Кук рязко се измъкна от прегръдките му.
-Според мен това може да се брои за сполучлив удар.
- Да този път успя.
Кук облиза устните си за да ги навлажни.
-Едва ли ще има друг път Техьонг.
-Щом казваш.- промърмори Те. -Кук...
Чувайки името си, Кук се сепна. Усмихна се и запримигва насреща му, но поруменелите му страни издаваха истинските му чувства. Техьонг вече бе забелязал, че когато на Кук му станеше неловко, се държеше като пърхаща женска, раздаваше усмивки и премигваше.
-Искаш ли утре да се разходим?
-Прекалено на сериозно взимаш обещанието, дадено към брат ми- отвърна Кук.
-Питам не заради брат ти. Ще дойдеш ли с мен на разходка?
-Къде?
Кук не преставаше да навлажнява устните си и това побъркваше Те.
-Къде би искал да отидеш, Кук?
-Ами...навсякъде без парка.- каза Кук.
-Навсякъде без парка.- повтори Те замислено. -Предизвикателство е. Ще се наложи да измисля нещо друго за забавление.
-Да но не забравяй че не съм приел да дойда с теб!
-Нима?- вдигна едната си вежда. -Но и не отказа. Налага ли се...- отново погледна устните на Кук. -Трябва ли да те убеждавам?
За момент Кук направи пауза сякаш разбираше точно какво има предвид и обмисляше дали да не го провокира да го направи. За момент и Техьонг си представи как придърпва Кук в обятията си и го целува докато не каже "да". Колкото и да си повтаряше че това е временно състояние, което ще отмине ако не се вижда с него, той не бе готов да следва здравия си разум, когато Кук е до него. Може би е най-добре да го целуне и всичко да приключи.
-Как да откажа на така любезно отправена закана...така де исках да кажа покана. Приемам с удоволствие.- поклони се леко. -До утре или когато ти хрумне нещо интересно.
-До тогава Кук.
Поклони се и излезе от стаята. Време беше да се спаси, преди да си загуби ума и да го вземе в обятията си, за да провери дали кожата му има същия сладък вкус като устните.