-Най-после.- чу се глас зад него. -Никога не съм си представяла, че ще те видя на колене.
-Не е поради причината поради която ти би искала.- отвърна Те без да се обръща. -Що за лампа е това?
-От къде да знам?- каза жената, хлъцна и пристъпи към него.
Техьонг дори не я погледна. Госпожица Хюна му бе любовница в продължение на няколко седмици миналата есен, преди да му съобщи, че иска брак. Той я заряза на секундата.
-Права си. Глупаво е да те питам.
-Не говори така.- каза тя и прокара пръсти през косата на Те. -Знам някои неща както сигурно добре помниш.
-Помня, че се смяташе за чаровница.
-Както и ти.- прошепна тя шеговито. -Ако искаш, ще ти припомня и други неща...още сега...
-Имам други планове.
-Промени ги. Липсваше ми Те...дай ми възможност да се извиня за приказките си...
Той я погледна. Тя стоеше наведена над него и впечатляващите и гърди бяха на нивото на очите му.
-Юнджи, няма смисъл. Намери си друг на когото да се предлагаш.
Тя се нацупи, но продължи да си играе с косата му.
-Но аз те искам...липсваш ми....толкова си жизнен и страстен. Хайде да го направим в името на старото ни приятелство.
-Не благодаря.
Продължи внимателно да изучава лампата, но изпсува здравата, когато след няколко минути украсените и с дантели гащи паднаха върху главата му. Тя се разсмя.
-Хайде любов моя. Знам какво обичаш...
Хвана полата си, отстъпи назад и се стовари върху фотьойл. Облегна се назад и вдигна полата си разкривайки голите си крака. Разтвори ги и каза:
-Хайде, твоя съм да ме вземеш.
За момент той остана без думи. Боже тя бе по-дръзка, отколкото я помнеше. Но нямаше никакво намерение да се поддаде на предложението и...
-Вратата е отворена.- напомни той и върна лампата на масичката. -Държиш се като глупачка, Юнджи...
В стаята се чу силно ахване. Техьонг се обърна бързо и видя врага си на вратата.
-Божичко...- каза най-накрая Джънгкук.
Госпожица Юнджи надникна над вдигнатата си пола.
-Уви, заловени сме в деликатно положение, Техьонг!
-Не ние.- поправи я той. -Ти.
С три крачки мина през стаята, хвана здраво Кук за ръката и затвори вратата след тях.
-Много съжалявам.- каза Кук с престорено отчаяние, докато Те го дърпаше към най-близкия завой на коридора. -Мислех, че не би развратничил при широко отворена врата...
-Слушай.- каза Те, стискайки го още по силно за ръката. -Не развратнича с онази жена и да не си посмял да кажеш на някого, че съм го правил.
-Няма. Не би било редно. Мога само да опиша какво видях с очите си. Госпожица Юнджи едва ли ще има нещо против.
Техьонг се насили да не изпсува на глас. Как това момче винаги успяваше да го накра да се оправдава?
-Чаках теб.- каза Те в стремежа си да го обърка.
Кук рязко вдигна глава.
-Мен ли? Ти си напълно умопобъркан ако мислиш че ще ти се вържа на акъла.
-Нищо подобно...разполагам с нещо твое и исках да ти го дам.
По-рано в книжарницата, Кук си бе поръчал новия брой на някакво списание което той следеше, но излезе прекалено ядосан и забрави за него. Затова Те реши да го вземе и да му го даде дори да не искаше да го вижда отново.
-Нима? И какво по точно?
-Не се ли досещаш?
-Няма нищо което аз да искам.
Те се наведе напред, загледан в очите му с цвят на кафе и златисти точици.
-Нищо а? Сигурен ли сте господин Джеон?
Част от самоувереността на Кук се стопи.
-Да напълно сигурен съм.- каза той, но не прозвуча особено убедително.
-Интересно.- промърмори Те.
Руменината по бузите на Кук не остана незабелязана. Но кук се овладя и възвърна обичайния си тен.
-Извини ме. Трябва да тръгвам.
Не, Техьонг нямаше да го пусне така лесно.
-Закъде се разбърза?- та нали той дойде на проклетия бал, за да види Кук?- Не го ли искаш?
-Не. Задръж го.
Кук се опита да мине край него и да се върне в коридора към балната зала. Те постави ръка на стената и блокира пътя му, без да се замисли?
-Не бързай толкова. Трябва да ти кажа няколко неща...
-Майка ми идва! Пусни ме да мина!