Вървях наляво - надясно из стаята, не можех да си намеря място. Бях толкова притеснен, че ръцете ми чак трепереха, а дори не знам защо. Опитах се да изляза от стаята в която бях, за да намеря някакъв изход, но вратата беше желязна и заключена...къде по дяволите съм. Беше много оскъдно обзаведено. Имаше само едно двойно легло и една маса с два стола в другия край на помещението. Нямаше дори прозорец...само една крушка висяща от тавана, която осветяваше тази...ако мога да я нарека стая. Ако питате мен това си беше пълен затвор. Дори нямаше и предмет с който да опитам да отключа вратата. Разочарова и отчаян се тръшнах на леглото без капка надежда, че има изход от това място, а дори не помня как съм се озовал тук. Гледах тавана очаквайки нещо да се случи и тогава...чух отключването на вратата. Изправих се светкавично с очакване да се появи моя спасител или нещо такова, но вместо това пред мен се извисяваше позната фигура...позната до смърт. Вглеждайки се в очите му единствения въпрос, който си задавах беше „Дали си моя спасите?". Направих крачка напред, а той стоеше все така вцепенен, но в един момент въпросите чакащи да получат отговор, станах прекалено много. Чудех се какво да кажа или питам, но от устата ми се изтръгна само едно име:
- Джей Хоуп.
Затаих дъх в очакване на следващите му думи или следващия му ход. Не помръдна, не обели дума. Защо ме зяпаше така? От толкова много въпроси главата ми ще експлодира. Втренчих се в него с въпросително изражение, очаквайки реакция, но сигурно изглеждам като дебил. Чух как си пое дълбоко въздух след, което последваха думите, които ме накараха да замръзна на място:
- Защо не отвърна на целувката ми?
Знаех какво точно да кажа, но се колебаех, не искам да нараня чувствата му. Беше мой приятел, не беше повече, беше ми като брат. Не, трябва да му кажа точно това, което трябва:
- Аз съм с Джимин и не бих му изневерил, защото той не го е заслужава.
Гледаше ме една минута, сякаш, опитвайки се да осмисли казаното. След това ми отвърна:
- Защо, хюнг? Защо си с него? Защо не ме искаш, нали бяхме приятели? Нали нямаше да ме предадеш?
- Ние сме и винаги ще бъдем приятели, но...аз обичам Джимин повече от всичко.
- Значи аз не съм твоето всичко, къде беше Джимин първите години от живота ти, които ти прекара с мен, а?
- Виж...каквото и да искаш не мога да ти го дам.
- Напротив, можеш!! – каза строго той и се нахвърли върху мен, събаряйки ме на леглото.
„По дяволите!! Как да се измъкна от тук?" виках на ум. Той ме събличаше, а аз стоях като пън, очаквайки нещо, трябваше да се измъкна някак. Погледнах към вратата, през която Джей Хоуп беше влязъл. Плътно затворена, дори ключ нямаше. Предполагам, че трябва да е някъде из джобовете му, затова почнах да ровя внимателно. Отстрани изглеждаше все едно го обарвам, но това не беше моята цел, а и не е най – лошото. Двата джоба на горницата с, която беше, бяха празни. Второто ми предположения беше, че е в някой от задните джобове на дънките, защото няма да бъркам в предните. Прокарах бавно ръката си, но и тези джобове бяха празни, а единственото нещо, което постигнах беше да възбудя още повече Хоуп. Цялото това пъшкане и целувки по врата, ще полудея. Вината и гризящата ме съвест, ме подлудяваха още повече. Джимин, това беше единствения човек, който ми доставяше удоволствие, но Хоуп...Той ми е приятел. Без да усетя, Хоуп се доближи рязко до главата ми и прошепна в ухото ми:
- Искам те, винаги съм те искал, по дяволите! – усещах топлия въздух гъделичкащ ухото ми. – Ще те накарам да ме желаеш, защото така трябва.
Не можех да го погледна, беше ме срам, може би от факта, че той беше полу гол. Измина време, може би някъде към 20 минути, когато ме накара да започна да ближа члена му, като го натика в устата ми. Опитах да се удържа фронта, но не можах. Започнах да се давя, накара ме да налапам цялата дължина при, което ми се догади. Започнах да кашлям, опитвайки се да си поема дъх. Паднах от леглото и се строполих на пода, заставайки на колене, държейки се за гърлото, въздуха ми свършваше...
Събудих се целия вир вода, дишайки тежко. Чаршафите и одеялото бяха намачкани на топка. Огледах се притеснено, но след като се успокоих и разпознах обстановката си отдъхнах. Бях си вкъщи. Предположих, че след работа съм бил твърде изморен и затова съм заспал на дивана, но за одеялото, предполагам, че Джимин ме завил, затова сега съм изпотен. Станах много рязко от дивана при, което ми се зави свят и за малко да се строполя на пода. Успях да запазя равновесие и се запътих към кухнята, за да си сипя вода. Взех една стъклена чаша от шкафа и си налях студена чешмяна вода, ръцете ми трепереха. Предполагам, че е от съня или нещо подобно, просто ми трябваше време да се съвзема. Единственото, за което трябва да мисля в момента е, че е 4:00 часа сутринта и след това съм на училище. Имайки предвид, че се прибрах в 03:00 съм имал един ужасяващ сън, за един час. Вече няма да спя на дивана сам, направих си извода. След като изпих малко, оставих чашата на плота и тръгнах към спалнята ми, където предполагам е и Джимин. Застанах пред вратата и тихо отворих, за да не вдигна шум и да го събудя. Влязох и го видях, беше се увил като пашкул в одеялото си. Отидох тихо до леглото и легнах в другия край. Размърда се, може би заради шума, който издадох или защото му махнах одеялото, за да не се изпоти, но Джимин се събуди. Обърна се още сънен и се усмихна:
- Хей, какво ти стана там, нещо викаше?
Дори не знаех, че съм говорел или викал на сън. Предположих, че само съм се въртял:
- Имах кошмар...това е – отговорих честно аз.
- Искаш ли да споделиш?
- Ммм...не добре съм, щом ти си тук – помислих малко и отговорих.
- Добре – отвърна той и ме целуна по челото.
Сгуших се в него чувствайки се защитен от всеки и всичко. Помълчахме известно време и след това Джимин се обади:
- Амм...чудех се, дали искаш да излезем на среща?
- Ами...защо не, ще ни се отрази добре.
- Днес...на парка? – предложи той. – Ще пропуснем училище.
- Съгласен – казах аз и се притиснах към него още по – силно.
След време съм се унесъл в мислите си и така заспах в обятията на Джимин.
Събудих се. Отворих очи, а светлината нахлуваща през прозореца ме заслепи. Потърках очите си и огледах, бях сам в стаята. От колко дълго време не съм се наспивал така хубаво, дори не се чувствах изтощен след онзи ужасен кошмар. Полежах си малко, вгледан в тавана, мързеше ме да стана, но трябваше да приготвя закуската, защото Джимин сигурно е в банята в момента. Станах и оправих, като прибрах одеялата и разхвърлените дрехи. Излязох от стаята и изведнъж ми замириса невероятно...миришеше на пържени яйца. Отправих се към кухнята, където Джимин сипваше портокалов сок, а до него имаше две чинии с яйца. Обърна се и ме видя как седя и зяпам, а лигите ми се стичаха към брадичката, защото ужасно много исках да опитам тези яйца. Той се усмихна сведе глава и каза:
- Май си гладен, а?
- Много, а това мирише превъзходно.
Седнах на масата в очакване Джимин да ми даде да ям. Той сложи двата сока и донесе яйцата, които бяха поръсени и с подправки. Бях толкова гладен, а те толкова вкусни, че ги изядох за няма повече от 5 минути. Изчаках и Джимин да се наяде. През това време, имах възможност да го зяпам колкото си искам, а той ми отвръщаше само с една сладка усмивка всеки път щом ме погледне. След закуска се щях да мия чиниите, но Джимин не ми позволи, а предложи той да ги измие. Имах чувството, че сънувам отново, но този път сънят ми допадаше. Седях си на обичайното за Джимин място и гледах задника му, сега вече разбрах какво прави когато седне на този стол. Измина време, беше обяд, а ние още бяхме по боксерки и лежахме на дивана прегърнати. Бях вплел пръстите си в тези на Джимин и държах ръката му здраво. Мислех си дали да му кажа за целувката, да разкажа съня, да споделя тревогите си, но предпочитах да не развалям хубавия ни ден заедно. Гласът на Джимин ме изтръгна от мислите ми:
- Да излезем сега. Какво ще кажеш?
Помислих малко и после надигнах глава, за да погледна в красивите му очи:
- Да, хайде – съгласих се и станах, но все още държах ръката му.
Запътихме се към спалнята, за да изберем дрехи за нашата първа среща. Никога не съм се замисля колко официално ми звучи това и някак странно. Досега не сме излизали на публично място като двойка, винаги се криехме. Сега разбирам, че няма смисъл от това, обичам го и искам всички да знаят това. Не бях много подготвен, затова избрах нещо семпло като бяла риза и светли накъсани дънки. Предполагам Джимин е по - капризен от мен, защото избираше дрехи почти 15 минути. През това време бях в банята оправяйки косата си, но този път се постарах, защото все пак това е Джимин. След 30 минути подготовка бяхме готови да излезем на нашата първа среща. Заключих вратата и слязохме с асансьора. Излизайки от блока хванах ръката на Джимин, преплитайки пръстите ни. Така, вървяхме двамата към парка потънали в тишина, но това за нас не беше проблем. Дори да беше тихо ми, беше приятно, че съм с него в този момент. Приближавайки парка виждах колко много хора имаше, деца, възрастни всички или вървяха на някъде или бяха седнали на някоя пейка, за да си починат. Решихме и ние да седнем на някъде, но почти всичко беше заето. Вървяхме доста, но не можехме да намерим свободно място. Докато се разхождахме видяхме две момчета на една пейка точно като нас, хванати за ръце. Когато се доближих, обаче, разпознах двете момчета и веднага завлякох Джимин след мен. Застанахме точно срещу тях, но първоначално не ни отразиха, но след като извиках:
- Няма ли да ни забележите!!!
По – големия се обърна рязко, а на лицето му се изписа изплашено изражение сякаш е видях дух. Първоначално ме гледаше и после на лицето му грейна усмивка:
- Шуга, радвам се да те видя!
- И аз така – отвърнах на усмивката.
Джин огледа Джимин внимателно и се обърна към мен:
- Това, твоя приятел ли е?
- Дап, излизаме от скоро – отвърнах аз.
- Приятно ми е да се запознаем – каза Джин и подаде ръка на Джимин.
- На мен също, хюнг – той пое ръката и се здрависа.
Погледнах другото момче и бързах да го подразня:
- Е, Намджун, значи излизаш с Джин, а? – надигнах вежди.
- Ооо не започвай – направи гримаса той.
- Добре, няма, няма – ухилих се аз.
Настанихме се до тях на пейката и започнахме да разговаряме. Обсъждахме работата, училище, любовния ни живот и така минаха около 2 часа. Всичко вървеше супер, днешния ден беше невероятен, но ето, че се появи и спънка. Както си говорихме Джин повдигна темата, която не желаех да коментирам, изобщо:
- Шуга разбрах за станалото с Хоуп.
- Сега не ми е до това... – започнах да се оправдавам, но тогава Джимин се включи.
- Какво е станало? – започна да любопитства той.
- О, ами Джей Хоуп е целунал на сила Шуга – каза Намджун без да се усети, че е направил това, което не трябва.
- Той...КАКВО???!! – извика Джимин ставайки рязко от пейка.
Какво се случи? Изведнъж беше супер, един прекрасен ден с човека когото най – много обичам, но изведнъж всичко се преобърна.
Иииии....знам....не е мн интересно, ама моя болен мозък това измисли хд... дано да ви хареса. Имам някои идеи за следващата глава, но не знам дали да е за бъдещата кавга на Шуга и Джимин или нещо с Ви и Джънгкук вие кажете...<3 хд (извинете ако има грешки хд)