( Песента е по историята горе-долу...Абее слушайте я😉😂❤️)
Гледна точка на Кая:
Седях сама на един от столовете на летището и бях сложила лицето си в ръцете ми. Плачех. Това правих. Бях наранена. Наранена от това, че направих глупост и то беше да се съглася да ме омъжат за мъж, който си има приятелка, а на всичкото отгоре тя е бременна и накрая да бъда изритана като мокро куче от всичко, което можех да бъда изритана. Сега нямах дом, а не исках да се връщам при баща ми. Затова просто седях на този стол и чаках да дойде времето за полета без да мисля за бъдещето.
- Кая! - извика Пресли и с Бела застанаха пред мен с куфари.
- Какво правите тук? - попитах и изтрих сълзите си.
- Няма да те оставим сама. - каза Бела и Пресли кимна. Те седнаха до мен.
- Виж не трябва да си ходиш. - започна Пресли.
- Не напротив. Има правило.
- Според мен Александрия лъже. Едва ли е бременна от Джъстин. А и го е усетила толкова бързо. Сякаш е знаела, че ще забременее или го е искала нарочно. - каза Бела.
- Едва ли би го направила.
- О, повярвай ми, би. Тя е луда. - каза Пресли.
- Все едно.
- Ноо... ти като няма да живееш в имението къде ще си? - попита Пресли. - Ще се върнеш при баща...ни?
- Не. Той ще ме убие. Ще намеря място.
- Ела при нас с Джиджи. Тя няма да има против. - предложи Бела и това ми се считаше добра идея.
- Може. Благодаря.
- Няма проблем. - каза тя. - Значи и ще идваш отново на училище?
- Не знам. Страх ме е. - отговорих и дойде време за полета ни.
Качихме се и в следващите 6 часа само спахме.
*
Пътувахме към имението. Спомних си, когато с Джъстин се возихме за първи път към имението заедно и аз бях в края на седалката и той също в другия.
Когато стигнахме аз слязох от колата и тогава видях момента, когато слизах от колата и Джъстин, който беше ядосан и влезе в къщата преди всички.
Влязох вътре и видях, когато Джъстин се разкрещя на всички гости да си ходят и очите ми се насълзиха и побързах да се кача в стаята си.
И тогава всичко стана много по-зле. Целунахме се. Влязох в дрешника си и извадих друг куфар, в който да прибера всичко.
Излязох и видях Джъстин, който ми се караше, че говоря с него и други работи. Слязох надолу и охраната взе куфарите ми качвайки ги в колата където ме чакаше Бела.
- Кая. - чух да казва Пресли.
- Ще се видим. - казах и излязох влизайки при Бела. Тя ме гушна и аз подпрях главата си на рамото и.
Отидохме в апартамента им с Джиджи и ме настаниха в стаята за гости. Аз влязох и седнах в ъгъла прегръщайки коленете си. Чувствах се ужасно.
Гледна точка на Джъстин:
*След няколко дни*
Пресли и Бела бяха се върнали вкъщи с Кая. Аз седях тук сам до края на фестивала. Майка ми и баща ми ми звъняха няколко пъти, но аз не им вдигах.
Кая беше подала документи за развод и се очакваше да ги подпиша а те седяха пред мен и ги гледах внимателно.
Изведнъж вратата се отвори. Александрия влезе.
- Не мислиш ли че вече бебето започва да расте? - попита ме тя.
- Ти не беше ли сгодена? - попитах аз и видях притеснението в очите и.
- Да... - каза тя. - Но имам дете.
- Как ли ще реагира Роб...
- Остави Роб. Виж детето ни. - каза и започна да си гали корема.
- Не си играй с мен. Мислех те за друга. - казах с отвращение.
- Не си играя.
- След колко време може да се направи теста за бащинство?
- Когато минат 4 месеца.
- Не мога да повярвам...
Бръкнах в джоба си и извадих кутия с цигари. Те ме успокояваха. Запалих една и Алекс ме изгледа.
- Какво?
- Защо пушиш? Това не е полезно. - каза тя.
- Все тая.
Още два дни.... Телефона ми звънна и беше Пресли.
- Ало? - казах аз.
- Джъстин...Кая, тя не е добре. Докторите казаха, че се е влошило положението и много. Какво да правя? Сега тя е в болница на системи и те я държат. Ходих да я видя днес и беше бледа като лист и толкова слаба. Джъстин. - каза Пресли и се чуваше, че плаче.
- Моля? - казах. Аз бях виновен за състоянието и. - Хващам първия полет и идвам. Чуваш ли ме?
- Да.
- Добре до скоро.
Александрия ме изгледа.
- Тръгвам си. - казах. - Ти ако искаш остани. Има още 2 дни до края на фестивала. Почини си. - казах и събрах багажа си. Сложих си шапка и очила и тръгнах към изхода на хотела. Помолих шофьора ми да ме закара към летището и се обадих на баща ми.
- Ало. Връщам се. Кая не е добре.
- Сети се синко, сети се. - каза той. - Горкото момиче.
- Добре чао. - казах и затворих телефона, след което слязох от колата. Имаше папараци и аз наведох лицето си надолу. Всички питаха за Кая, къде е тя и аз нищо не казвах. Бодигардът ми ме водеше и стигнахме до пистата на самолети. Не можех да си избия от ума дали тя е добре. Ако я няма просто не мога да си се представя.
Седнах в самолета и всички останали бодигардове също.
Затвори очите си усещах огромно притеснение.
...
---
Надявам се да ви е харесала главата...
Харесайте и коментирайте ❤️
Главата е написана от А.