При Джимин
-Техьонг? Ето те! Ще те помоля за услуга.- Техьонг спря на стълбите. От срещата им в боксовия салон се постара почти да не се вижда с Джимин. Не беше трудно да отсъства от къщата през по-голяма част от деня, но не се оказа толкова лесно да избягва местата на които ходи Джимин вечер. Те очакваше да го изхвърли от дома си. Определено не беше кой знае каква трагедия, но щеше да му е неприятно да загуби приятел заради някакъв си валс. А пък и танцът не му беше харесал чак толкова. И по добре да не мисли за случилото се след валса... Техьонг последва Джимин до стаята му.
-Какво е това?- попита Те застанал на прага на вратата. Джимин прокара пръсти през косата си.
-Къде са ми проклетите ботуши? Онези за езда?- наведе се да надникне под леглото и извика прислужника. Техьонг отстъпи назад докато прислужника влизаше в стаята с ботуши в ръце.
-Ето ги господине. Точно го чистех.- единият ботуш наистина беше лъснат, но по другия все още личаха следи от кал.
Джимин грабна ботушите и ги сложи в куфарът си. Прислужникът трепна, когато засъхналата кал се посипа по сложените вече вътре дрехи. - Дай ми палтото. И дрехите за езда!
-Да сър.- прислужникът изчезна.
-Ще пътуваш ли?- поинтерсува се най-после Техьонг и се облегна на вратата. Джимин очевидно не възнамеряваше да го изхвърли на улицата.
-Да.- Джимин хвърли на пода смачкана риза, за да отвори шкафчето до леглото и започна да рови в него. -Повика ли вече кола?- провикна се той, за да попита прислужника.
-Направил го е.- каза Техьонг, след като чу едно "да" отдолу. -Защо си се разбързал така?- Джимин се завъртя в кръг сякаш не знаеше с какво да се захване.
-Баща ми ме праща да наглеждам едно имение. Преди две седмици е имало наводнение и някои от постройките са пострадали. Ще надзиравам ремонта.
Веждите на Те се стрелнаха нагоре. За първи път чуваше бащата на Джимин да се обръща с някаква молба към него.
-Колко гадно...
-Не, не. Нямам нищо против, но...- пое си дълбоко въздух, за да се овладее. -Всъщност майка ми е много болна и ще я води някъде където да диша чист въздух и да укрепи дробовете си. Иначе той щеше да се занимава с това, но сега... сега изпраща мен и това е положението.
Аха значи това било. Господин Джеон праща единият си син не толкова в израз на доверие, а по необходимост.
-Та каква услуга искаш?- попита го Техьонг.
За него нещата се уреждаха чудесно. Понеже Джимин няма да го има няколко седмици ще забрави всичко свързано с бала и валса. С малко късмет, къщата на Те ще бъде поправена преди Джимин да се върне, и тогава напрежението ще изчезне. Колкото по-голямо разстояние има между него и Джимин толкова по-добре.
-А,да, за малко да забравя.- Джимин отметна падналата на челото му коса. Ще се грижиш ли за Джънгкук вместо мен?
-Моля?!