ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

18 глава - Спасение

Вече ходех по улиците на Ню Орлиънс и уличните лампи осветяваха пътя ми към старата печатница. Преди да изляза се въоражих сериозно.  Бях напълно подготвен за битка, ако Сиела беше права, наистина щях да бъда нападнат. Но това не ме спира да разбера истината!
Стигнах до старата печатница. Вратите бяха заключени с верига и катинар. Прозорците - заковани. Трябваше да намеря начин да вляза там незабелязано, защото ако ме усетеха, с мен е свършено. И щях да си умра без да разбера истината. Отново огледах сградата.
- Да му се не види! - изритах един камък и когато тръгнах напред, загубил надежда, пропаднах.
Задържах се за ръба на дупката, и погледнах надолу. Бях на 2 метра от пода на помещение. От дупката влизаше светлина и осветяваше земята. Тя бе покрита със стари вестници. Скоро се сетих къде се намирам. Мазето на печатницата.
Въздъхнах и скочих долу.
Нарисувах си руни за безшумност, бързина и нощно виждане. Потърсих изход от помещението. Скоро забелязах черна желязна врата, като се надявах да е отключена. Приближих се, но за жалост нямах късмет. Наложи се да вдигна малко шум. Открих някакъв лост и разбих ключалката.  Зад вратата се простираше порутено каменно стълбище. Качих се нагоре и се озовах в много по-голямо помещение. Масивната двукрилна врата ми подсказа, че това е фоайето на печатницата. Търсех следи от стара битка, но такива нямаше. Значи се е случило в друга стая. Имаше две стълбища. Избрах да се кача по дясното и продължих нагоре. Усещах, че съм съвсем близо до всичките отговори!
*********************************************
Наблюдавах как един паяк лази по стената. Нямаше друго за правене. Цялото тяло ме болеше и се чувствах толкова слаба. Наистина ли щях да си умра тук? Всичко ли бяха повярвали на лъжата на Лий Канг? Дали някой ме търсеше? Някой помнеше ли вече, че Рейчъл Колт съществува?
Нямаше да получа отговор на тези въпроси. Изведнъж чух шум от тавана. Не бях сама! Нещо капна на главата ми и когато го пипнах с ръка се оказа зеленикава слуз. Вдигнах глава и изпищях. Над мен стоеше демон Панрелис.
************************************************
Чух силен писък от някъде. Беше на същия етаж. Втурнах се в посоката на звъука и пътят ми бе препречен от нещо. От демон Фрегиже. Той бе слузесто и дебело създание с дълги пипала и отровни игли стърчаха от тях. Извадих серафимската си кама и започнах битката с демона, когато писъкът се повтори.
Щом убих демона се появиха още 3 и продължих да ги посичам.
************************************************
Демонът скочи от тавана на земята и се приближаваше бавно към мен. Нямах нито оръжие, нито сили, за да се съпротивлявам. Можех само да пищя и да се надявам, че някой ще ме намери и ще ме спаси.
************************************************
Никой повече не ме нападна, а писъците продължаваха зад масивната врата. Вече се знаеше, че съм тук, затова се отказах да пазя каквато и била тишина.
************************************************Демонът хвана единия ми крак с пипалата си и го рани. Опитах се до го ритна, но това не помогна. Чух шум от вратата. Някой идваше да ме спаси!
************************************************
Разбих вратата. Там намерих момиче с рижава коса, което се бореше с демон Панрелис. Реагирах веднага и го посякох, а то се изпари с неприятна миризма.
- Добре ли си? - попитах, като докоснах ръката и, а тя ме погледна с големите си сини очи.
- Ти ме спаси! - възкликна тя - Ти си ловец на сенки! Също като мен!
- Така е, но как се озова тук? - попитах и забелязах, че ръцете и са с окови.
- Аз...- тя докосна отстрани стомаха си и ръката и се покри с кръв -...не помня...- и припадна в ръцете ми.
************************************************Някой посече демонът с меч. Той се изпари с пушек. Кристиан стоеше пред мен задъхан и стискащ здраво оръжието.
- Добре ли си? - попита ме.
Кракът ми кървеше силно, но въпреки това не му отговорих. Надявах се, че е някой, който ще ме спаси от този затвор.
- Кракът ти! - той падна на колене и докосна раната, но аз се отдръпнах.
- Не ме докосвай! - извиках отвратено.
Това, че ме спаси от демона, не значи, че е по-различен от него. Изведнъж погледът ми се размаза и вече тялото ми не реагираше на мозъка. Притъмня ми.
- Рейчъл! - бе последното, което чух преди да загубя съзнание.

Съжалявам, че главата е кратка, но ще се постарая следващата да е по-дълга и интересна! Кое ли е момичето, което Кас спаси? Какво ще стане с Рейчъл? Ще разберете от следващата глава!