**Part 2**
В момента ме избиваше на кеф, защото аз и Джимин се предполагаше да сме последни в изпълняването на предизвикателството, защото спечелихме на камък, ножица, хартия (така решаваме всички проблеми :D). Първи по ред трябваше да са Джин и Намджун, но се наложи да ги изчакаме да си купят рокли и да ги облекат в магазина, защото не бяха съгласни, относно това да ги обличат в парка. Та... те тръгнаха и останахме само четирима, но нямаше никакъв диалог помежду ни. Явно просто вече нямаме теми на разговори, защото сме си казали всичко или просто Джънгкук и Джимин не искаха да разговарят с нас. Беше просто игра на зяпане... всеки се взираше в другия когато не гледаше. Бях готов да кажа нещо, но Ви ме изпревари:
- Еее, Джимин как са отношенията ви със Шуга? - попита той.
Точно такъв тип въпрос от негова страна не очаквах, ето че хората могат да те изненадат, но на мен ми направи друго впечатлени, това беше отговора на Джимин:
- Всичко върви супер, нямам търпение да се прибера при него - отвърна той.
Мии... бях доста изненадан, преди около 2 часа твърдеше друго, но той си сменя мненията по - бързо от колкото кифла си сменя грима. Предполагам бях аз наред да кажа нещо, затова реших да повдигна неудобната тема, която Ви предпочита да избегне в момента:
- Та.... Джъгкук как е връзката ви с Ви?
Видях яростния поглед, който Ви ми метна от съседната пейка, не изглеждаше много радостен след зададения от мен въпрос, но си го просеше. Ако не беше подхващал тази тема, сега нямаше да се чуди кой път да хваща само и само, за да не се разправя с Джънгкук, който от друга страна отговори по съвсем различен начин от очакваното:
- Ами, добре сме, тези дни имах малко работа, но сме си заедно и.... нещата са супер - бяха думите на момчето.
Явно нещо има става днес на Джимин и Джънгкук, защото ако някой се вгледа отстрани би забелязал обърканите изражения, изписани на лицата ни. Не разбирам какво се случи току що, но поне нямаше разправии и това е най - важното.
Следващия, който бе задал въпрос е Джимин, но въпроса му бе конкретно насочен към мен:
- Какво ще правим довечера? - попита той и си личеше как леко се изчервява.
Не знаех какво да кажа, буквално бях останал без ума и дума, но предполагам просто се опитва да влезе в роля и предполага, че никой не подозира за нашия кратък разговор по рано в болницата, но и двамата с Ви сме си казали всичко, така че той няма да заблуди никой освен Джънгкук и евентуално себе си. Затова реших да си изиграя и аз ролята в тази така наречена "пиеса" и да приключа:
- Ами... каквото кажеш... коте - казах аз с мръснишки глас.
Да си призная, честно, това ми липсва, цялата тази игра и всичко, просто е малко кофти, че трябва да се преструвам пред приятелите си. Точно когато ситуацията започна да става все по - неловка, Джин и Намджун се появих на време.
Ви падна на земята, търкаляйки се от смях едва му достигаше въздух, колкото до нас, ами ние се опитвахме да скрием напиращия смях. Те двамата седяха и ни гледаха, чакайки да спрем да се лигавим. След минимум 2 минути вече се успокоихме и подтикнахме следващата двойка да изпълни предизвикателството си.
Имаше доста хора, на игрището където трябваше да играят момчетата и повечето от тези присъстващи бяха от противоположния пол. Предполагам са там, за да гледат момчетата без тениски, но днес получиха и бонус.
Ви и Джънгкук започнаха да свалят тениските си, което привлече вниманието на някой от момичетата и ги накара да започнат да си шушукат нещо, но не им обърнахме особено внимание, но когато момчетата започнаха да свалят и панталоните си вече започнаха да се чуват и викове. Малко изглеждаше все едно има правят стриптийз, защото като ги гледам колко бавно се разсъбличат може би чак утре ще приключим. До колкото забелязах всичко останали момчета на тази площадка бяха привлечени от Джин и Намджун, които бяха облечени с доста префърцунени и къси рокли, поне да бяха избрали нещо по - дълго. На Джин роклята беше малко над коленете, розова за информация и малко блестяща, а Намджун беше с черна рокля, една педя над коленете, но пък му стоеше добре, подчертаваше очите му.
До къде бях стигнал..., а да... Ви и Джънгкук вече се бяха разсъблекли напълно, останаха само по бельо. Поискаха една баскетболна топка от едни момчета стоящи отстрани и започнаха да играят... никой не знаеше колко ще трае играта, може би докато единия вкара коша, но като гледах колко им беше неудобно да играят в този вид, това нямаше да се случи скоро. Да не обяснявам как се люшкаха някой неща, по едно време започна да се случва нещо там долу, но си премълчах.
След усилена игра и борба с момичетата, които отчаяно искаха да им докоснат плочките, те най - накрая приключих и ето, че дойде нашия ред. Извадих плика... все още се двоумяхме, кое да изберем, но май клоняхме към плуването във фонтана, макар да е на централно място... където има много хора. Нищо, ще се изтрае някак, но аз мразя студената вода... мамка му трябваше да помисля преди да напиша такива глупост.
Сега бе наш ред да се съблечем. Естествено всички погледи бяха насочени върху нас, баби и дядовци ни псуваха възмутено, една майка с количка едва не се блъсна в един стълб когато Джимин си свали тениската, а момичетата минаващи отстрани просто спираха, за да гледат шоуто. След като свалихме дрехите си, естествено по - бързо от Ви и Джънгкук и се запътихме към фонтана.
Докоснах водата с ръка... направо замръзнах, не мога да си представя какво ще е да вляза вътре, а беше следобед, водата трябваше да е поне малко топла, но ще се жертвам за отбора. Докато аз влизах, като някакво малко детенце, Джимин скочи вътре без никакъв проблем и ми подаде ръка. Седях си аз втренчен в ръка, която той ми подаде:
- Ще влезеш ли или предпочиташ да те вдигна като булка? - попита той.
- Ммм.. да, да влизам... - отвърнах аз.
Водата си беше доста студеничка, но след известно време се свиква. Даже по едно време започна да ми става приятно, но решихме да излизаме, защото се насъбра прекалено много народ и на мен започна да ми става неудобно, а и боксерките ми бяха на коронки.
Като цяло ако трябва да определя как беше днешния ден... започна някак зле, но как ще приключи още не е сигурно. Само знам, че Ви и Джънгкук отново са щастливи и се радвам да ги видя да се смеят заедно и да се шегуват един с друг. Колкото до Джин и Намджун... те нямаха търпение да свалят и изгорят тези дрехи, а аз бях напълно сигурен, че някой ги снима и ги постна в Facebook, обеден съм. Отбелязвам си този ден като един от най - странните дни от моя живот и се надявам да имам още такива, но времето ще покаже.
Та, сбогувахме се с момчетата, Ви и Джънгкук си тръгнаха, а след тях и разочарованите момичета, които не успяха да се докопат до тях, другите също тръгнаха да се прибират и останахме само аз и мокрия Джимин, който се опитваше да изсуши косата си. Признавам, че ситуацията в този момент бе малко неловка, но предполагам, че просто ще си кажем "чао" и той ще се върне обратно в болницата, нищо повече, но тогава той проговори и имах поне една частица надежда за този момент:
- Какво ще правиш сега? - попита той.
- Предполагам ще се прибера, щя ям и ще си почина... ти?
- Ахх... не знам... чудя се...
Няма какво да се чуди, защото просто не дойде и у нас все пак това е и негов дом:
- Хей.... ммм... ти ще... би ли искал...
- Да... - отговори той без дори да е чул въпроса, който щях да му задам ако не се чувствах в неловко положение.
- Какво "Да"? - зачудих се аз.
- Хайде да се прибираме в къщи - отвърна той с усмивка.
Аз се заклевам, че бях на косъм да започна да подкачам като 8 годишно, но се сдържах. Нахлузих си набързо тениската, подсуших малко косата си, колкото да не е съвсем мокра и тръгнах, заедно с Джимин към нас.
Хей, хорица това е главата знам, че прекалено късно я пускам, просто имах да уча и ми отне повече време, но ще се радвам да чуя вашето мнение относно тези две глави и дали са ви харесали. Това е следващата глава сигурно ще е другата седмица за, което се извинявам. Благодаря, че четете!! <3 ^^