ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

19 глава (2 част) - Под небето на Ню Орлиънс

************************************
На сутринта Троя отиде в  кабинета на ръководителката на института, за да разкаже случилото се. Остана повече от необходимото и вече започнах да се притеснявам. Тъкмо когато реших да нахълтам вътре, вратата се отвори и Троя излезе навън.
- Какво стана? - попитах.
- Разговарях с г-жа Самърстоун. Довечера ще се видя и с Гавин Лорънс, а на другия ден ще отпътувам обратно за Джорджия. - отговори и се натъжих.
Дори нямах време да я опозная дори! Защо трябваше да в така?
- А какво ще правиш сега? - погледнах я с надежда.
- Нямам планове. Имаш ли идеи? - усмихна се момичето и се зарадвах много.
- Какво ще кажеш да те разведа из града? - предложих.
- Като обикновени мундани? - очуди се Троя.
- Да! Без оръжия и демони. - кимнах с глава.
Тя въздъхна, а след това се усмихна чаровно.
- Съгласна съм! - отговори, но се замисли - Но нямам цивилни дрехи в себе си. Целият ми багаж бе изгубен като ме нападнаха.
- Попитай някое от момичетата. - предложих - Тръгваме след час!
И се запътих към стаята си.
Отворих гардеробът си и реших да облека бяла тениска и сини дънки. Намерих червен суитшърт и кецове в същия цвят. Веднъж Сиела реши да ме заведе в търговския център и да вземе по минимум 2 неща от всеки магазин за мен. Тя имаше слабост към мунданската мода, но сега бях благодарен, защото не знам какво щях да облека, ако не беше нейната мания.
Щом бях готов излязох от стаята си и видях момиче със син суитшърт и качулка на главата.
- Рейчъл? - възкликнах в шок.
Момичето се обърна и свали качулката, когато огнените и къдрици се разпиляха по раменете.
- Не, аз съм. - Троя ме погледна очудено - Коя е Рейчъл?
- Едно момиче... - не можех да повярвам колко просто го казах - От къде взе тези дрехи?
- Влязох в съседната стая и видях, че никой не я обитава. - отговори.
- Стаята е на Рейчъл.- въздъхнах и очите и се разшириха.
- Рейчъл? Рейчъл Колт? Която избягала наскоро? - питаше тя.
Значи така говореха всички? Но как иначе изглеждаше?
Кимнах несигурно.
- Значи дрехите не се използват? Ще бъде ли проблем да ги задържа? - приближи се.
- Не! Да тръгваме! - разтърсих глава и като я хванах за ръката се затичах към изхода на института.
Реших да я заведа в някое кафене на Фест авеню. Имаше много едно до друго. Троя посочи точно това, в което не исках да влизам.
- Нека влезем там! - усмихна се.
- "Кафенето на Шърли"? Но защо? - противих се.
- Абрела Джизъл, сестрата на парабатаят ми, идва в Ню Орлиънс много често и веднъж ми каза, че винаги посещава това кафене, когато има възможност. Шърли правела най-вкусния ягодов шейк! - обясни ми момичето.
Как да и откажа?
- Добре! - съгласих се, влязохме вътре и се настанихме в едно сепаре.
Огледах мястото. Последният път, когато дойдох, се запознах с Рейчъл и разкрих светът на сенките пред очите и, а тя ме взе за смахнат и избяга навън. Останалото вече се знае.
- Няма ли да поръчаш? - погледнах момичето пред себе си.
Беше Рейчъл. Примигнах и пак погледнах.
- Кас, всичко наред ли е? - попита ме Троя.
- Да! - закимах.
- Какво ще поръчате? - погледнах русата сервитьорка пред себе си.
- Каквото поръча дамата. - отговорих и момичето се върна при бара.
- Кас, държиш се странно, откакто сме тук. Нито ме слушаш, нито обръщаш внимание на околните. Какво става? - притесни се.
- Просто съм...жаден! - казах, когато сервитьорката донесе два розови шейка и веднага щом остави моя на масата хванах сламката и отпих голяма глътка.
Момичето просто повдигна леко рамене и си тръгна, а аз усетих нещо странно.
- Троя, от какво са шейковете? - попитах разтревожен, докато в гърлото ми се случваше нещо.
- От ягоди. - даде ми отговора, от който се страхувах най-много - Но защо? - повдигна вежда.
- Аз...- гърлото ми се подуваше под ефекта на напитката - Алергичен съм към ягоди! - хванах се за гърлото, защото въздухът ми спря и се задушавах.
- Кас! - изпищя Троя и дойде при мен - Някой да извика линейка!
Очите ми се затвориха безсилно.
Когато отново се отвориха бях в болница, а някакъв доктор ме преглеждаше.
- Как се чувствате, господин Ароул? - попита ме той.
- По-добре, благодаря! - отговорих почтено.
- Едно момиче ви чака отвън. Можете да си ходите. Решихме проблемът. - обяви и напусна стаята, а след него влезе Рейчъл. Изправих се изненадан, а тя ме прегърна силно.
- Толкова се радвам, че си добре! - промълви развълнувано тя, но гласът и ми се стори различен, а когато се отдръпна от мен, видях сините очи и огнени къдрици на Троя, която ме гледаше тревожно.
Осъзнах се бързо и се усмихнах фълшиво.
- Толкова съжалявам, че срещата ни протече по възможно най-лошия начин. - погледнах виновно.
- Не се тревожи! Важното е, че ти си добре! - пак ме прегърна и този път аз също обвих ръцете си около талията и.
След като минахме през рецепцията, излязохме навън. Ходехме в тишина и по едно време заваля.
- Вали! - извика весело Троя и затанцува.
Колко красива беше само!
- Танцувай с мен! - подкани ме и аз хванах ръката и внимателно, а след това я завъртях.
Момичето се смееше като малко невинно дете.
Дръпнах я под покрива на някаква стара сграда и сложих качулката на главата и.
- Ще настинеш! - предупредих я.
- За мен ли се тревожиш? - изсмя се нечий чужд глас и когато пак се взрях в лицето на Троя ме посрещнаха смарагдово зелените очи на Рейчъл.
Този път не издържах и я целунах страстно и продължително, а качулката и се смъкна. Тя отвърна със същата страст и задълбочи целувката като обви ръце около врата ми. Не исках да я пускам, но когато се върнах в реалността се откъснах от нея, а пред мен стоеше Троя. Какво бях направил?!
- Кас? - промълви задъхана.
Премигнах няколко пъти и я хванах за ръката.
- Да се прибираме в института! - и се затичах през дъжда.
*************************************Събудих се рязко и се изправих. Сънувах изключително странен сън. Времето беше дъждовно, а Кас се намираше под покрива на някаква тухлена сграда, притиснат към стената от момиче със син суитшърт. Моят суитшърт! Мислех, че това съм аз до момента в който Кас я целуна и качулката и не падна. Косата и беше като огъня на Ада. Тогава всичко стана черно и се събудих, но веригите дръпнаха ръцете ми болезнено.
Какъв беше този кошмар? Защо бих сънувала такова нещо? Нямах никаква представа!
Не познавах такова момиче, но сънят беше толкова реалистичен! И почувствах как сърцето ме заболя от видяното. Беше ли възможно Кас да се влюби в някое момиче? И как щях да го приема, ако не бях аз?
Разтърсих силно глава. Трябваше да спра да мисля за това и да открия начин да се измъкна! Любовта нямаше да ми помогне! Нито пък разбитото сърце!