# Лукас
Лукас, ти си идиот! Как можа да изръсиш тази глупост пред тях? Какво си мислеше? Че ще те поздравят?
Взех спрея, който Бри остави на земята, и го прибрах в раницата, заедно с очилата. Трябваше да кажа на Майли какво се случи онази вечер и тя да реши какво ще правим от тук нататък и какви ще са отношенията ни.
- Искаш ли да се махаме оттук? - Майли ме докосна по рамото и аз се обърнах към нея. Исках да се махнем, но първо щях да ѝ кажа.
- Вкарах го в болницата. Момчето, което пребих. Баща ми плати глобата и обезщетението. Парите му всичко оправят и се разминах без съд. - Тя стоеше пред мен и гледаше към обувките си. - Попитай ме! Питай защо съм го направил! - тя само поклати глава. - Защото се натискаше с едно момиче. Той не беше виновен, че тя е уличница, но сега не чува с едното ухо. Затова няма да отида на този купон. Знам, че искаш и, може би, искаш да си с него...
- Не искам да съм с него! - тя най-накрая проговори. - Но това, че искам да съм с теб е проблем. Не ме питай защо. Знам само, че точно сега трябва да си тръгна оттук и повече да не те поглеждам, но не искам. Искам да ме прегърнеш, да ме целунеш, да ме искаш. Прегърни ме, Лукас!
Обгърнах я с ръце и я притиснах към себе си. Нямах представа за какво говори, но я исках близо до мен. Не исках да си тръгва.
- Няма да те пусна, Майли! Колкото и да искаш, дори да ме молиш, никога няма да те пусна. - хванах брадичката ѝ и леко я повдигнах, за да ме погледне в очите. - Искам те! Искам да си моя и наистина ще се постарая да не създавам проблеми.
- Толкова искам да ти помогна…
- Ти вече ми помагаш. – прекъснах я и я целунах съвсем леко по устните. - Къде искаш да отидем сега? Бих предложил нещо, но не познавам града.