-Не- обади се леля Мина със смях. -Как да говорим за Джимин? Горкото момче не е тук да се защити!
-И да беше тук, едва ли щеше да успее.- каза Джънгкук.
Преди да проговори, Те се изкашля.
-Надявам се госпожа Джеон да се възстановява.
-Разбира се, че се възстановява. Междудругото сме поканени на бал. Знаеш ли дали семейство Канг сервират хубаво вино.?
-Ами...- Техьонг се зачуди преди да отговори. -Нямам представа.
-Тогава значи ще се наложи да рискуваме. Ти ще дойдеш ли?
Техьонг погледна Джънгкук, който му подаваше чашата с чай.
-Най-вероятно. Джънгкук ще ми запази ли един танц за въпросната вечер?
Джънгкук вдигна изненадано глава, а после на устните му се появи усмивка.
-Съмнявам се че ще мога.
Техьонг едва не изпусна чашата си. Не канеше почти никой на танц, но когато го правеше, никога не му отказваха. Вместо да изпита облекчение, сега му се прииска да танцува с него повече от всичко на света. Искаше да разбере, дали ухае все така приятно, искаше да го усети отново до себе си и най-вече, мразеше да му отказват.
-Брат ти ме накара да да обещая че ще те забавлявам дори това да е със танц.
Кук му се усмихна по онзи лъчезарен начин, който вече го изпълваше със съмнения.
-Боже какво съвпадение! Мама ме накара да обещая че няма да общувам или най малко да танцувам с теб. Остава двамата да се разберат, но те предупреждавам че мама винаги се налага над Джимин.
-Явно е трябвало да го направят преди брат ти да ме накара да обещая.- самодоволната усмивка изчезна от лицето на Кук. -Понеже и двамата не са тук, предлагам да се допитаме до неутрална страна да вземе решение. Госпожо Мина. -каза Те без да откъсва поглед от Кук. -Кое обещание е по важно, моето дадено към Джимин, че ще се грижа за брат му, или неговото, дадено на майка му, да откаже покана за танц?