Гледна точка на Кая:
Беше нов и слънчев ден. Слънчев само навън. В къщата грееше мрак. Огромен при това.
Седях в стаята ми, прегърнала краката си. Наистина исках всичко това да свърши. Направо мога да...Погледнах към прозореца до леглото ми и видях, че е отворен. Станах от леглото и облизах устните си. Хайде Кая. Така ще се отървеш от всички проблеми, които имаш и на всичкото отгоре никой няма да забележи, че си спряла да съществуваш.
Застанах до прозореца и погледнах надолу. Лол...наистина беше високо. На практика ако падна, падам в храсти и може и смъртта ми да не е толкова болезнена...Какви ги дрънкаш Кая, стегни се.
Отместих се от прозореца и тъкмо на вратата се почука.
- Кралице, закуската е готова! - извика една от прислужниците и аз се запътих към вратата и излязох.
Бях облечена с широк анцунг и боса, а косата ми се спускаше на леки къдрици по рамената ми.
Слязох долу и на масата беше седнал Джъстин. Наистина сега ме е страх да ходя там, защото имам чувството, че ако дишам от въздух, който е близо до него, ще остана без въздуха.
Отидох до масата и прислужниците нещо правеха докато Джъстин седеше на масата. Аз се спрях и прислужниците ме погледнаха и се отдръпнаха, като отидоха в друга стая.
- Какво правиш тук? - попита той, гледайки на страна.
- Аз...такова...идвах да закусвам, викнаха ме. - казах аз.
- Няма да ядеш в мое присъствие. Просто изчезни. Не искам да те виждам, знаеш ли? Докато аз съм в тази къща не искам да те виждам наоколо, пък прави каквото искаш. - каза ми той започвайки леко да надига тон.
- Д-добре. - отговорих и наведох глава излизайки от кухнята и трапезарията. Сълзи за пореден път се спуснаха по бузите ми, докато тичах към стаята си. Той просто е невъзможен. Влязох в стаята си и седнах в ъгъла. Взех телефона си от шкафчето до леглото ми, което ми беше близо и се обадих на Бела.
- Ало Кая, какво има? - попита тя загрижено.
- Бела не мога повече... - отговорих и плачейки. - Наистина не издържам. Защо по дяволите на обществото му трябваше да иска да става така? Защо?
- Кая спокойно! - успокояваше ме тя. - Виж сега наистина не мога да дойда, но помоли примерно Джиджи да дойде... Не знам.
- Н-няма проблем. Ще се оправя. - казах и затворих телефона, при което започнах да търся телефона на Кендъл.
- А-ало. - казах аз.
- Ало, кой се обажда? - попита тя.
- Аз съм Кая. Момичето, с което се запозна на онова кандидатстване. - обясних и.
- Ааа... Здравей скъпа. - каза тя и смекчи тона.
- Просто...Нека се видим. - предложих.
- Дадено. Идвам до 10 мин. - каза тя и затвори. Странно от къде ли знае къде живея?
Изведнъж чух звънтене на вратата. Нима Кендъл да е дошла толкова бързо? Излязох и видях през балкона, който беше като коридор и от него се виждаше входната врата и видях, че Джъстин отива до вратата. Той я отвори и някакво русо момиче влезе.
- Алекс. - каза той и тръгна да я прегръща, но тя се отдръпна.
- Нека да не го правим. Имаш си жена. - начинът, по който тя го изговори ме нарани.
- Моля те стига вече! Казах ти, че тя не значи нищо за мен. Да я изгоня ли искаш? - каза той по-високо и тя се засмя.
- Не ставай смешен Джей. Не можеш да я изгониш. Заедно сте. Между другото исках да те питам нещо...Заедно ли спахте на първата ви брачна нощ? Тя по-добра ли е от мен? Тя по-добре ли се грижи за теб от мен? ТЯ ТАКАВА ЛИ Е, ЧЕ КАЗА ,,ДА,, ВЧЕРА? - извика и го хвана за блузата като го разтресе.
- Виж, тя не е нищо за мен, ти си. - каза той и тръгна да я целува, но тя му шибна шамар.
- Не ме докосвай. Мислех си, че ще кажеш ,,Не,, , но ти си имал други планове, тоест не си ме обичал. Затова ти се усмихнах. Защото знаех, че ще постъпиш правилно и ще и откажеш. ТЪПАК. То и аз каква съм глупачка. Ще ти съсипя живота, точно както ти съсипа моя. - каза тя и излезе от имението. Джъстин се ядоса и блъсна вазата с цвете, която беше точно до вратата и тръгна по стълбите. Аз бързо влязох в стаята си и заключих, защото наистина ме беше страх какво ще ми направи.
- КАЯ ОТВОРИ ВРАТАТА! - извика той и започна да ръчка дръжката.
- Махни се или ще скоча през прозореца. - отговорих аз.
- Няма да го направиш. Не мисля, че си толкова глупава. - каза и аз се разплаках.
Вратата звънна отново и аз се сетих, че това е Кендъл, след което бързо изтрих очите си и отключих набързо, излитайки през вратата, както и през входната. Хванах Кендъл и я дръпнах по встрани.
- Кендъл, той ще ме убие. Моля те да си ходим. Моля те! - казах аз молейки я.
Изведнъж една кола паркира пред нас и от нея слезе бившата кралица...Може би ще я наричам Г-жа Бийбър.
- Кая, какво става? Защо плачеш и си боса. - попита ме тя.
- Аз...Влезе ми нещо в окото. - казах и Кендъл ме погледна странно.
- Хайде влизайте! И Кая ще настинеш. Боса си. - каза тя и ние послушахме казаното ѝ и влязохме навътре.
- Джъстин! - извика госпожата.
- Аз... моля те недей. - казах и хванах ръката ѝ. - Моля те!
- Джъстин веднага ела тук и ми кажи какво си направил на Кая. - извика тя и Джъстин слезе по стълбите.
- Какво си се разкрякала? - попита той.
- Защо Кая не иска да те викам? Какво си ѝ направил? - попита го тя, а аз и Кендъл гледахме отстрани.
- Защото може би и тя както и аз не искаме да се гледаме. - каза той и скръсти ръце.
- Джъстин заради Александрия ли е? Държиш се като малко момиче в цикъл.
- Не мамо, заради това че Кралицата не ме обича е. Тъжен съм и ядосан заради това. - каза той и направи гримаса.
- Ние с Кендъл се качваме горе... - проговорих.
- Джъстин извини се на Кая и тогава тя ще може да се качи. - отговори госпожата.
- О, Кая Бийбър, може ли прошката ви? - попита той и си сложи ръцете така все едно се моли наистина.
Аз го погледнах и кимнах притеснено, след което с Кендъл се качихме нагоре.
*
- Защо искаше да си ходиш? - попита ме тя изведнъж.
- Проблеми... - отговорих и тя кимна, виждайки, че започвах да се натъжавам.
- Кая стига. Не трябва да си такава. Една кралица не се държи така. Трябва да проявяваш власт. Трябва да спреш да плачеш и да действаш....аз ще те науча да си такава. - каза и ме накара да стана.
В следващата част от деня прекарахме в разсъждения, как да постъпя в определена ситуация и да ви кажа много ми помогна. Разбрахме се как да се държа и как да се обличам. Тя си тръгна и аз реших да сляза долу за вечеря, но преди това си облякох едни черни боти-токчета и се запътих надолу.
- Добър Вечер! - поздравих и седнах на масата.
- Кралице-
- Можеш само госпожо. - отговорих.
- Госпожо, Краля ще слезе след минута. Между другото храната е специална от суши ресторант и искаха да я оцените. - каза тя набързо.
- Благодаря. - отвърнах и се усмихнах. След секунди пристигна и бедствието. Той беше с рошава коса все едно току що става.
- Какво правиш тук? - попита ме той за втори път днес.
- Чакам те да вечеряме...Не виждаш ли?
- О, някой си е възвърнал егото.
- Да и като гледам твоето продължава да си бъде същото.
- Да ме ядосваш ли го правиш?
- Мне... Между другото сушито е от специален ресторант и-
- Майната му на сушито, млъкни!
- Знаеш ли, не знам дали съм първата, която ти го казва, но ходи на лекар за нервите. - отговорих и се чувствах супер щастлива че го можех.
- Ти си луда! Буквално луда! - каза той и излезе от трапезарията, а аз започнах да ям сладко вечерята си.
...
---
Hi, надяваме се да ви харесва...качваме я извънредно, защото вие така искахте та... Заповядайте ❤
Харесайте и коментирайте ❤❤❤
Главата е написана от А.