ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

16 глава - Хиляди малки парченца

Прибрахме се в институтът и отидохме по стаите си. Бях толкова скапана, че веднага щом се изкъпах и преоблякох, легнах в леглото си и заспах дълбоко за няколко часа.
Събудих се на време за вечеря. Облякох черен клин, червен потник и слязох долу.
Храната беше различна.
- Кой сготви? - попита Паулина, сякаш прочела мислите ми.
- Сиела. Картър отказа да слезе за вечеря. - отговори Шейли.
Погледнах към Крисчън, който изглеждаше като смазан. Беше толкова тъжен. Явно наистина боли да се скараш с парабатая си. Не знаех как се чувства. Аз нямах парабатай. И все пак се надявах, че може би някой ден ще имам.
Хранехме се безмълвно. След това се качихме обратно по стаите си. Аз все още бях пълна с енергия, затова реших да почета.
В полунощ чух стъпки. Изчаках малко и отворих вратата. Лий Канг слизаше по стълбите, излизайки навън. Бързо обух обувки и облякох яке и го последвах тихо.
Носеше със себе си куфар и ходеше в посока на дома ми.
Оказах се права щом спря пред къщата и извади ключ от джоба си. Такъв имаше само татко и Кастиел, защото татко му го бе дал. Явно Лий Канг е откраднал единия.
Той слезе в мазето и отключи вратата на лабораторията. Следвах го усмихвайки се.
Лий Канг отвори сейфа и го намери празен. Правилно бях предвидила днес, какво възнамерява да стори. Добре, че накарах Кас да ги вземе и да ги скрие на друго място.
Излязох от скривалището си, усмихвайки се.
- Хванах те, Лий Канг Самърстоун! - извиках и той се обърна изненадан - За кого работиш? Кой те изпрати да унищожиш изследванията?
Той се усмихна противно.
- За кого работя ли? - изсмя се - Други работят за мен, Рейчъл Колт! А ти се имаш за толкова умна, че ме разкри? Нека те попитам нещо: След като ме последва до тук, сети ли се поне да си вземеш оръжие? - смееше се грозно и когато огледах кръста си, разбрах, че не съм взела колана си с оръжия - Признавам, умна си, но в гениалните ти планове винаги има един малък пропуск, който срива всичко!
- Няма да ти се размине! Щом другите разберат... - започнах.
- Но как ще разберат? - попита ме мъжът лукаво.
- Аз ще им кажа. - отговорих.
- Няма да имаш тази възможност, Рейчъл Колт! - лицето му придоби мрачен вид - Кристиан! Ела!
Чувайки това име очите ми се разшириха от шок, а когато бившият ми най-добър приятел пристъпи към мен шокът стана още по-голям.
- Крис? - промълвих невярващо.
- Рей...дълго време мина...- започна той и го огледах.
Носеше черни дрехи и червена лента с черен тризъбец на лявата си ръка.
- Какво си направил? - попитах.
- Много неща се промениха от последната ни среща. Ти си ловец на сенки, аз съм войн на Ада. - говореше бавно.
- Не е възможно! - възпротивих се и тръгнах към него.
- Напротив! Помниш ли малкия изстрел и куршума, който те прониза, след като се отказа от мен? - смееше се злобно.
Изтръпнах при откритието.
- Ти си бил! Ти ме простреля! - извиках невярващо.
- Точно така, Рей! Аз ти признах чувствата си, а ти ме отхвърли заради онзи ловец на сенки! Имаше шанс, Рейчъл! Щеше да бъдеш моя и да живееш спокойно, помагайки на Лий Канг заедно с мен. - бръщолевеше той.
- Ти умът ли си изгуби?! -хванах го за блузата и го разтърсих - Този човек те използва, за да върши ужасни неща!
- Този човек не се отказа от мен, когато ти го направи! - отвърна - А аз му обещах, че ще се отплатя за това. - и след тези думи ме нападна.
Отскочих назад и взех една епруветка от масата, след което я счупих в главата му, но това не го забави.  Нямаше нищо, с което да се отбранявам, а Лий Канг се смееше злокобно, докато ни наблюдаваше.
- Наистина ли искаш това, Кристиан? - сълза се търкулна по бузата ми - Забрави ли за всички години, в които бяхме приятели?
Той се изсмя.
- Аз ли? Никога не бих ги забравил, но ти ги забрави, когато ти признах любовта си и то само заради онзи Кастиел Ароул! - извика и ме спъна - Сгреши много, Рейчъл! И сега ще си платиш за това! - след тези думи ме хвана и извади от джоба си спринцовка.
- Какво правиш, Кристиан?! - изпищях, докато се съпротивлявах.
- Време е да поспиш малко...- забоде я във врата ми и след секунди очите ми се затвориха.