Гледна точка на Кая:
*След 2 седмици*
Минаха две седмици. Всичко не е чак толкова еднакво. Смисъл...да. Ставам, оправям се, ям, отивам си в стаята или се виждам с Бела или Кендъл, обядвам, отивам си в стаята, седя си, вечерям...едно и също. Може да се каже скучен живот. С Джъстин буквално не сме се виждали от две седмици, от както го ядосах на вечеря... Но пък аз се чувствах добре затова.
Днес щеше да имаме вечеря с Бела и Пресли...Те го измислиха. Не знам от къде. Дори не знаех, че си говорят.
Огледах се в огледалото и изтупах роклята си, след което обух токчетата и излязох от стаята си. Поех си въздух и слязох надолу.
- Госпожо, масата е сложена и се очаква всеки момент да дойдат гостите. - каза една от домакините и аз и кимнах и се усмихнах. Щеше да бъде интересно, защото бях насъбрала толкова опит от Кендъл за такива проблемни деца като Джъстин.
На вратата се звънна и една от прислужниците тръгна да отваря, но аз я спрях и и казах да продължи да си върши работата, при което чух леко мърморене, че Джъстин ще и удържи от заплатата, че не си върши работата.
Аз се направих на глуха и натиснах ръчката на вратата.
- Това беше определено добра шега Прес. - каза Бела смеейки се и ме погледна. - Хей Кей!
- Здрасти. - казах и се усмихнах и се гушнахме. - Здрасти Пресли! - казах и на него и той също ме прегърна, след което се отделихме и Бела ни зяпаше странно.
- Знаете ли, много си приличате в лицата... - каза тя и гледаше изумена.
- Не е вярно. - отговорихме заедно и се засмяхме.
- Хайде влизайте. - казах и те влязоха и ме последваха към трапезарията.
Седнахме на масата и те седнаха един до друг.
- Къде е Джъстин? - попита Пресли.
- Мисля, че е при гаража... - отговорих.
- Ами иди и го викни, защото вечерята ще изстине. - заповяда ми Бела и аз се съгласих и се запътих към гаража. Чух как Пресли и Бела се изкикотиха, но не им обърнах внимание.
Разбира се можех да потвърдя, че бях леко притеснена, но се стараех да не го показвам и ходех гордо. Стигнах и отворих вратата, която ме отправяше точно в гаража.
- Казаха ми да те викна, защото вечерята ще изстине, а Пресли иска да те види. - заприказвах аз.
- Аха. - отговори той, когато все още ровеше в шкафа до някакви жички.
Изведнъж осетих някакви ръце да ме избутват силно и аз изпищях и паднах на земята, след което цялото електричество спря и всичко стана тъмно. Вратата се затвори.
- Какво по дяволите Кая? - извика Джъстин.
- Аз...не...не може да става тъмно, не може. - изкрещях и започнах да тропам по вратата, но никой не отваряше и сълзи започнаха да се спускат от очите ми.
- Няма да оправиш нищо. Когато извика ми изкара акъла и без да исках срязах жиците на тока. Нямаме изход. - той говореше по-спокойно.
- Напротив. Отвори, отвори вратата за колата. От там ще излезем. ХАЙДЕ! - извиках и ръцете ми започнаха да треперят.
- Не може, с електричество е. - каза той и остави нещото, което държеше.
Аз се свлякох на земята и осетих колко безпомощна станах.
- Тя, тя умря. - казах и прегърнах коленете си, плачейки.
- Моля!? Ти болна ли си? - попита ме той.
- Тя умря. - повторих.
- Хора...Защо ме затворихте с психично болна????? - попита той и започна да чука по вратата. - Добре... няма да отворите... ще го приема лично.
Той направи няколко стъпки започна да рови в някакъв шкаф. Хващаше ме все повече страх. Джъстин явно забеляза това, защото се върна до мен.
- Ей, какво стана? - попита ме той.
- Тя-
- Коя е тя?
- М-м-ама.
- Майка ти?
Аз поклатих глава и той седна до мен на земята.
- Какво е станало?
- Защо те интересува?
- Ами...не знам опитвам се да ти помогна, защото виждам, че наистина не си добре и се нуждаеш от това, но ако се заяждаш може и да размисля. - каза ми той.
- А-аз бях на 5 и с брат ми си играхме вкъщи вечерта...беше тъмно вечерта и баща ми дойде. Той не ни обичаше и все още не ни, но не обичаше и мама. Т-тя нещо правеше и той си дойде пиян и се скараха и той я би. Брат ми му крещеше да спре, че я наранява, но той не го изслуша. Той излезе от вкъщи и тръгна нанякъде. Мама плачеше ужасно много от болка и в следващия момент нещо стана и тя падна...умря. Тя си тръгна. След това и брат ми. Той избяга...остави ме сама с баща ми. - започнах да плача още по-силно. - Сега той гледаше как да ме разкара и мен и най-накрая успя. Успя да се отърве от всички. - в следващия момент усетих ръцете на Джъстин да ме прегръщат. Той ме дръпна към него и аз подпрях глава на гърдите му.
- Всичко е наред. Спокойно. Това е свършено и този идиот не те заслужава за дъщеря. - каза той галейки косата ми.
Изведнъж вратата се отвори и през нея дойдоха Бела и Пресли. След като Джъстин ги видя той се отдръпна от мен и излезе от стаята. Бела клекна при мен, а Пресли последва Джъстин.
*
- Съжалявам Кая. Не знаех просто. - каза тя и ми донесе вода докато аз седях прегърнала възглавницата.
- Няма проблем случва се. - отговорих и поех чашата.
Бях се преоблякла с пижамата си вече и бях готова да си лягам, когато в стаята ми не влезе Пресли.
- Хей Кей. Как си? - попита ме той и аз отговорих, че всичко е наред.
Той дойде и седна на леглото до Бела и ме гледаше.
- Почакай малко. Аз имам същия белег на кракът като теб ето тук. - каза той и аз надигнах глава.
- Как? Това е родилен белег.
- Да ти покажа ли искаш? - каза той и тръгна да си сваля панталона, след което наистина се оказа, че има същия.
- Това е невероятно. - каза той. - Като малък имах сестра, която имаше същия белег, но после си тръгнах от вкъщи и не съм я виждал от тогава.
- Чакай какво? - попитах аз.
- Хора объркахте ме. - каза Бела.
Припомних си брат ми. Точно така името му беше с П. П-пресли ми е брат наистина. Той е този, който ме остави с баща ми.
- Пресли! - извиках и го прегърнах, което го изненада много.
- Ъъъ!? Да Кая?
- Пресли ти си ми брат. Пресли ти си брат ми, който си тръгна, когато бяхме на 5. Пресли липсваше ми. - повтарях аз докато бях ме прегърнати.
- Моля... Това не е истина. Кая...
...
---
Ето я и новата глава. Съжаляваме, че се забавихме, но вчера имах малко проблеми.
Благодаря ви за търпението и до утре.
Харесайте. 💖
Главата е написана от А.