ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1...

By AnotherNoNameAuthor

14.6K 1.2K 33

Рейчъл Крес е обикновено 15 годишно момиче, обсебено от книгите за ловците на сенки, живеещо в Ню Орлиънс, Лу... More

1 глава - Как започна всичко
2 глава - Всичко е илюзия
3 глава - Нападната от истината
4 глава - Всичко се променя
5 глава - Краят на едно приятелство
6 глава - Демонска отрова в адамас
7 глава - Антарктика и Мечо Пух
8 глава - Семейно наследство
9 глава - Процесът
10 глава - Дардониус
11 глава - Прокълнатите русалки
12 глава - Отровеното долноземие
13 глава - Неочаквана подкрепа
15 глава - Театър
16 глава - Хиляди малки парченца
17 глава - Решенията на разбитото сърце
18 глава - Спасение
19 глава (1 част) - Троя
19 глава (2 част) - Под небето на Ню Орлиънс
20 глава - Въпрос на чест
21 глава - Чужд почерк
22 глава - Доверие
23 глава - Разкритие
24 глава - Бездната на смъртта
Епилог
ANGEL IN THE SHADOWS: 2 Книга - The Two faced heart
Загадката
Победител
Нова корица!
The two faced heart
1 глава публикувана!

14 глава - Всеки може да те предаде

405 38 0
By AnotherNoNameAuthor

Очите ми се отвориха бавно и видяха други зелени, които видяха и като се затвориха. Кас ме държеше в ръцете си, но на повърхността. Бях мокра и замръзвах от студ, но не смеех да отместя поглед от очите му.
- Рейчъл! - той се усмихна и ме прегърна силно - Ти си жива!
Чувствах се толкова крехка и слаба в ръцете му. Не говорех и дишах леко. Прегръдката му ме стопли и когато се отдръпна и ме погледна отново вече не беше разтревожен.
- Тео взе тялото на онази русалка и я занесе в къщата. - информира ме той усмихвайки се.
- Дрехите...- опитах се да кажа, но гърлото ме заболя при опита.
- Вярно! - отговори и ги потърси с поглед.
Опитах се да вдигна ръка, но пак ме заболя. Какво ми имаше?
Щом разбра, че ми е трудно да се движа, на лицето му се върна страхът.
- Какво става? Нарисувах ти няколко пъти Иратце, но то изчезна, без да те излекува. - говореше изплашено.
- Облечи...ме... - казах затруднено и той ме послуша.
След това сложи коланът ми с оръжия над своя и ме вдигна на ръце. Извади телефона си и набра някой.
- Тео, нещо не е наред с Рейчъл! - започна - Ти в къщата ли си вече?
Чух как Тео му потвърди и попита какво ми има.
- Не може да се движи, говори трудно. Извикай там Луйзиана! Аз идвам след малко. - след тези думи прибра телефона си и побягна по улиците на Ню Орлиънс, носейки ме внимателно.
Скоро вече бяхме пред старият ми дом и слизахме по стълбите към мазето. Кас почука и след секунди Тео му отвори. Погледна към мен, а след това към него.  Кастиел влезе и ме сложи на някакъв диван. В помещението имаше 4 маси, на които лежаха вампир, върколак и русалката. Последната беше празна. Около тях имаше епруветки, стъкла на Петри, пинсети, скалпели, стативи и какво ли още не.
- Как върви? - попита ги Кас.
- Не знаем как да изследваме телата. - отговори Паулина.
- Никой ли не може? - продължи той и всички поклатила глави - Къде е Луйзиана?
- Пътува насам. - отговори му Крисчън и момент по-късно на вратата се почука.
Той отвори, но освен Луйзиана там имаше друг човек, който най-малко очаквах да видя. Баща ми. Той влезе забързано и дойде при мен, слагайки ръка на главата ми.
- Какво се е случило с теб? - попита ме, но не можах да му отговоря.
- Бори се с още обезумели русалки, но нямаше оръжия. Иратцето не действа, говори трудно, не може да се движи. - обясни му Кастиел.
- Отдръпнете се! - чух плътен женски глас и жена с червена коса и сини очи дойде при мен. От ръцете и засветиха зелени искри, както и от очите и.
- В раните и има перли. - обяви тя след кратко време - Изцеждат силите и, парализират я и неутрализират силата на руните. Трябва да ги извадим възможно най-бързо иначе ще я изгубим! - обърна се към пребледнелия ми баща.
- Бързо я сложете на една от масите! - даде команда Луйзиана и Кас и Крисчън ме сложиха на празната маса.
- Донесете кърпи, чаршафи, вода, спирт и скалпел! - продължи тя и Шейли, Паулина и Анастасия тръгнаха в три различни посоки. - И ми трябва опитен асистент!
- Сиела! - извика я Тео.
Тя дойде и погледна към Луйзиана готова за работа.
Щом момичетата се върнаха с нещата магьосницата изгони всички освен Сил. Съблякоха дрехите ми и ме завиха с чаршафа.
- Сега ще заспиш, за да не усещах болката. - каза ми Луйзиана и сложи ръка на челото ми, а очите ми се затвориха.
- Рейчъл? - щом чух името си се събудих и видях спокойните очи на Сиела.
- Какво стана? - казах, без да усещам болка и се изправих.
- Луйзиана извади русалските перли, а след това Кас ти нарисува Иратце и сега си добре. - обясни ми тя и ми подаде чисти дрехи.
Забелязах, че съм на непознато място.
- А къде сме всъщност? - попитах я след като облякох белия потник и черния клин.
- След като те излекуваха, баща ти ни закара в къща в близката гора. Каза, че никой не знае за нея, освен него и бащата на Тео и Анастасия. Когато били млади я построили като скривалище, в случай на атака. Реши, че тук ще сме в безопасност и се върна при другите, за да изследва телата. - разказа ми.
- Сигурно ми е много ядосан... - промълвих тъжна.
- Единственото, което го интересуваше беше да оживееш, Рейчъл! - отговори ми Сил.
- Ще каже ли на Кия и родителите ви? - продължих с въпросите.
- Не знам...- тя погледна надолу.
Как можах така да оплескам всичко? Толкова много хора ми се довериха и рискуваха, а аз бях достатъчно глупава, за да не се усетя, че ще има още русалки и да вляза без нито едно оръжие във водата.
Въздъхнах и погледнах към Сил, която изглеждаше толкова изморена.
- Сил...- започнах и една сълза се търкулна по бузата ми -...толкова съжалявам, че ви причиних всичко това! Бях изключително безрасъдна и сега заради мен вие ще си имате проблеми с родителите ви и с всички, и то само заради глупавите ми действия. - плачех.
- Рейчъл! В името на Ангела, защо говориш така? Ти нямаш вина за нищо! Просто беше неподготвена за това да те нападнат, а и всички сме живи и здрави, нали? - успокояваше ме тя.
- Да, но...- започнах.
- Млъкни! - тя сложи ръка на устата ми - Ние сами избрахме да те последваме, ти не си ни молила.
Повече нищо не казах.
Стояхме в тишина и по едно време вратата се отвори.
- Кас? Какво стана? - проговори Сиела и прегърна брат си.
- Идвам да ви взема. - промълви и излязохме от къщата.
Отвън ни чакаше стария син пикап на баща ми. Качихме се и Кас запали двигателя. Пътувахме в мълчание. Небето беше светло и слънцето грееше ярко. Един слънчев ден.
Скоро стигнахме пред порутената къща и тръгнахме по коридора към лабораторията на баща ми.
Влязох последна. Всички ме гледаха мълчаливо.
- Какво става? - попитах ги.
- Рейчъл...- започна баща ми - Ти се оказа права.
Очите ми се разшириха. Това сън ли беше? Не можех да повярвам.
- Сериозно ли? - приближих се.
- Ела! - каза ми Шейли и ме поведе към маса с много епруветки.
- Днес се свързахме с Долноземския съвет. - започна Тео приближавайки.
- Разказахме им за изследванията и теорията ти. - чух гласа на Кас.
- Отначало те не повярваха. - включи се Анастасия зад мен.
- Но след като Кас ги убеди, те изпратиха по един свой представител. - добави Паулина.
- Един върколак, вампир и русалка. - уточни Картър.
- Взехме кръв от тях. Чиста кръв. - говореше Крисчън.
- Намерихме и демонска отрова. - допълни баща ми - Смесихме половината с течен адамас и получихме сива течност. Взехме кръв и от телата на мъртвите. Тя имаше лилав цвят при русалката. Кафяв при върколаците и зелен при вампирите.
- Но това не е нормално! При всички би трябвало да е в нюанси на червеното! - учуди се Сил.
- Именно! Защото е била отровена. - отговори просто Тео.
- Смесихме част от чистата кръв с чиста демонска отрова и получихме други цветове. - продължи Паулина.
- След това я с чист адамас и да кажем, че направихме опит само с вампирската кръв, защото епруветката експлодира веднага щом двете вещества се смесиха. - допълни Шейли.
- След това смесихме чистата кръв със сместа от адамас и демонска отрова. - завърши Кас.
- И какво стана? - попитах.
Той ме погледна и взе една епруветка със сива течност. Наведе се над други 8 епруветки. Редуваха се нюанси на червеното и кафяво, лилаво, зелено. Кас изля в първата червена от течноста и тя стана кафява като тази до нея, а същото се случи и с останалите 3 епруветки. Сега имаше редица от 8 епруветки, като по две от тях бяха в един цвят. Отровена кръв.
- Теорията ти се оказа безпогрешна. - погледна ме баща ми с гордост в очите.
Не можех да повярвам.
- Изпратихте ли информацията в Идрис и в Долноземския съвет? - попита ги Сиела и Тео кимна.
- Има още нещо. - погледнах към Крисчън  - Права си и затова, че са били застреляни с куршум от Колт. Когато те простреляха куршумът се счупи но не се стопи. Но при долноземците, кръвта е реагирала и се е втечнил. Куршумите са направени като се е замразявала течноста, във отливка на калибъра на за Колт.
- Но кой би го направил? - скръстих ръце.
- Отливка имат само ловците на сенки от рода на Колт. - отговори Картър.
- И какво намекваш с това? - ядосвах се, като усещах какво има в предвид.
- Че някой от вашия клан стои зад това. - отвърна той спокойно.
- Картър, какви ги говориш? - Крисчън го погледна.
- Може би татко беше прав. Колт са лицемери. От къде можем да знаем, че не стоят зад това? - думите на Картър ме вбесиха.
- Ако вината беше наша,  мислиш ли, че щях да си причиня всичко това и да разследвам случая? Дали баща ми щеше да изследва телата и да разберем какво се случва ако имахме пръст в това? - крещях му.
- Картър, не знам какво ти е говорил баща ти, но грешиш много за Рейчъл и за клана Колт! Те са наши приятели и винаги са се борили в името на Ангела! Баща ми  се бие рамо до рамо с Доминик Колт от дете и никога не е бил предаван! - противопостави се Тео.
- Тогава кой е виновника? - развика се Картър.
- Всички се опитваме да разберем точно това! - отвърна Анастасия.
- И щом заставаш зад становището на баща си, защо тогава си тук? - не очаквах тези думи от Паулина, но на този свят всичко е възможно.
- Защото не мога да оставя Крисчън сам в това! Някой трябва да мисли за него, а като негов парабатай съм длъжен да съм аз! - извика в отговор Картър и Кристчън отвори широко очи.
- Деца, по-добре се успокойте! - намеси се баща ми - Тези, които искат да останат и да продължат с разследването са добре дошли, а тези, които се отказват могат да си тръгнат.
Кас, Тео и Сил дойдоха зад мен и баща ми в отговор. Паулина и Анастасия се спогледаха и усмихвайки се се присъединиха към нас.
- Ще ми е скучно в института. - намигна ни Паулина.
Шейли ги последва.
- Започна да ми става интересно. - обясни като застана до Сил.
Тогава там останаха Крисчън и Картър. Крисчън направи стъпка напред.
- Недей! - извика Картър.
- Или си с нас, или си сам! - отговори Крисчън и застана до нас решително.
Картър се изсмя горчиво.
- Ще съжаляваш, че си се отрекъл от своя парабатай, Крисчън Фелоу! Помни ми думата! - и след това той си тръгна, оставяйки всички ни шок, спомняйки си спокойното момче, готвещо чуждестранна храна за всички, любопитно за чудесата на магическия свят.

Continue Reading

You'll Also Like

5.6K 587 25
!!!За всички, които отново искат да се потопят в Магическият Свят на "Хари Потър" Резюме: Ник О'Брайън? Ник, да, същият Ник, който още през...
135K 5.6K 45
Нито Мейси, нито някой друг от цялото училище обръщаше някакво внимание на Уес Грегъри. Той се разхождаше из училище винаги с вдигната качулка. Всъщн...
58.2K 3.5K 41
Представятели си свят в ,който свръхестествените същества не само съществуват, а ми и са се разкрили пред света. Представете си съседа ви да е въркол...
419 60 45
След избухването на експериментална машина, Земята се превръща в планета на ужасите. Тези, които са били на закрито, са оцелели... Ала всички, които...