Гледна точка на Джъстин:
Бяха минали 4 часа от както излетяхме и през тях дремнах едва за двайсетина минутки. Не знаех какво да мисля, надявах се Кая да се оправи и да се разреши проблема с Александрия.
В оставащите 2 часа се насилих да поспя, но отново без успех.
*
Когато кацнахме се обадих на Пресли да ми прати адреса на болницата, в която е Кая и веднага се отправих на там.
Влязох в болницата и се запътих към стаята на Кая и щом влетях в нея видях колко е бледа и на ръкта и имаше закачена система.
Огледах се и съзрях Пресли и Бела да седят до леглото, както и едно непознато момиче, за което предположих, че е приятелка на Кая и Бела.
Веднага щом ме видя Пресли стана и ме прегърна, а очите му бяха зачервени.
*
Вече бяхме в болницата от часове, не знам колко точно, но ми се сториха като години, направо векове. Оглеждах се наоколо, кледах Кая, галих косата и с надеждата, че ще отвори очи и ще ме погледне с усмихеа, казвайки че всичко ще е наред. Но в действителност, когато тя се събуди сякаш дори не ме забеляза.
Погледна Пресли и Бела, а после и другото момиче, което мисля, че чух Бела да нарича Джиджи.
Щом видя и мен от окото и започнаха да падат сълзи, Пресли се доближи до нея и я прегърна, успокоявайки я:
-Не плачи, спокойно...Всичко ще е наред. - казваше той докато галеше клавата и.
А единственото което тя успя да изхлипа между сълзите си беше:
-Моля те, нека да излезе. - каза и всички в стаята знаеха, че без съмнение това се отнася за мен.
Похледнах я натъжен опитвайки се да изразя физиономия която да гласи "наистина съжалявам" и бързо излязох през вратата.
Тръгнах на някъде без фиксирана цел и посока и вървейки видях едно достатъчно долно заведение, че всички вътре или бяха пияни и нямаше да разберат кой съм или просто не знаеха и не ги интересуваше. Стори ми се много добра идея да вляза и да "удавя" мъката си.
Гледна точка на Кая:
Пресли ме беше прегърнал и ми говореше нежно. След като Джъстин излезе мислех, че ще се почувствам по- добре, но не стана съвсем така.
След като се успокоих той ме погледна и ме попита:
-Защо му каза да излезе, той се върна заради теб?
-Аз...не знам, просто той не ми беше казал за това с Александрия и всичко случило се преди това...просто не издържах.
-Знам, че много неща се стовариха върху теб, но не трябваше да се държиш така. - продължи да ме упреква той.
-Нищо не знаеш- казах на малко по- висок тон- нищо, ти си тръгна и ме остави да се мъча, живях сама с това чудовище, което накрая за благодарност ме продаде като парче прясно месо. И на всичкото отгоре сега бях изложена, когато разбрах, че Джъстин ще има дете.
След като приключих едва си поемах дъх, а изражението на лицата им беше ужасено. Толкова ли страшно изглеждах от страни? .
Изведнъж се почувствах леко замаяна и последното нещо, което помня беше изражението на лицето на Пресли.
*
Събудих се и видях насъбралите се доктори около мен да се опитват да ме стабилизират. Сълзите капеха от лицето ми и нищо на света не можеше да ги спре. Бях наранена и съсипана. Защо не умрях?
Пулса ми започна да се нормализира. Докторите излязоха и аз останах сама.Чух заглушен глас, който говореше от извън стаята явно на Пресли.
Завъртях главата си и погледнах навън. Вече беше тъмно. Искаше ми се сега да си бях вкъщи, всичко да си беше по мястото и да не се беше случвало нищо с Джъстин и... Ъгх. Аз, всъщност защо го направих? Защо не се грижех за себе си, а страдах затова, че бях излъгана. Нали това исках. Да бъда свободна? Как човек да бъде свободен като сърцето му е прибрано в клетка, която държи Джъстин...Как?
В стаята никой не влезе повече.
*
Събудих се на сутринта. Все още бях закована в това болнично легло. Чувствах се като затворник, който е на път да умре.
Беше ми тъжно. Тъжно затова, че баща ми не дойде да ме види. Нито когато ми стана лошо нито и сега, когато вече наистина мога да се сбогувам с този свят.
В стаята влезе Пресли, който изглеждаше толкова изморен и очите му бяха кърваво червени вече. Носеше табла с храна и седна на стола до леглото ми.
- Кая, съжалявам. - каза той с гапав глас.
Аз се чудех дали да му отговоря, но наистина не искам да изгубя връзката с най-близкия ми човек сега.
- Няма проблем. И аз прекалих. Прекалих много. Всичко това, което казах вчера беше излишно.
- Искам да се оправиш. Не мога да те гледам така. Ти наистина си права. Аз и Джъстин сме големи идиоти. Аз те оставих, сега и той го направи.
- Все едно. - казах и отместих глава, защото бях готова да заплача отново.
- Донесох ти храна, ако искаш хапни. - каза той и аз кимнах.
Изведнъж вратата се отвори и влезе Джъстин. Той миришеше много на алкохол и цигари. Застана на другия стол до леглото ми и видях, че и неговите очи бяха червени. Пресли стана и застана до него прикрепяйки го, защото Джъстин беше много пиян.
- Кая, красивата ми Кая. Ще ми простиш ли, че бях толкова грешен. Ще го направиш ли красавице. - каза той пиано и хвана ръката ми. Никога не съм го виждала и това ме притесняваше много. - Ще го направиш ли за мен любов моя. Още един шанс...
...
---
Здравейте. Съжаляваме за забавянето, В. нямаше идея и написа до 400 дума, а аз нямах време и днес я довърших. Няма да се повтори, съжаляваме.
Обичаме ви❤
Харесайте!❤
Главата е написана от А. и В.