачило тъмните си очи в месото. След това се отдръпна малко назад и вдигна предната си лапичка. Приличаше на кавалер, който канеше дама на танц.
-Колко си сладък.- каза Кук. Наведе се и му подаде бекона. Той внимателно го взе от пръстите му и започна да го хрупа на пода. Кук погледна леля си:
-Защо не го доведе със себе си, лельо?
-Разходките тук няма да са му достатъчни.
-Нямам нищо против да остане.- каза Кук.
-Обеща ми че мога да го задържа поне месец.- подметна Чеянг. -Кой друг ще строява Макс.
-Горкият Макс! Сигурно няма търпение Луис да си тръгне.
-Кой е Макс?- поинтересува се Кук.
-Макс!- извика Чеянг.
В далечния край се чу драскане по вратата и тя се отвори. За ужас на Кук, най-голямото куче, което бе виждал, приближаваше към тях. Беше преобладаващо черно, с кафяви и бели петна по главата и краката. Седна послушно до стола на господаря си и главата му почти се изравни с рамото на господин Чеянг.
-Огромен е.- каза Кук.
-Но е страшно дружелюбен. Донесох го от Швейцария.- наведе се и почеса кучето по гърлото. -Роден е да катери планини и да пази стадата с кози, а аз му предлагам само сеулските улици.
-И крайно досадно кученце да го тормози постоянно.- обади се лелята на Кук, когато Луис се промъкна между огромните лапи на Макс.
-Трябва да вървим.- каза Чеянг и си допи кафето.
-Добре.
Господин Чеянг сложи каишката му.
-Хубав ден!- Тръгна към вратата следван от Макс и Луис.