NF - You're Special
Нов ден. Нови терзания.
Цяла нощ не можах да мигна. Премислях случилото се. Мисълта да се омъжа за човек, когото не обичам, ме побъркваше. Сърцето ми се свиваше, а коремът ми беше на топка от притеснение. Знаех, че ще помогна на Кристофър по този начин, но истината беше, че не можех да направя. Не можех да застана пред олтара и да се врека в любов и вярност на човек, към когото нямах такива чувства.
Изправих се от леглото и отидох до банята. Имах нуждата да наплискам лицето си със студена вода. Погледнах образа си в огледалото. Имах дълбоки тъмни кръгове под очите, причинени от недоспиване и сълзи. Разтърках клепачите си. Усещах как натежаваха след всяко примигане. Имах нужда от сън. Имах нужда от почивка.
Когато се върнах обратно в спалнята, видях, че Кристофър спеше все така непробудно. Олекна ми. Нямах силите да разговарям с него. С когото и да било.
Огледах се за последно, за да се уверя, че не съм забравила нищо. Исках да си тръгна. Да оставя всичко зад себе си и да продължа напред. С тихи крачки се запътих към входната врата и я отворих. Не исках да поглеждам назад. Не исках да виждам невинното лице на Кристофър. Той не заслужаваше това. Нищо от това. Знаех, че му го дължах. Заради мен той загуби детето си. Аз бях причината животът му да беше кошмар, от който, за жалост, не можеше да се измъкне. Но бях твърде страхлива. Твърде голяма егоистка. Предпочетох собственото си щастие.
Сълзите отново закапаха от очите ми. Защото нали това правят те - страхливците, плачат. Те винаги плачат, защото нищо друго не им остава. Мислят, че по този начин животът им ще се нареди. Но това беше една голяма заблуда...
Мислите ми бяха прекъснати от вибрацията на телефона ми. Имах съобщение. Побързах да видя от кого е.
От: Хари
Клара, трябва да поговорим. Знам, че се държах ужасно с теб, но искам да ти се реванширам. Очаквам те.
След секунда и получих адреса на срещата, а след това и последва още едно съобщение.
Липсваш ми, любов.
Знаех, че е лъжа. Отново искаше да запълни времето си, а кой по-удобен от личната му курва? Такава бях. Просто едно момиче на повикване, което винаги се отзоваваше, когато господарят й беше самотен. Страдах достатъчно. Злепоставих се. Бях жалка. Претъпках принципите си за един мъж, но край. Нека Ерин бъде там, когато ти най-много се нуждаеш от някого. Нека да даде тялото си, за да може да претъпи болката ти. Нека тя бъде рамото на което да поплачеш, когато имаш нужда. Защото аз вече не съм твоя, Харолд, никога не съм била. Край.
Пръстите ми започнаха бясно да натискат копчета на клавиатурата.
Получател: Хари
Не.
Една дума. Кристално ясна и красноречива. Край на всичко, което се бе случило помежду ни. Знам, че мога да те преодолея, Хари. С или без твоето съгласие.
И последва обаждането, което очаквах. Вдигнах.
- Клара, какви неща ми пишеш, мамка му? Как така ''не''? Какво означава това? Знаеш, че не искам да се занимавам с допълни проблеми. Нали не си забравила, че брат ми е в болница...
- Каквото прочете, Харолд. Не, не искам да се виждам с теб. Не искам да чувам и гласа ти. Не искам нищо да ме свързва с теб. Не желая да бъда твоето момиче на повикване. Омръзна ми. Омръзна ми от глупостите ти, омръзна ми и от теб самия. Защо по дяволите заплашваш Кристофър? Ти, обсебващ кучи син! Нямаш никаква душа, никакво сърце - та ти му отнемаш детето, дявол го взел! Не, знаеш ли какво? Защо просто не си го начукаш, защото от сега нататък няма да получиш нищо от мен! Ясна ли бях?! - креснах и затворих. Последваха още няколко позвънявания, които отхвърлих. Реших, че е най-добре да изключа телефона си.
Извадих кутията си с цигари и взех една. Запалих я и вдигаш дълбоко от никотина, който успя да постигне дълбоко до дробовете ми. Усмихнах се на себе си. Казах си: Браво, Клара, ти се измъкна. Твоят затвор приключи. Вече няма решетки, които да възспират свободата ти. Вече си свободна. С тези думи стигнах до вкъщи. Пътят ми се стори прекалено кратък, но явно когато умът ми е чист, то тогава времето наистина тече по-бързо от обикновено. Даже неусетно. Цигатата отдавна беше изгаснала. А фасът хвърлен. Никакви товари не грозяха крехките ми плещи. Бях освободена. Дишах.
Тъкмо щях да извадя ключовете за входната врата, когато усетих как някой ме сграбчи и постави ръка на устата ми, за да не мога да викам. Изтръпнах. Страхът приидаше на талази по тялото ми. Обземаше ме паника. Какво по дяволите се случваше? И изведнъж повдигнах глава. Нямаше как да сбъркам тези проклети дяволски очи. Изпълних се със злоба и ненавист. Удрях, опитвайки да се освободя от хватката на този така омразен човек за мен, който все пак ме караше да настръхвам от дъха му. Този така влудяващ дъх на мента и скъпи пури.
- Тялото ти все още реагира на мен. Явно не ме мразиш толкова, колкото се опитваш да си втъплиш. А сега се отпусни - ще се позабляваме, Клара. Липсваше ми, наистина. Липсваше ароматът ти. Липсваше ми тялото ти. Липсваше ми лицето ти, косата. Всичко в теб, Клара. Ти самата. И нямам търпение да ти се насладя.
Това бяха последните думи на Хари преди да вземе ключа от ръцете ми и да отключи апартамента ми. Следващите му действия показаха, че наистина има нужда да утоли желанието си в мен. Целувката, която постави върху устните ми, остана за дълго време запечана. Беше сладка, но и горчива. Любимият ми вкус. Проклет да си Харолд. Проклет да си, кучи син такъв. И аз да съм проклета, защото не мога да ти устоя. Никога не съм можела...
***
Хора, наистина супер много съжалявам за ужасното закъснение, но работех и нямах никакво време за писане. Ще се радвам ако има някой, който още следи историята. Благодаря Ви за търпението. Вече се надявам да бъда по-активна. Обичам ви!