На следващия ден Кук разбра че няма да му е лесно с леля му. Роклите и бяха разпръснати навсякъде, обувките и също. Имаше три куфара с дрехи и един с обувки. Тя постоянно го караше да и носи неща. Всички в къщата обръщаха внимание само на нея, а когато не искаше нищо го караше да стои до нея и да слуша какво му разказва. Колко хубаво а?
На вратата леко се почука.
-Имате посетител господин Джеон.- съобщи Смит (икономът). Кук не погледна към вратата беше зает да слуша леля си.
-Така ли? Кой?
-Господин Техьонг.
-Кой?- едва не се задави с водата която пиеше.
-Господин Техьонг.
Какво по дяволите иска той, си помисли Кук.
-Да му кажа ли, че ви няма?- попита Смит след дълга пауза.
-Ами...- остави чашата на масата. -Не.- обърна се към леля си. -После ще се видим пак.
Повтаряше си, че ще го види само от любопитство. Бяха минали пет дни от бала и от целувката им. Колкото и да отричаше, Кук се питаше дали той ще го потърси пак, дали целувката не е била нещо повече от средство да я накара да млъкне, дали има шанс да е бил зашеметен от целувката, колкот беше Кук.
Докато минаваше по коридора се огледа в огледалото. Изражението на Кук беше спокойно, а колко лудо биеше сърцето му.
-Здравей отново.- след дълга пауза добави: -Надявам се майка ти да се оправи скоро.
-Благодаря.- За това ли беше дошъл, питаше се Кук. Техьонг стоеше и не откъсваше очи от Кук. -Имаш да кажеш нещо което Джимин не ми е казал ли?
Техьонг стисна устни преди да отговори.
-Нещо подобно. Значи той не ти се е обадил?
-Не. Защо да ми се обажда? Нали заминава. Даже мислех че вече е заминал. Не сещам какво има да ми казва преди да тръгне.
За миг Техьонг стисна очи, сякаш искаше да испокои някакъв гняв които бе в него.
-Да не би нещо с Джимин да не е наред?- попита Кук заради неочкваното посещение на Те.
-Тук съм да ти предложа моята компания. Насреща съм, ако ти се излиза.
Джънгкук зяпна.
-Твоята компания?!
-По молба на брат ти. -добави той бързо. -Джимин си мисли , че заради отсъствието на родителите ти ще стоиш сам в къщи..
Джънгкук гневно си пое дъх. Защо Джимин реши да изпрати точно него за да излиза? И как смее господин Борсук (както Кук го бе нарекъл веднъж) да приеме. Ще им покаже той и на двамата...хрумна му страхотна мисъл и вместо да откаже на Техьонг той му се усмихна мило. Ще даде добър урок и на двамата и хубаво ще се позабавлява докато го прави.
-Така ли? Колко предвидливо от негова страна. И колко мило от твоя страна да посветиш толкова много от времето си, за бъдеш с мен.
-Да доста хубаво нали?- Те очакваше друг отговор.
-И го правиш с такова желание, репутацията ти на чаровник е напълно заслужена сър.
Техьонг леко се издразни.
-Надявам се. И е добре да не го забравяш.
-Как бих могъл? Особено след последната ни среща.
-Така ли?- Техьонг скръсти ръце и го погледна с интерес. -И какво при последната ни среща ти направи толкова силно впечатление?
-Ами да видим...- потупа с показалец устните си наслаждавайки се на момента.