ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

14 глава - Всеки може да те предаде

Очите ми се отвориха бавно и видяха други зелени, които видяха и като се затвориха. Кас ме държеше в ръцете си, но на повърхността. Бях мокра и замръзвах от студ, но не смеех да отместя поглед от очите му.
- Рейчъл! - той се усмихна и ме прегърна силно - Ти си жива!
Чувствах се толкова крехка и слаба в ръцете му. Не говорех и дишах леко. Прегръдката му ме стопли и когато се отдръпна и ме погледна отново вече не беше разтревожен.
- Тео взе тялото на онази русалка и я занесе в къщата. - информира ме той усмихвайки се.
- Дрехите...- опитах се да кажа, но гърлото ме заболя при опита.
- Вярно! - отговори и ги потърси с поглед.
Опитах се да вдигна ръка, но пак ме заболя. Какво ми имаше?
Щом разбра, че ми е трудно да се движа, на лицето му се върна страхът.
- Какво става? Нарисувах ти няколко пъти Иратце, но то изчезна, без да те излекува. - говореше изплашено.
- Облечи...ме... - казах затруднено и той ме послуша.
След това сложи коланът ми с оръжия над своя и ме вдигна на ръце. Извади телефона си и набра някой.
- Тео, нещо не е наред с Рейчъл! - започна - Ти в къщата ли си вече?
Чух как Тео му потвърди и попита какво ми има.
- Не може да се движи, говори трудно. Извикай там Луйзиана! Аз идвам след малко. - след тези думи прибра телефона си и побягна по улиците на Ню Орлиънс, носейки ме внимателно.
Скоро вече бяхме пред старият ми дом и слизахме по стълбите към мазето. Кас почука и след секунди Тео му отвори. Погледна към мен, а след това към него.  Кастиел влезе и ме сложи на някакъв диван. В помещението имаше 4 маси, на които лежаха вампир, върколак и русалката. Последната беше празна. Около тях имаше епруветки, стъкла на Петри, пинсети, скалпели, стативи и какво ли още не.
- Как върви? - попита ги Кас.
- Не знаем как да изследваме телата. - отговори Паулина.
- Никой ли не може? - продължи той и всички поклатила глави - Къде е Луйзиана?
- Пътува насам. - отговори му Крисчън и момент по-късно на вратата се почука.
Той отвори, но освен Луйзиана там имаше друг човек, който най-малко очаквах да видя. Баща ми. Той влезе забързано и дойде при мен, слагайки ръка на главата ми.
- Какво се е случило с теб? - попита ме, но не можах да му отговоря.
- Бори се с още обезумели русалки, но нямаше оръжия. Иратцето не действа, говори трудно, не може да се движи. - обясни му Кастиел.
- Отдръпнете се! - чух плътен женски глас и жена с червена коса и сини очи дойде при мен. От ръцете и засветиха зелени искри, както и от очите и.
- В раните и има перли. - обяви тя след кратко време - Изцеждат силите и, парализират я и неутрализират силата на руните. Трябва да ги извадим възможно най-бързо иначе ще я изгубим! - обърна се към пребледнелия ми баща.
- Бързо я сложете на една от масите! - даде команда Луйзиана и Кас и Крисчън ме сложиха на празната маса.
- Донесете кърпи, чаршафи, вода, спирт и скалпел! - продължи тя и Шейли, Паулина и Анастасия тръгнаха в три различни посоки. - И ми трябва опитен асистент!
- Сиела! - извика я Тео.
Тя дойде и погледна към Луйзиана готова за работа.
Щом момичетата се върнаха с нещата магьосницата изгони всички освен Сил. Съблякоха дрехите ми и ме завиха с чаршафа.
- Сега ще заспиш, за да не усещах болката. - каза ми Луйзиана и сложи ръка на челото ми, а очите ми се затвориха.
- Рейчъл? - щом чух името си се събудих и видях спокойните очи на Сиела.
- Какво стана? - казах, без да усещам болка и се изправих.
- Луйзиана извади русалските перли, а след това Кас ти нарисува Иратце и сега си добре. - обясни ми тя и ми подаде чисти дрехи.
Забелязах, че съм на непознато място.
- А къде сме всъщност? - попитах я след като облякох белия потник и черния клин.
- След като те излекуваха, баща ти ни закара в къща в близката гора. Каза, че никой не знае за нея, освен него и бащата на Тео и Анастасия. Когато били млади я построили като скривалище, в случай на атака. Реши, че тук ще сме в безопасност и се върна при другите, за да изследва телата. - разказа ми.
- Сигурно ми е много ядосан... - промълвих тъжна.
- Единственото, което го интересуваше беше да оживееш, Рейчъл! - отговори ми Сил.
- Ще каже ли на Кия и родителите ви? - продължих с въпросите.
- Не знам...- тя погледна надолу.
Как можах така да оплескам всичко? Толкова много хора ми се довериха и рискуваха, а аз бях достатъчно глупава, за да не се усетя, че ще има още русалки и да вляза без нито едно оръжие във водата.
Въздъхнах и погледнах към Сил, която изглеждаше толкова изморена.
- Сил...- започнах и една сълза се търкулна по бузата ми -...толкова съжалявам, че ви причиних всичко това! Бях изключително безрасъдна и сега заради мен вие ще си имате проблеми с родителите ви и с всички, и то само заради глупавите ми действия. - плачех.
- Рейчъл! В името на Ангела, защо говориш така? Ти нямаш вина за нищо! Просто беше неподготвена за това да те нападнат, а и всички сме живи и здрави, нали? - успокояваше ме тя.
- Да, но...- започнах.
- Млъкни! - тя сложи ръка на устата ми - Ние сами избрахме да те последваме, ти не си ни молила.
Повече нищо не казах.
Стояхме в тишина и по едно време вратата се отвори.
- Кас? Какво стана? - проговори Сиела и прегърна брат си.
- Идвам да ви взема. - промълви и излязохме от къщата.
Отвън ни чакаше стария син пикап на баща ми. Качихме се и Кас запали двигателя. Пътувахме в мълчание. Небето беше светло и слънцето грееше ярко. Един слънчев ден.
Скоро стигнахме пред порутената къща и тръгнахме по коридора към лабораторията на баща ми.
Влязох последна. Всички ме гледаха мълчаливо.
- Какво става? - попитах ги.
- Рейчъл...- започна баща ми - Ти се оказа права.
Очите ми се разшириха. Това сън ли беше? Не можех да повярвам.
- Сериозно ли? - приближих се.
- Ела! - каза ми Шейли и ме поведе към маса с много епруветки.
- Днес се свързахме с Долноземския съвет. - започна Тео приближавайки.
- Разказахме им за изследванията и теорията ти. - чух гласа на Кас.
- Отначало те не повярваха. - включи се Анастасия зад мен.
- Но след като Кас ги убеди, те изпратиха по един свой представител. - добави Паулина.
- Един върколак, вампир и русалка. - уточни Картър.
- Взехме кръв от тях. Чиста кръв. - говореше Крисчън.
- Намерихме и демонска отрова. - допълни баща ми - Смесихме половината с течен адамас и получихме сива течност. Взехме кръв и от телата на мъртвите. Тя имаше лилав цвят при русалката. Кафяв при върколаците и зелен при вампирите.
- Но това не е нормално! При всички би трябвало да е в нюанси на червеното! - учуди се Сил.
- Именно! Защото е била отровена. - отговори просто Тео.
- Смесихме част от чистата кръв с чиста демонска отрова и получихме други цветове. - продължи Паулина.
- След това я с чист адамас и да кажем, че направихме опит само с вампирската кръв, защото епруветката експлодира веднага щом двете вещества се смесиха. - допълни Шейли.
- След това смесихме чистата кръв със сместа от адамас и демонска отрова. - завърши Кас.
- И какво стана? - попитах.
Той ме погледна и взе една епруветка със сива течност. Наведе се над други 8 епруветки. Редуваха се нюанси на червеното и кафяво, лилаво, зелено. Кас изля в първата червена от течноста и тя стана кафява като тази до нея, а същото се случи и с останалите 3 епруветки. Сега имаше редица от 8 епруветки, като по две от тях бяха в един цвят. Отровена кръв.
- Теорията ти се оказа безпогрешна. - погледна ме баща ми с гордост в очите.
Не можех да повярвам.
- Изпратихте ли информацията в Идрис и в Долноземския съвет? - попита ги Сиела и Тео кимна.
- Има още нещо. - погледнах към Крисчън  - Права си и затова, че са били застреляни с куршум от Колт. Когато те простреляха куршумът се счупи но не се стопи. Но при долноземците, кръвта е реагирала и се е втечнил. Куршумите са направени като се е замразявала течноста, във отливка на калибъра на за Колт.
- Но кой би го направил? - скръстих ръце.
- Отливка имат само ловците на сенки от рода на Колт. - отговори Картър.
- И какво намекваш с това? - ядосвах се, като усещах какво има в предвид.
- Че някой от вашия клан стои зад това. - отвърна той спокойно.
- Картър, какви ги говориш? - Крисчън го погледна.
- Може би татко беше прав. Колт са лицемери. От къде можем да знаем, че не стоят зад това? - думите на Картър ме вбесиха.
- Ако вината беше наша,  мислиш ли, че щях да си причиня всичко това и да разследвам случая? Дали баща ми щеше да изследва телата и да разберем какво се случва ако имахме пръст в това? - крещях му.
- Картър, не знам какво ти е говорил баща ти, но грешиш много за Рейчъл и за клана Колт! Те са наши приятели и винаги са се борили в името на Ангела! Баща ми  се бие рамо до рамо с Доминик Колт от дете и никога не е бил предаван! - противопостави се Тео.
- Тогава кой е виновника? - развика се Картър.
- Всички се опитваме да разберем точно това! - отвърна Анастасия.
- И щом заставаш зад становището на баща си, защо тогава си тук? - не очаквах тези думи от Паулина, но на този свят всичко е възможно.
- Защото не мога да оставя Крисчън сам в това! Някой трябва да мисли за него, а като негов парабатай съм длъжен да съм аз! - извика в отговор Картър и Кристчън отвори широко очи.
- Деца, по-добре се успокойте! - намеси се баща ми - Тези, които искат да останат и да продължат с разследването са добре дошли, а тези, които се отказват могат да си тръгнат.
Кас, Тео и Сил дойдоха зад мен и баща ми в отговор. Паулина и Анастасия се спогледаха и усмихвайки се се присъединиха към нас.
- Ще ми е скучно в института. - намигна ни Паулина.
Шейли ги последва.
- Започна да ми става интересно. - обясни като застана до Сил.
Тогава там останаха Крисчън и Картър. Крисчън направи стъпка напред.
- Недей! - извика Картър.
- Или си с нас, или си сам! - отговори Крисчън и застана до нас решително.
Картър се изсмя горчиво.
- Ще съжаляваш, че си се отрекъл от своя парабатай, Крисчън Фелоу! Помни ми думата! - и след това той си тръгна, оставяйки всички ни шок, спомняйки си спокойното момче, готвещо чуждестранна храна за всички, любопитно за чудесата на магическия свят.