ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

23 глава - Разкритие

Преди началото на главата искам да кажа, че на снимката е Крис. А сега, приятно четене!
~~~~~~
*********************************************
Рано сутринта се събудих от позвъняването на телефона ми. Беше Троя.
Въздъхнах и се опитах да звуча нормално, когато вдигнах.
- Здравей! - започна тя лъчезарно.
- Здравей! Пристигна ли вече? - попитах я с фълшив ентусиазъм.
- Да, тъкмо слязох от самолета. - отговори ми.
- Госпожице, имате кръв на устната си! Ударихте ли се някъде? - чух гласът на жена и се разтревожих.
- Не! - отговори Троя, а след това заговори отново на мен - Та какво става при теб?
- Ударила ли си се някъде? - бях много притеснен.
- Не, просто пълнежът от ягодова поничка, която изядох в самолета. Червена е и жената се изплаши. - обясни ми и си отдъхнах.
- Изплаших се, че нещо се е случило в самолета. - казах с усмивка и пуснах телевизора срещу леглото ми.
- Извънредни новини! В тоалетната на самолет, вчера отпътувал от Ню Орлиънс и пристигнал в Джорджия преди по-малко от час , е намерен мъртъв млад мъж, на име Ленърд Хейс! Качил се е заедно със съпругата си, Миа, която няма да говори с нас, поради лични съображения - заговори журналиста и очите ми се разшириха - Сега с нас е капитанът на самолета, господин Фарел Роувър. - обърна се към човек с черен костюм и шапка - Ще ни разкажете ли какво стана?
- До колкото ни е известно, господин Хейс е нямал здравословни или психични проблеми, така че имаме мотива да смятаме, че е бил убит. Заподозрян е всеки пасажер пътувал със самолета. - стоях и гледах невярващо, а в същото време Троя повтаряше името ми по телефона.
- Троя, убили са човек на борда на самолета! Защо не ми каза? Ами ако нещо се беше случило с теб? - развиках се.
- Не исках да те притеснявам, а и аз съм ловец на сенки! Мога да се погрижа за себе си! - отвърна ми, след което ми затвори.
Гледах шокирано телефонът си. Криеше ли нещо от мен?
Реших, че така и иначе щом вече съм буден, ще е по-добре да сляза да закуся и да изчакам останалите да се събудят.
Слязох надолу вече облечен, когато звънецът на портата звънна. Излязох и видях, че е пощальона.
- Добър ден, господин Ароул. - отвърна той.
Не беше мундан, а малко момче върколак, което работеше като пощальон. На върколаците беше позволено да работят като мундани при условие, че няма да нападат никого.
- Писма ли носиш, Осло? - разроших косата му.
Баща му беше лидер на Ню Орлиънската глутница, а също така и представител на върколаците в Долноземския съвет. Не веднъж ни е помагал във войни срещу демони и откъснали се долноземци.
- Нося само едно. - малкия ми подаде плика и като прочетох името на получателя замръзнах.
- Кой ти го даде? - попитах.
- Донесе го някакво момче с качулка. Но мисля, че беше мундан. Усетих миризмата му. - отговори замислен Осло - Каза да го дам лично на господин Самърстоун, но...
- Няма проблем! Аз ще му го дам! - усмихнах се - Можеш да се прибираш. - дадох му 5 долара и той отпраши весело напред.
Влязох вътре и се върнах в стаята си. Това писмо ми беше много подозрително и ето, че вече го отварях. Виждайки почерка изпаднах в шок.
" Господарю, знам, че е рисковано да ви пращам писмо, но при едно от посещенията ми Рейчъл ме нападна и счупи телефонът ми, а не исках да рискувам да я оставя сама в печатницата..."
Очите ми се разшириха. Не можех да повярвам, че Рейчъл наистина е отвлечена и то не от кой да е, ами от самия Лий Канг! Въпреки всичко продължих да чета.
" Куршумите за магьосниците са готови. Само ми кажете кога и къде да стрелям.
С почитания Кристиан Рофин"
Нима Лий Канг беше отговорен и за отравянето на долноземците?!
Не можех да подтисна гнева си. Той ни е лъгал толкова много години! А защо Рейчъл бе затворена в печатницата, където бяха убити родителите ми?
- Кас? Събудил си се толкова рано? - сестра ми ме гледаше сънено, когато влезе в стаята ми.
- Сиела...- започнах със смесица от радост и ярост, ако е възможна такава комбинация - Открихме я!
Очите на Сил се разшириха от изненада.
- Рейчъл? - кимнах в отговор - Но как? - приближи се и и подадох писмото, а тя зачете.
- Не може да бъде! Това е почерка! - възкликна тя шокирано.
- И аз така реших. - отвърнах.
- Печатница? Да не е печатницата, в която намери Троя? - погледна ме сестра ми и кимнах - Значи си бил толкова близо да я намериш още тогава!
- Това няма значение сега! Важното е, че вече знаем къде е Рейчъл и че Лий Канг е виновен за отвличането и както и за отравянето на долноземците! А както подозирам...и за смърта на родителите ни. - казах сериозен.
- Сигурен ли си? - възкликна тя.
Влязох в дрешника и отворих сектора с оръжията. Започнах да прибирам серафимски ками и стилита в колана си. Сложих и меча си там, а стрелите и лъка препасах на гърба си.
Бях готов за битка, от която щях да изляза или като победител, или мъртъв. Нищо не можеше да ме спре да се изправя срещу Лий Канг и да отмъстя за стореното от него през годините и че за втори път ми отнема нещо толкова ценно!
- Сиела, реши сега! Ще се бориш ли рамо до рамо с мен в тази битка, или ще останеш тук? - погледнах сестра си сериозен.
Тя хвана ръката ми и я стисна, а след това кимна.
- Какво става тук? - Тео се появи, гледайки ни очуден.
- Ще има битка. Ще се присъединиш ли към нас? - попитах го.
- Знаеш, че не мога да те оставя сам да се забавляваш. - усмихна се и двамата със Сиела се върнаха в стаите си за оръжия.
Разбрахме се да се съберем в библиотеката, за да не ни видят другите и да провалят всичко.
Те се върнаха въоръжени, а след тях ходеха Шейли, Анастасия и Паулина.
- Какво правят те тук? - попитах.
- Искаме да се присъединим към вас! - отговори Анастасия.
- Да не мислите, че ще ви оставим сами да оберете лаврите за спасяването на Рейчъл? - подхвърли Паулина.
- А и се очаква там да има много демони, нали? А аз тъкмо получих новите си стоманени ками, а искам да ги изпробвам. - добави Шейли.
- Някой друг знае ли? - попита ги Тео внимателно.
- Не, само те са. - отговори Сил.
- Добре тогава! Да тръгваме! - обявих накрая и всички заедно излязохме от библиотеката, и тихо напуснахме института.
Не след дълго пристигнахме пред старата печатница. Времето беше мрачно и хладно. Сякаш съответстващо на ситуацията.
Последният път излязох с Троя през дупката, от която влязох.
Потърсих я, но се оказа, че е циментирана на ново. Явно бяха разбрали, от къде съм влязъл и са се погрижили повече да не мога да вляза. Колко хитро само!
- Какво ще правим сега? - попита Паулина, гледайки новозаъхналия цимент любопитно.
- Трябва да намерим друг вход. - обади се Сиела.
- Защо просто не разбием цимента? - предложи Шейли.
- Ще привлечем вниманието на демоните още преди да сме влезли и после няма да можем да спасим Рейчъл. - отговори Анастасия.
- Ами от къде ще влезем тогава? - добави Паулина.
- Трябва някъде да има пролука или нещо! Не може да са заковали всичко! - говореше притеснено Анастасия и се оглеждаше, а Тео сложи ръка на рамото и.
- Успокой се малко! - каза и.
- Просто съм объркана! - отговори и неволно удари закования прозорец в стената на печатницата с камшика си. Дъските се разцепиха и трески полетяха навсякъде.
- Мисля, че току що ги известихме за пристигането си. - констатира Сиела и погледна напред.
- Е, така или иначе щяхме да го направим. Какво повече имаме да губим? - казах и прескочих през прозореца импулсивно.
  ~~~~~
Това е новата глава! Извинявам се, че е толкова кратка и скучна, но следващата глава ще е много по-интересна! Какво ли ще се случи в печатницата? Четете, коментирайте и гласувайте и скоро ще разберете! Обичам ви!