Днешния ден...с две думи трагедия. Станах сутринта, а алармата ми не беше била...може би ако я бях включил щеше ама...Джимин още спеше, но с един ритник го бутнах от дивана и той се събуди, макар и недоволен. Първото нещо, което ми дойде на ум беше да проверя часа и както и предположих, оставаше ни половин час преди да закъснеем за училище. Какво да направя по – напред? Да ям ли, да се обличам ли? Оставих стаята такава каквато си е, разхвърлена. Дрехи, облякох каквито ми паднаха, учебници, ами не ги сложих всичките и накрая трябваше да се измия. Запътих се към банята, влязох, оправих си косата, измих си зъбите и си сложих дезодорант. Излязох като светкавица и повлякох Джимин с мен, който беше готов, отново преди мен. Наложи се да тичаме към училище, защото закъснявахме, оставаха горе-долу 10 минути преди да почнат часовете. Оглеждах се докато тичах, изглежда предположението ми, че Джей Хоуп ми е сърдит се потвърди. Никъде не го виждах и си помислих, че е тръгнал по – рано, за да не ни види, което е грубо от негова страна, но аз съм си виновен. Всъщност не съм виновен, дори не знаех, че са заедно, боже в какво ме замесиха. Потънал в мисли, неусетно се озовах пред вратата на колежа. Гадното през този ден е, че имах само един час в който бях с Джимин и това беше химия. Госпожата, като по чудо, все едно разбра намеренията ми, реши да го премести до едно момиче. Целия час вместо да слушам урока, се бях втренчил в тях. Мисля, че по едно време го ощипа по задника. Да знам, държа се като ревниво гадже, но ако щете ми вярвайте, не съм такъв. След биенето на звънеца Джимин се изнесе към следващия си час, а аз...аз останах гледайки как напуска стаята без дори да ме погледне. По график следващия ми час е география и както и очаквах бях с Джей Хоуп. Когато го видях, погледът му, държанието му, всичко това подсказваше колко ядосан ми беше в момента. Следващия час, физика, пак с Джей Хоуп. Злобния поглед и мълчанието продължаваха. Колко време ще издържа, така, не знам? Поведението му толкова много ме дразнеше, но това не беше най – лошото. Следващите два часа, след почивката, пак имах часове заедно с него, това не е за вярване. Поне 20 минути без напрежение и злобни погледи щяха да ми се отразят положително. Къде по дяволите е Джимин? Оглеждах се за него и вървях с таблата си в, която имаше един малък сандвич с шунка, а за пиене си бях взел една малка кола. Седна на една пуста маса, настрани от шума и силните крясъци. По принцип бях тих и спокоен, не обичах шума и местата където е пълно с много хора, това е странно като се има предвид, че работя в бар. Предпочитах уединението. Ядях сандвича си бавно, размишлявайки и тогава някой седна пред мен. Вдигнах погледа си и фиксирах Техюнг или по точно Ви, както всички го наричаха. Вгледах се в него и за момент забелязах нещо като сенки или фон дьо тен на дясното му око. Изведнъж ми светна, предположих, че Джей Хоуп му е направил нещо, но....къде е Джънгкук. Вярно, цял ден не ми се е мяркал. Какво по дяволите става? Оставих сандвича бавно върху таблата и изгледах изпитателно Ви. Той вдигна погледа си и каза:
- Има ли проблем? Ако искаш ще седна другаде.
- Аз нямам проблем, но ти имаш.
- Какво? Не те разбирам... – учуди се момчето.
- Виж, знам, че с Джей Хоуп сте се сдърпали, личи си – посочих аз дясното му око. - ... не желая да ви се меся, но къде е Джънгкук?
- Искаше да остане у тях – отвърна момчето срещу мен с тъжен и разочарован тон.
- Разбирам – беше единственото, което казах и продължих да ям.
Неусетно 20-те минути излетяха и аз трябваше да се отправя към следващия ми час, физическо. Бях на първия етаж където бяха съблекалните и отворих вратата, и кого да видя, Джимин, а отстрани, срит беше Джей Хоуп. „По зле няма накъде" мислех си аз. Влязох предпазливо и погледнах Хоуп, но той само отклони погледа си, обърнах се към Джимин, той ми намигна. Оставих раницата си и извадих тениска, готов да се преоблека, когато чух тръшване на вратата. Обърнах се, Джимин го нямаше. Бях сам самичък с Хоуп в една стая. Това според мен щеше да завърши по два начина, с бой или сдобряване. Ама...познайте...нищо от това не се случи. Тъкмо си сложих тениската, готов да излизам, когато някой ме дръпна и блъсна в стената. Джей Хоуп седеше срещу мене, а аз с лице изплашено, чакайки той да ме удари, но вместо това той долепи устните си с моите. Реагирах на момента, защото съвестта ми, а не само тя, ми казваха, че това е грешно:
- Какво правиш по – дяволите?! – извиках аз и го избутах.
Той само седеше и ме гледаше, сякаш опитвайки се каже нещо, но беше твърде шокиран:
- Защо го направи?? – извиках аз втори път.
- Ако ти кажа, че беше без причина ще повярваш ли?
- Не – отсякох го аз. – Ти, Ви и Джънгкук си оправяйте проблемите сами...не намесвайте мен...или Джимин.
След тези думи, обърнах гръб на момчето стоящо пред мен и излязох от съблекалнята затръшвайки вратата. Джимин не трябва да разбира за случилото се.
*След учебния ден*
Прибрах се опитвайки се да не мисля за случилото се в съблекалнята, но този спомен не излизаше от ума ми. Беше твърде странно, за да е истина, нали?? Предполагам просто трябва да кажа на Джимин, защото това нещо ще гризе съвестта ми, макар да нямах никаква вина относно целувката. Размишлявайки, целия път от гимназията до нас беше пълно мълчание. Когато се прибрах просто се оправих и тръгнах за работа, оставяйки мързеливия Джимин да гледа филми по телевизията, но съм обеден, че щом изляза ще включи порно канала.
Влизайки в заведението установих, че Джънгкук явно няма да идва и на работа, защото го нямаше никакъв. Почвам да се притеснявам за тях и за отношенията им. Предполагам след няколко дни ще му е минало и поне ще дойде на работа. Ако ли не, ще се наложи да го посетя. Напоследък се случват толкова много неща, че се чувствам все едно съм в някой филм, но с времето всичко ще се нареди...предполагам. Отново от толкова много размисли не усетих как от нищото мястото се напълни с хора, чакащи да ги обслужа. Очаквах бармана, който щеше да замести Джънгкук, вече час, а той не се появи. Какво щях да правя? Търчах от едната част на бара до другата опитвайки да насмогна с поръчките, когато той най – накрая се появи с ехидната си усмивка:
- Хюнг, радвам се да те видя! – възкликна той разпервайки ръце, за да ме прегърне.
- Хич недей да се радваш, побърках се тука – развиках се аз и след кратка пауза казах – Ела тук бе – и го прегърнах.
- С какво да помагам? – попита той сваляйки якето си.
- Ами взимай поръчките, а аз ще се оправям с коктейлите – обясних аз. – О и Намджун, внимавай да не счупиш нещо.
- Няма, няма спокойно – отвърна той.
Тълпата от хора в бара ставаше все по – голяма и по – голяма, а аз вече се изморих, макар че беше едва 02:00 през нощта. Когато започнаха да пускат по оживена музика хората се преместиха на дансинга, което ми даде възможност да си почина. Седнах на един стол, взимайки телефона си. Джимин ми беше писал.
Д: „Какво ти стана днес?"
Седях известно време вгледан в съобщението изписващо се на екрана ми, опитвайки се да измисля какво да напиша. Накрая просто реших да си премълча, трябваше да му го кажа лично.
С: „Нищо, последните часове ми скапаха настроението, това е."
Отворих си едно кенче бира, чакайки отговор и след около 2 минути той ми отговори.
Д: „Ясно...какво правиш сега?"
С: „Почивам, имам много клиенти и се изморих"
Д: „Ще се прибереш ли по – рано...играе ми се."
С: „Съжалявам коте, няма как...нямаме персонал, трябва да работя до късно."
Д: „След няколко дни ще имате"
С: „Тоест?"
Д: „Взеха ме на работа...ще съм барман"
С: „Няма отърване от теб, нали?"
Д: „Специално за теб не...ще си лягам коте...лека"
С: „Лека и приятни мокри сънища"
Д: „Ще видиш ти"
След този развлекателен чат ми се искаше да съм си у дома и да гледам филм или да си поиграя с Джимин, но уви трябва да се връщам на работа.
***
Бях стигнал къщата на Ви и в момента стоях на прага на вратата му, чакайки да ми отвори. Натисках звънеца настоятелно, но никой не се появи, за да отвори вратата. Клекнах, повдигайки изтривалката под, която се намираше резервния ключ в случай, че някой ден Ви се заключи отвън, което е много възможно. Пъхнах ключа и отключих, натискайки дръжката. Влязох викайки името на Ви, вътре в къщата светеше, но нямаше никой на първия етаж, затова реших да се кача на втория етаж и да проверя. Изкачвайки стълбите се отправих към стаята на Ви. Застанах точно пред вратата му и натиснах дръжката отваряйки бавно, за да не го събудя в случай, че спи. Но дали изобщо си беше у дома? Когато отворих вратата отговорих на въпроса си. Гледката която се разкри пред мен първо, че ме изненада, второ, че ме накара да се чувствам неловко.
Ви беше легнал на леглото само по боксерки, а неговия член беше толкова надървен, че изглеждаше така сякаш се опитва да избяга от боксерките, които го притискаха. Доближих се бавно до леглото и зададох въпроса си тихо и смутено:
- Амм...какво трябва да е това?
- Нали искаше да говорим...е нека да говорим – отвърна той поглеждайки към мястото си.
- Виж, дойдох да говорим, но истински разговор, а не това... – обясних аз, размахвайки ръце.
- Какво искаш да знаеш? – попита той облягайки се на лакти.
- Какво се случи между теб и Джей Хоуп?
- Ами нищо особено, говорихме, казах му за нас и той ме удари с юмрук в окото, но съм добре – рече той с усмивка.
- Значи, всичко е наред, така ли да разбирам?
- Мхмм.....Куки...моля те...не ме измъчвай така – умоляваше се Ви.
- Не съм дошъл за това... – момчето се доближаваше до мен, а аз се опитах да отклоня погледа си.
- Искаш го...нали? Не можеш да спреш да си мислиш за това.
- Вярно, но трябва да тръгвам...
Обърнах се към вратата, когато Ви стана рязко и ме хвана за рамото:
- Една вечер, знам, че го искаш... – доближи устни до ухото ми и го прошепна.
- Добре... – съгласих се аз.
- Мхмм...сега бъди добра курвичка и свали тези боксерки, не издържам вече.
Подчинявайки се на заповедите, клекнах и свалих боксерките му. Поставих го на леглото, а той остави всичко в мои ръце. Свалих боксерките и започнах да засмуквам и ближа главичката на члена му бавно, а пръстите ми си играеха с топките му. Лапнах го целия и започнах да движа главата си нагоре на долу, като увеличавах темпото си постепенно. Езика ми се плъзгаше по всяка една част от неговия член, а той стенеше като за световно. Облизах плочките му и застанах отгоре му, гледайки го изпитателно се доближих до ухото му:
- Сега какво...искаш? – попитах като засмуках меката част на ухото му.
- Ти кажи... – отвърна със същия тих тон Ви.
Станах рязко, което го изненада. Свалих тениската си и панталона оставайки само по боксерки, откривайки ерекцията си. Той ме придърпа до него и бавно свали боксерките ми. Започна да засмуква и облизва главичката на члена ми. Това изпрати вибрации по цялото ми тяло, желаех го до мозъка на костите. Как може да е толкова добър в това? Този въпрос си задавах всеки път когато парехме секс и всеки път той доказваше, че е по добрия и доминиращия във връзката. Харесваше ми.
Добремм...тази глава стана по - дълга от очакваното, може би щото имах повече идеи, надявам се да ви хареса и искам да благодаря на хората отделили време да видят този фик... :) <3 Ако има грешчици сори <3 хД