Гледна точка на Кая:
Събудих се рано сутринта. Знаете, вчера Джъстин ме изненада със закуска редно е и аз да върна жеста. Истината е, че той беше наистина много сладък с това, опитвайки се наистина да станем приятели и аз наистина го оценявам. Иии мисля, че наистина вече започвам ама на истината истината, започвам да го харесвам някак по по-истинския начин. Добре стана много истина...
Слязох долу. Всички прислужници си бяха по стаите, защото знаеха че принципно закуската е в девет, а сега е 7:30.
Нямах никаква идея как се готви. Това наистина не беше нещо, което можех. Още по трудното нещо беше, че не откривах никакъв тиган. В тази кухня има 100 шкафа по дяволите. Ха. Намерих го. Извадих го и го сложих на котлона, а точно над котлона имаше рафт с разни работи и там седеше олиото. Поляха малко...постарах се да е малко и тръгнах към хладилника за яйца. Може би щях да ги направя под формата на усмихнато човече. Взех 2 яйца и отидох към котлоните. Сложих яйцата и зачаках.
Чаках, чаках, но тези яйца не се готвеха. Отидох и погледнах все още седяха такива каквито ги бях оставила. Погледнах към бутончетата и сега се сетих. Браво Кая. Не си пуснала котлона. Как очакваш да се изпържат.
*
Добре вече бяха готови и ги сложих като очички и там сложих някакъв кренвирш, който да е като усмивка и тръгнах бързо към стаята му.
Влязох вътре и го видях да спи на леглото. Оставих чинията на шкафчето и легнах до Джей галейки го. Опитах се да съм възможно най-ниска за да не го ядосам.
- Джееей.. - казах тихо и го погалих по бузата. - Събоди се. - той отвори очите си и аз се усмихнах широко.
- Имаш хубава усмивка, но тя ме плаши. - отговори той сънено и си потърка очите.
- О, аз, така де, съжалявам. Просто...направих ти закуска. - изговорих набързо и станах показвайки шедьовъра на шкафчето му.
Той се изправи и погледна тъпо.
- Това какво трябва да е?
- Как какво? Усмихнато личице. - Джъстин се засмя и аз погледнах към чинията....Може би наистина не изглеждаше като такова а по скоро като онова конфузното емоджи или там каквото е...сещате се. Засмях се с него и той ми направи жест да отида към него. Аз легнах и той ме придърпа към него и ме прегърна.
- Благодаря ти! - каза той в ухото ми и след това зарови главата си в косата ми.
- Да, но трябва да я изядеш, защото ще изстине.
- Следмалко.
*
Беше вече вечер. Знам...много бързо, но просто...много скучно. Седях си в стаята и нищо не правех. Гледах през прозореца, четях книга, гледах си на телефона, но наистина беше много безинтересно.
Изведнъж в стаята ми нахлу Джъстин с роза в устата си и някакво смешно облекло , но най ме впечатли мексиканската му шапка.
- Милейдиии!!! - изпя той силно и аз го погледнах и се засмях.
- Какво по...
- А..а..а без лоши думи...или няма да получиш Тако билети.
- Моля?
- Сериозно ли не знаеш? Днес е деня на такото. На центъра има лунапарк и ние отиваме там. Ще ядем само тако, ще спечелим играчки тако и ще се возим на влакчето на такото!!! Ще бъде велико! - извика и аз се засмях. Изглеждаше като малко дете, което искаше да ходи на лунапарк. В случая Джъстин отивайки на карнавала на Такото. - Идваш ли или да викна Пресли? Той не харесва този ден, но все пак...
- Идвам! - казах бързо и хванах протегнатата му ръка. Той я целуна и се хванахме като двойка. Излязохме от вкъщи и се качихме в колата. През целия път Джъстин не спря да пее мексикански песнички и да кажа беше малко изнервящо, но и забавно как той не знаеше никакъв испански...
Стигнахме и имаше доста хора, носейки като шапката на Джъстин. Честно да кажа беше много забавно.
Влязохме в някакъв ресторант...пак за Тако и там беше много хубаво и приятно.
- Ъъъ...какво ще ядеш? - попита ме той и аз се засмях, защото тук всичката храна беше тако и нямаше кой знае какъв избор.
- Тако? - отговорих аз и се засмях.
- Добре значи с месо на скара 2. - каза Джей и сервитьора си тръгна.
- Честно благодаря ти много. Никой от семейството ми не харесва този ден. Дори и Александрия също не го. Идвах сам. Беше скучно...знаеш...
- Защо Александрия не го харесваше? - попитах.
- Защото...знаеш...не и харесваше такото, едни замалко да и подпалят косата и краката я бяха заболяли от токчетата, когато идвахме и ходехме много.
- Оу. Аз мога да кажа, че е доста забавно и ми харесва.
- Наистина ли?
- Да интересно е. Принципно майка ми беше от Мексико. Но наистина не знаех, че днес е деня на такото, защото не се интересувам вече от това.
- Наистина ли майка ти е от Мексико?
- Да!!! - отговорих и той ме гледаше с усмивка.
- Това е великолепно.
- Да... донякъде. Не познавам никой от роднините си там. - казах и се загледах в нещата, които ни сервираше сервитьора.
- Не се разстройвай и сега. Няма смисъл.
- Прав си. - отговорих и го погледнах с усмивка. - И аз ти благодаря.
*
Прибрахме се вкъщи и наистина беше яка вечер. Тръгнах да влизам в стаята си, но Джей ме спря на вратата.
- Мислех, че ще е по-добре ако отново спиш при мен. - каза той и аз се усмихнах. Не бях спала в стаята си от три дни.
- Ами...добре. - отговорих. - Ще се преоблека и ще дойда.
- Ооо стига...Моите дрехи ти седят по-добре.- рече Джей и ме дръпна към стаята си. Затвори вратата и облегна гърбът ми на нея. Застанахме близо един до друг. - Кая... - каза той шепнейки. - Нуждая се от теб. Мисля си, сънувам те, искам те. Моля те. Довери ми се тази вечер. Бъди моя тази вечер. Бъди моя завинаги. Моля те.
Гледахме се право в очите и той тръгна да ме целува. Аз отвърнах и езиците ни започнаха да танцуват техният танц. Джъстин хвана крайчетата на блузата ми и започна да я дърпа нагоре.
- Джей... - изстенах аз между целувките.
Той махна блузата ми и аз не знаех какво да правя. Той ме целуваше по врата и надолу и засмука кожата при ключицата ми. Аз наистина не издържах и това беше толкова добре. Можех да кажа, че той е най-добрият. Той се отдръпна назад и свали тениската си, след което ме вдигна поставяйки ме на леглото. Джей свали и късите ми панталони и аз останах само по бялото си дантелено бельо.
- Винаги съм искал да видя мое момиче с дантела. - каза Джъстин. - Александрия носеше само коприна.
Мога да кажа, че не ми стана приятно при споменаването ѝ и исках да се измъкна от тази ситуация, защото знаех, че няма да му харесам.
- Не мога сега. - добавих, но той не ме чуваше, защото беше зает да поставя целувки на всяко милиметърче от корема ми. - Джъстин не мога! - казах по-силно и той ме погледна.
- Защо не?
- Защото не съм готова. - казах по-грубо.
- Ааа... - измрънка той под носа си и се изправи. - Забрави това.
Той взе тениската си и я облече и излезе от стаята. Мога да кажа, че не изглеждаше много доволен.
...
---
Здравейте! Това е главата за днес. Дано да ви е харесала 😘
Харесайте и коментирайте ❤
Главата е написана от А.
П.с Тази книга ще има продължение така, което ще е наистина вълнуващо и неочаквано и се надявам да ви хареса, защото може скоро да е финала на тази.... Не знам❤❤😂
( За новата книга:
Героите ще са от Riverdale така, че ако има техни фенове...може да четете ако искате.
Ще излезе може би април...)