Вече минута се взирах в името, изписано върху екрана на телефона ми. Сърцето ми започна да бие с бесни темпове. Дишането ми стана учестено. А в гърлото ми сякаш се беше загнездила някаква буца на...вина. Да, онова неистово чувство, което представляваше вината ме помете като ураган. Торнадо.
Мина още една минута, в която се двоумях дали да не вдигна да се изправя макар и не пряко срещу най-добрата си приятелка и същевременно мой най-голям съдник. Истината беше неоспорима и чиста като водата. Аз я предадох. Аз не бях добра приятелка. Поддадох се на изкушението, което беше онзи мъж и сега трябваше да поема последствията от грешките, които се нижеха като мъниста ден след ден, минута след минута, секунда след секунда...дъх след дъх.
Реших да отговоря на обаждането. Притеснението беше обзело всяка клетка от тялото ми, но то не можеше да се мери със страха, който бе обладал най-важното в този момент, а именно съзнанието ми.
-Здравей...-промълвих колебливо. Дори прекалено колебливо.
-Клара, къде си, мамка му?! Защо не си вдигаше телефона?! Умрях от притеснение. Вече от два дни те няма! Какво ти става?!- тя крещеше в слушалката. Истерията от внезапното ми ''изчезване'' я беше изкарало от равновесие.
-Аз...аз трябваше да остана сама за известно време. Знаеш, крайният срок за предаване на ''Незатихваща буря'' предстои и аз просто се нуждаех от пространство. Без напрежение. Без проблеми. Съжалявам!-всичко, което казах на приятелката си беше пълна лъжа. Освен последното. Наистина съжалявах за всичко, което й причиних. Причинявам по-точно.
-Разбирам те. Но...все пак трябваше да ме уведомиш, Клара. Приятелките не постъпват така.-обидата ясно се усещаше в гласа й. И беше права, както винаги. Приятелките не постъпват така.
-Съжалявам. След няколко дни ти обещавам, че ще ти се реванширам.
-Нямаш друг вариант, момиче. И значи си се правила на болна, за да ме разкараш, така ли?- долових тих кикот от нейна страна. Значи всичко вече беше наред. Засега.
- Да. Точно така. Хайде, аз трябва да затварям. Наистина ми се налага да продължа да пиша.-отвърнах бързо.
-Добре, обади ми се.
-До чуване.
Тъкмо приключих разговора с Ерин, когато усетих мъжки грапави длани да се спускат по ханша ми.
Обърнах се към ''виновника'' с немирните ръце и се взрях в лицето му.Обходих братичката му с показалец, но той мигновено го измести.
-Кой беше?-попита. Гласът му беше твърд.
-Какво те засяга?-не му отстъпих. Нямаше да успее да ме сломи. И аз можех да бъда непоколебима. Той ме научи на това. Да отстоявам принципите и желанията си.
-Не ми говори така!-извика. Стреснах се от внезапния му изблик.
-Аз...съжалявам.-промърморих.
-Съжаляваш, но явно не достатъчно. Трябва да бъдеш наказана. Трябва да изчистиш пороците, които си вършила с това тяло. С тези ръце-той хлана двете ми ръце и м замъкна към някакъв шкаф. Започвах да се плаша от това, което предстоеше да ми се случи.
Хари измъкна някакъв сизал отвътре и го завърза около китките ми.
-Какво ще правиш, мамка му?!-гласът ми се пречупи. Не ми харесваше накъде отиваха нещата. -Хари, моля те! Не исках да се държа по този начин! Моля те! Ще ти се реванширам!-опитах да докосна лицето му, но той стегна още по-силно проклетото въже, което предизвика вик на болка, който се изплъзна от устните ми.
-Трябва да понесеш последствията от деянията си, Клара. Разбрахме се, че ще бъдеш чукана единствено от мен, нали така? Кажи ми, Клара. Той по-добре ли те запълваше от мен?! По-хубаво ли усещане получаваше докато навлизаше в теб с пениса си? Отговаряй!
-Хари, нямам никой друг освен теб! Ерин...Ерин ми се обади по-телефона, кълна се!-по очите ми избиха няколко сълзи, причинени от болката, която изпитвах в този момент.
-Наистина ли?-той звучеше в пъти по-спокоен.
-Да!-отвърнах.-Моля те, пусни ме.
-Съжалявам...аз не знам какво ми стана. Просто...просто ти си моя, Клара. Никой друг няма правото да те докосва. Да те целува. Да пониква в крехката ти вагина. Никой друг освен мен. Моля те, Клара. Позволи ме да те любя. Не искам да те чукам, а да те любя. Нежно. - той беше на път да се срине. Никога не съм го виждала в тази светлина. Толкова уязвим. Раним.
-Люби ме.
Той се нуждаеше от тези думи. Знаех го.
Махна въжето от китките ми. Доближи наранените ми ръце към устните си и ги дари с нежна като перце целувка.
След секунда отмести погледа си от зачервената кожа по китките ми и се вгледа задълбочено в лицето ми. По-точно в очите ми. След това го премести и така стигна до устните ми, които плахо прехапвах.
-Недей, моля те. Не наранявай устните си.
Послушах го и ги прокарах език по тях. Исках да премахна кръвта, която бе избила.
Той ме повдигна внезапно на ръце и ме постави нежно във вече така познатото ми легло.
Аз бях чисто гола. Както и той. Единственото, което липсваше в онзи момент, беше сливането на телата ни и образуването на сладко-солената амброзия, която представляваше сексът.
Разкрачих краката си. Очаквах го. Дълбоко в мен.
И той не закъсня. Отзова се на желанието ми.
Навлезе леко в мен, без да ми причинява излишна болка. Сякаш това беше първият ми път. Хари беше толкова нежен.
-Искаше ми се аз да бях отнел девствеността ти, Клара. Искаше ми се да можех да те бележа като моя...
-Направи го сега. Бележи ме като твоя.-отвърнах решително.
-Но как?
-Като ме любиш, Хари. Но не толкова нежно. Обичам да ги груб. Да изтласкваш силно в мен. Мога да понеса болката,Хари. Мога да понеса всичко.
-Искаш да те любя грубо?
-Да!-извиках, когато усещах, че започва да забързва навлизанията си в мен.-Да, точно така!
Той постави показалец в устните и аз го захапах. Искаше да потисне виковете на удоволствие, които се изплъзваха от устните ми.
Плъзна другата си ръка по лявата ми гърда и започна да масажира връхчето, докато то не настръхне, пометено от действията му.
После измести дланта си върху корема ми, който бълбукаше като центрофуга от разкош. И достигна до най-пламенната ми точка. Клитора ми. Масажираше го, докато не спираше да влиза и излиза от мен. Усещах, че скоро щях да изригна като действащ вулкан, но вместо лава, щях да изпусна сокове. Сокове на удоволствие.
-Близо съм...-тези думи прозвучаха като стон. И стонът беше допълнен от мощното ми свършване върху члена му.
-Не се сложих презерватив. Толкова бях превъзбуден, че напълно блокирах.
-На противозачатъчни съм. И между другото ти благодаря за невероятния първи пореден път. Беше изумително.-прошенах.
-Ти го заслужаваш, Клара. Но това не съм аз. Това просто не е природата ми. Не съм такъв. Не съм нежен. Не искам да бъда нежен. За мен грубостта е наслада. Не очаквай да се държа по-този начин повече. Това беше за последен път.
-Тогава бъди такъв, какъвто си, Харолд. Бъди себе си.-отвърнах и го целунах. Обгърнах тялото си с чаршав и се запътих към банята. Исках да се освежа. И да събера мислите си. Трябваше да се концентрирам върху книгата ми, но как?! А и онова ходещо съвършенство с член изобщо не ми помагаше. Трябваше да се върна обратно към ежедневието си, макар и идеята да не ми нравеше особено. Но бях длъжна. Все пак кариерата ми беше много по-важна от мъжете. Винаги е било така. И този път нямаше да бъде по-различно.
Но нещо ми подсказваше, че този път нямаше да е толкова лесно...
***
Здрвейте. Първо искам да ви осведомя, че печелившата книга в битката ''Innocence''-''Nymphomaniac' ' е ''Nymphomaniac''. Така че очаквайте скоро нови глави.
Второ: изтрих предишната тринадесета глава, защото ми се стори твърде повърхностна и изключително глупава. Надявам се да няма сърдити и тази глава да ви се стори много по-стойностна.
Трето: ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИ УМОЛЯВАМ ДА ГЛАСУВАТЕ И КОМЕНТИРАТЕ. ПОКАЖЕТЕ МИ, ЧЕ НАИСТИНА ДЪРЖИТЕ НА ИСТОРИЯТА ТОЛКОВА, КОЛКОТО И АЗ. Много бих искала да разбера мнението ви именно за тази глава, защото е нещо различно.