ANGEL IN THE SHADOWS: Книга 1- Shadow hunter or no?

20 глава - Въпрос на чест

*********От името на Тео************
Щом приключих с тренировката се запътих към стаята си, но по пътя срещнах Сиела. Вървеше забързано и разтревожено.
- Сил, всичко наред ли е? - хванах я за рамото и я спрях.
- Майката на Рейчъл...отново пита за онова писмо. Отчаяно иска да го прочете, Кас го няма, а няма да дам писмото без негово съгласие. - оплака се тя.
Трябваше да и помогна! Кас ми беше като брат, а тя...доскоро я имах просто за сестра, но сега...
- Не знам какво да правя! Откакто Рейчъл тръгна всичко се обърна с краката нагоре, а живя тук за по-малко от седмица. Кас не знае къде се намира и се държи странно, останалите се карат помежду си, сякаш цялата тази история с демоните ги е изплашила! Защо всичко трябва да е толкова трудно? - една сълза се стече по бузата и и инстинктивно я избърсах нежно.
Сиела ме погледна стреснато, а аз просто я прегърнах. Може би щях да я успокоя по някакъв начин.
- Всичко ще се оправи...- прошепнах и, а тя така и не отвърна на прегръдката ми.
- Крисчън! - възкликна и ме отблъсна изведнъж.
Обърнах се и го видях. Ходеше безгрижно и се усмихваше на Сил. Разбира се...
- Какво става, Сил? - попита я.
- Майката на Рейчъл...- отговори.
- Отново ли? Тази жена няма ли да се откаже? Явно не познава достатъчно добре дъщеря си... - думите му ме ядосаха много.
- Та тя и е майка, Крисчън! Според теб родителите ти нямаше ли да страдат за теб, ако беше изчезнал? - развиках се.
- Аз какво съм виновен, че дъщеря и се оказа лъжкиня?! Въвлече ни в тази работа и после си тръгна просто така, оставяйки ни ние да разрешим проблемите, които тя създаде! - извика Крисчън на свой ред и побеснях още повече.
Хванах го за врата и го блъснах в стената силно, а Сиела изпищя.
- Не забравяй, че ти сам реши да я последваш онази вечер! Толкова бързо ли се отмяташ от думата си Фелоу?! Чест нямаш ли? Типично за теб! - говорех.
- Ти ли ще ми говориш за чест, Вейм?! Погледни се ти! Наричаш се ловец на сенки и се кълнеш в името на Ангела, но когато ухапаха брат ти, ти избяга и го остави да умре! Аз поне знам какви са приоритетите ми! - думите му ме смразиха.
Арън бе моят брат близнак. Преди 7 години, когато цялото ни семейство отиде в Женева (Швейцария)  на среща с Хелветия и Арсен Фредрих, ръководителите на тамошния институт:
****
- Тио! - извика брат ми.
Само той ме наричаше така.
- Какво става Ари? - изтичах при него и щом видях пред какво стоим, замръзнах.
- На бас, че не можеш да влезеш там! - предизвика ме брат ми.
- Но, това е изоставена сграда! Арън, мама, татко и Анастасия ни чакат при ресторанта! Хайде да вървим! - протестирах.
- Нищо няма вътре, а и нали си ловец на сенки? От какво те е страх? - продължи Арън в същия дух и тръгна напред.
- Опасно е! А и оръжията ни са в института! - тръгнах навътре след него продължавайки да споря.
- Хайде Тио! Нищо няма да стане! А и тук няма никой. Досега щяха да са ни хванали, ако имаше. - ухили се Арън и се качи по стълбите на втория етаж, а на мен не ми остана нищо друго, освен да го последвам.
Имах лошо предчувствие за всичко това. Усещах, че някой ни наблюдава, но брат ми бе непреклонен.
Изведнъж ме обля вълна от студ.
- Ари, не ми харесва тук! Да се махаме! - хванах го за ръката.
- Успокой се, Тио! Като малко бебе си! - отговори брат ми и изведнъж нещо ме блъсна.
Щом се изправих не намерих Арън. Изпаднах в паника.
- Арън! Къде си?! - извиках.
Така и не получих отговор.
- Тиодор! - изведнъж чух писъка на брат си от по-горен етаж.
Качих се на покрива на сградата и видяното ме накара да замръзна на място. Една жена с рижава коса държеше брат ми за врата.
- Тио...помогни ми! - проплака брат ми безпомощно, но аз така и не помръднах, изплашен.
- Винаги съм се питала какъв ли е вкуса на Нефилимската кръв? - заговори ниско страшната жена - Явно сега ще разбера... - след тези думи зъбите и се показаха и докато реагирам тя захапа Арън за врата, пиейки кръвта му.
- Арън! - изпищях, но брат ми беше изпаднал в безсъзнание.
Цветът напусна лицето му. Парализиран наблюдавах ужасната сцена, разиграваща се пред мен.
Скоро вампирката пусна безжизненото тяло на брат ми, а кръвта му се стичаше от устата и.
- Колко вкусно! - възкликна тя.
- Арън! Ти го уби! - извиках.
- Заслужаваше го! Това е моето отмъщение към клана Вейм! Вие убихте съпругът ми, който бе един от вашите, а баща ти нахълта в дома ми и го уби, защото се ожени за мен! - изкрещя жената.
- Ти си...- започнах още по-пребледнял.
- Мария Шепърд, съпругата на Рем Шепърд! Кажи това на баща си! Нека знае, че аз съм си отмъстила и макар сега да съм те пощадила, някой ден ще се върна и ще излича клана Вейм от лицето на земята! - захапа леко ръката си - Но като за начало ще причиня на брат ти нещо по-лошо и от смъртта! - и след тези думи сложи ръката си на устата на брат ми.
Превръщаше го във вампир!
Побягнах надолу с писъци. Трябваше да намеря мама и татко!
Бягах по улиците на Женева, а сълзите ми се стичаха като водопад. Блъсках се в хората и оглеждах улицата, искайки само да намеря родителите си.
- Татко! - изпищях, щом го видях пред ресторанта.
- Теодор! Къде беше? Къде е Арън? - извика майка ми в отговор.
- Т-той...- заеквам изплашен.
- Какво е станало? - изнерви се баща ми и ме хвана за рамената.
- Той...един вампир...- успях да кажа само това.
- Вампир?! Ухапали са го?! - изпищя майка ми.
- Кой го ухапа?! - продължи баща ми като ме разтресе.
- М-Мария...- промълвих.
Очите на баща ми се разшириха.
Той ме хвана за ръка.
- Заведи ме на мястото! - заповяда ми и двамата побягнахме в обратната посока. 
Не бях усетил колко бързо е изтекла ноща. Когато пристигнахме пред входа на изоставената сграда слънцето вече се показваше зад хоризонта. А когато се качихм на покрива видях гледката, от която се страхувах най-много. Там нямаше никой. Само бялата риза на брат ми, окъпана в кръв и пепел около нея.
***
Ударих с юмрук Крисчън през лицето.
- Теодор! - изпищя Сиела и усетих ръката и на рамото ми - Спри!
Но отказвах да я послушам. Удрях яростно Крисчън, решен да го накарам да си плати за думите. Той отвърна на удара и паднахме на земята борейки се. Кръв се стичаше от устната ми, както и от носа на Крисчън. Нямаше да се оставя на подмятанията му!
Изведнъж нечии ръце ме хванаха за раменете. Силни и познати. Кас ме дръпна и обърна към себе си.
- Остави го! - заповяда ми.
- Какво става, Вейм? Бавачката ти те защитава? - изсмя се Крисчън, докато се изправяше.
- Тео, не го слушай! Не си заслужава да се бориш с глупак като него! - говореше ми Кас и беше напълно прав.
- Добре! Спирам. - кимнах и той ме пусна.
Погледнах онзи идиот и тръгнах напред.
- Страх те е да се биеш ли, Теодор?! Как ли ще погледнеш майка си и ще и кажеш,че си се сбил със сина на парабатая и?- смееше се той и тогава Кас го удари толкова силно, че Крисчън отново падна на земята.
- Но аз нямам родители пред които да се засрамя! - отговори му и тръгна с мен, оставяйки Сиела да се погрижи за него.
Дали някога щеше да осъзнае, колко неподходящ е за нея?

~~~~~~~~~~
Та това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Снимката е на Тео.Ще се опитам да кача следващата възможно най-скоро! Обичам ви!