Събудих се. В стаята нямаше никой, нито Джимин, нито Куки. Предполагам са се наспали и са станали за вечеря...или закуска...не знам колко е часа. Станах, отидох да шкафа и си сложих едни черни боксерки. Видях дрехите на Джимин по пода, но не и тези на Джънгкук. Предполагам си е тръгнал, защото техните ще се притесняват за него. Излязох тихо от стаята, дори не знам защо и се отправих към кухнята където се чуваше шумолене. Естествено, този който вдигаше такъв шум беше Джимин. Той дори не ме отрази. Огледах се. Куку наистина си беше тръгнал.
Чудех се какво готвеше затова застанах зад Джимин, увих ръцете си около кръста му поставяйки глава на рамото му. Правеше палачинки за закуска, но малко ги беше поизгорил. Дори не знаех, че може да готви, но ето, че стигнах до извода си. Колко ли е часът? Мислех си и тъкмо се канех да отида да взема телефона си, когато Джимин се обърна и ме целуна. Целият беше в брашно и изцапа и мен. Лицето му, ръцете му... беше сладък. Взеха една кърпа от шкафа и го избърсах като малко дете, а той седеше на едно място послушно. Оставих кърпата настрани и взеха тигана, за да направя аз палачинките, защото не възнамерявах да ги ям изгорени. Той седна на обичайното за него място и ме гледаше как готвя...или гледаше задника ми, едно от двете. Сместа за палачинки свърши, но аз предположих, че около 20 палачинки ще ни стигнат. Оставих чинията с палачинките на маста, като бях отделил изгорелите за мен, за да може Джимин да яде тези, които са хубави. Изкарах разтопения шоколад, който нашите ми бяха изпратили след като бяха ходили на екскурзия във Франция. Сложих го на масата и взеха два ножа, за да може всеки от нас да си намаже палачинките. Портокаловия сок беше на привършване затова след училище трябва да напазарувам...и тогава се сетих, че не съм проверил колко е часът. Оставих двете чаши които бях взел и сока на масата и се запътих към стаята ми където се намираше телефона. Беше върху бюрото ми. Взех го и го включих, оказа се, че часът е 6:21. Беше много рано, даже твърде рано, но на мен не ми се спеше, а и щях да имам повече време да се оправя. Върнах се обратно в кухнята където заварих нагъващия палачинки Джимин. Седнах пред него с усмивка и намазах една от изгорелите палачинки, предназначени за мен, и я изядох. Не бяха толкова лоши, особено с шоколад. Наядохме се доста добре и разчистихме масата. Аз както всяка сутрин измивам чиниите, а Джимин седи и ме гледа. След като бях готов с всички домакински задължения седнах на дивана. Погледнах към телефона си, беше 7:01. Предполагам трябваше да се оправям, защото не съм кой знае колко бърз. Не исках да ставам от дивана, но училището не чака никого. Избрах набързо едни дрехи от разхвърлените по пода и се облякох, измих си зъбите и си оправих косата, колкото да изглеждам прилично. Идваше ред на учебниците, днес нямах кой знае какви предмети най – важни ми бяха математиката и биологията. Напъхах всички възможни тетрадки в чантата си и я оставих до вратата. Отново погледнах часовника на телефона си, беше 7:27. Бях много бърз, поне за мен това е някакъв рекорд. Седнах отново на дивана, а Джимин се настани до мен и се сгуши. Беше се оправил доста по – бързо. Бе облечен с разпрани дънки и бяла тениска и предполагам щеше да обуе кецовете си. Тишината беше оглушителна, но не ми пречеше, тогава чух димите, които той изрече:
- Ти знаеше ли, че Куки си има приятел?
Хмм...Дали бях шокиран? Да бях, но и се чувствах някак облекчен. Изглежда, че нещо съм пропуснал тези дни. Поне не бях единствения от приятелите си който излизаше с момче. „Чакай момче!!! Куки излиза с момче!! Боже защото го казвам на ум":
- Чакай, Куки излиза с момче?? Как...защо не ми е казал?
- Мислел е, че ще го сметнеш за извратен – отговори Джимин.
- Боже, това момче...винаги си вади грешни изводи.
- Аз му обясних, че няма нищо грешно в това – усмихна се и ме целуна, малка и сладка целувка.
- Добре си му казал – отвърнах аз през целувката. – Хайде да тръгваме, че Хоуп ще ни чака.
- Добре.
Джимин стана, грабна раницата, обу кецовете си и излезе пред вратата. Аз излязох след него и заключих. Слязохме по стълбите, защото както винаги съседите ползват асансьора ежедневно. Отправихме се към къщата на Хоуп, където по принцип двамата с него се чакаме, но сега и Джимин ще се присъедини към нас. Докато вървяхме към мястото отново повдигнах темата за Куки:
- Ам...той каза ли ти кое е момчето с което излиза или...? – полюбопитствах аз.
- Амии...мисля, че се казваше Техюнг, но той го наричаше Ви. Знаеш ли кой е? – попита ме Джимин.
- Да, той е от неговия курс. Виждал съм ги да се мотаят заедно. Как не съм се усетил?
- Явно доста добре са се укривали...нещо което ние не можем да направим... – каза Джимин с ехидна усмивка.
- И защо ако мога да попитам?
- Когато те гледам в тези дънки ахх...не издържам...искам да те изчукам – отвърна той втренчил се в задника ми.
- Ще чакаш докато се приберем, коте... – подразних го аз.
Той само се изсмя и забърза крачка, за да стигнем по – бързо до къщата и да не закъснеем за часовете. След приблизително 10 минути стигнахме до мястото, Хоуп вече беше там. Тичахме до училище, защото се бяхме забавили твърде много за щастие стигнахме на време за първия час. Тримата имахме География, затова се запътихме към стаята с бърза крачка. С влизането всички се обърнаха към нас...както всяка сутрин. Момичетата не пропуснаха сутрешните си възхищения, но аз както винаги не ги отразих. Седнах си на мястото и изкарах учебника, Джимин се беше настанил плътно зад мен. Аз бях в очакване всеки момент да ми се метне на врата и да разкъса тениската ми, но това не се случи, защото звънеца би.
Не знам как издържах 40 минути урок за фермерството в Африка. Веднага щом звънеца би за излизане си прибрах учебниците по най –бързия начин и излязох от кабинета. По програма трябваше да имам физическо с Джимин, но Хоуп имаше Химия. Разделихме се и тръгнахме в различни посоки. Двамата се запътихме към първия етаж където бяха и съблекалните... всички други вече бяха навън. Свалих си тениската, за да сложа спортния си екип, а след това и дънките. Обърнах се и видях Джимин да ме гледа втренчено, при вида му го попитах:
- Какво има? Да не видя дух? – ухилих се аз.
- Не се смей, въобще не ми помагаш – обърна се той опитвайки се да скрие зачервените му бузи.
- Защо коте? – доближих се бавно до него – Нещо привлече вниманието ти ли?
- Не беше ли ти този, който каза да чакаме до вечерта?
- Да, но аз просто обичам да те дразня.
- Ама такъв си... задник – изрече Джимин и излезе през вратата.
- И аз те обичам – извиках след него.
После в час играхме волейбол, нещо което правим често в близките няколко седмици и ми омръзна. Оставаха ми само още 4 часа и щях да се прибера, за да си почина.
Де да можех да си почина, но с Джимин такава опция няма. Предполагам щях да се обадя на управителя на бара, за да му кажа, че тази вечер няма да отида на работа. Изкарах с хиляди мъки и часа по история след което имахме почивка за обяд. Определено не бях гладен, а и по принцип не ядях много, затова бях слаб, колкото до Джимин. Той си взе голям бургер от стола и седна да яде. Решиха да оползотворя времето което имах и вместо да седя и да гледам ядящия Джимин, можех да потърся Куки и да го разпитам. Естествено ми отне малко повече време, но най – накрая го намерих. Беше седнал на една от пейките в двора заедно с Техюнг. Подшушваха си нещо и се смееха, бяха толкова сладки заедно.
Седях около 1 минути и ги гледах, след което тръгнах към тях и застанах отпреде им. Джънгкук ме погледна притеснено, все едно съм го хванал в изневяра. Техюнг от друга страна беше спокоен. Усмихна ми се и попита:
- Ти си Шуга, нали?
- Да, да аз – отвърнах аз на усмивката му. – Търсех Джънгкук исках да го попитам нещо, но щом сте заети няма да ви прекъсвам.
- Не, заповядай, аз ще отида до тоалетната през това време.
- Благодаря, Техюнг! – отвърнах аз, любезно все пак трябваше да направя добро впечатление.
- Можеш да ме наричаш Ви – усмихна ми се приятелски.
Само кимнах и не казах нищо повече, бързах да се настаня до Джънгкук и да разпитам по най – бързия начин:
- Защо не ми каза, че излизаш с Ви?
Като, че ли въпроса ми стъписа хлапето:
- А-аз...какво? Не е вярно – толкова беше притеснен, че започна да стиска сандвича, който ядеше.
- Не ме лъжи, Джимин ми каза всичко – изтърсих аз.
- Мамка му, не трябваше да му разказвам – изруга той.
- Добре, че беше той. Кога смяташе да ми кажеш?
- Ами...
- Ще ти дам аз едно „ами" – троснах му се аз. – Другия път да не се повтаря.
- Добре – нямаше как да се възпротиви, затова просто се съгласи.
Оставаха ми още 10 минути от почивката, но ето, че Техюнг се появи и аз станах, защото не исках да ги притеснявам когато са заедно. Пожелах им приятен обяд и се запътих обрано към стола където Джимин още се бореше с гигантския бургер. Седнах срещу него и взех сандвича от ръцете му:
- Ейй... какво правиш това е моя сандвич!! – извика Джимин.
- Трябва да отслабнеш, ще ти помогна, за какво иначе са гаджетата?
- Ехоо... аз имам плочки, друго не ми трябва. Правехме секс два пъти и така и ги забеляза?
- Аз на друго обръщам внимание – подсмихнах се аз, докато отхапвах от сандвича, беше хубав.
- Знам, че задника ми е хубав, но все пак... – погледнах го някак злобно и тогава той добави. – Е, и ти не си за изхвърляне... още.
Идеше ми да го замеря със сандвича, сдържах се. Вместо това го изритах по крака.
Часовете свършиха и сега се прибирах заедно с Хоуп и Джимин. Те двамата още не се познаваха толкова добре, затова и разговорите ни не бяха толкова продължителни. През повечето време мълчахме, но беше нормално, поне за мен. Оставихме Хоуп пред тях и продължихме по пътя си до нас. Джимин не спираше да мрънка през целия път, за това, че Хоуп не го харесвал, но аз не потвърдих този факт. Все някога щяха да станат приятели, то се подразбираше. Сега ни ми беше до това, повече си мислех какво ще стане вечерта. Очертаваше се бурна нощ, може би трябва да предупредя съседите, но беше късно вече бяхме във входа и изкачвахме стълбите към апартамента с бърза крачка. И двамата нямахме търпение за предстоящото.