Когато слязохме от таксито, земята, буквално, пулсираше под краката ми от силната музика. Къщата на Ерик не се беше променила. Беше си все така голяма. Във все така същото бледо лилаво.
Петимата влязохме в оживената къща и аз се запътих към кухнята. Момчетата ме следваха по петите.
Вътре заварих Сали и Кийд, които се натискаха в ъгъла, а Ерик говореше в някакво момиче и оживено жестикулираше, а бутилката с уиски се клатеше в ръката му.
-Хей, може да спреш да клатиш бутилката, че за нищо няма да става- казах и грабнах бутилката от ръката му. Ерик ми се усмихна и ме прегърна.
-Радвам се, че дойдохте- усмихна се той на приятелите ми.
-О, момчета, това е Ерик. Ерик, това са Камерън, Наш, Арън и вече познаваш Картър- запознах ги.
-Искате ли нещо за пиене?- попита Ерик и тръгна към един шкаф.
-Аз вече си имам- засмях се и разклатих бутилката.
-Значи и аз- каза Кам и дръпна уискито от ръката ми, след което отпи голяма глъдка.
Ерик извади още две бутилки и ги подаде на момчетата.
-Сега отивайте и се забавлявайте- намигна ни той и се върна при момичето.
Петимата излязохме от кухнята и аз задърпах Камерън към дансинга. Танцувахме и се редувахме да надигаме бутилката. Момчетата се бяха запиляли някъде и не можех да ги видя, заради многото хора.
Усетих как някой ме потупва по рамото и се обърнах. Пред мен стоеше дребно момиче със светкокестенява, начупена коса, дълга до кръста й и светлокафяви очи.
-Ей. Да си виждала гаджето ми?
Погледнах я объркано. Как може да съм виждала гаджето й като дори не я познавам и тук е пълно с момчета.
-Ето толкова висок.- Тя се надигна на пръсти и опъна ръка над главата си, за да ми покаже.- Тъмнокос е и има татуировка на левия бицепс.
-Не мисля, че съм го виждала- отвърнах и отново се обърнах към Кам, и дръпнах бутилката.
След известно време се уморих от танците и се стоварих на дивана. Учудващо беше празен и преспокойно можех да се отпусна.
-Как си изкарвате?- чух гласа на Арън и се изправих.
-Просто чудесно- отвърнах. Момчета седнаха до мен.-Вие какво правите? Сваляте момичета ли- засмях се.
-Всъщност да- каза Картър. Вече събрах номерата на няколко.
-Ау, играч си бе- казах едва едва, заради смеха си.
Картър ме побутна и в този момчент забелязах Кийд да се качва по стълбите към втория етаж. След него вървеше дребничкото момиче, което ме питаше за гаджето си.
Уха, две за една вечер. Кийд си го бива.
Изправих се на крака и тръгнах към стълбището. Казах на момчетата, че ще отида до тоалетната и се изнизах.
Както и очаквах, ги видях да влизат в една стая и се чу заключването на вратата.
Кийд, сега ще те издам- обади се пияното ми подсъзнание и се изкикотих. В този момент мина Ерик.
-Клеъри, пияна ли си?
-Мъничко- казах провлачвайки думата повече от нужното и започнах да се смея.
-Не мисля, че е мъничко.
Ерик обви ръка около кръста ми и ме поведе по коридора.
-Нямам нужда от помощ- викнах и се опитах да махна ръката му, но не успях и залитнах. Ръката на приятеля ми ми попречи да падна. Е, явно имах нужда от помощ, но нямаше да си призная.
Ерик ме заведе на долния етаж и започна да се оглежда за приятелите ми.
-Трябва да намеря Сали- казах.
-Няма да търсиш Сали. Трябва да си ходиш.
-Гониш ли ме?
-Не, за Бога, не. Просто ако изпиеш още малко ще свършиш в изтрезвителното.
-Не съм толкова зле- възразих и се измъкнах от хватката му.
Клатушкайки се се добрах до дивана и се метнах на него. Щях да се оправя. Прото ми трябваше малко време. Затворих очи.
-Клеъри, добре ли си?- чух гласа на Наш и се изправих рязко. Започна да ми се вие свят и отново седнах.-Клеъри- отново ме повика доведения ми брат.-Трябва да се прибираш. Ставай.
Той ме хвана за ръката и ме издърпа. Подпря ме и ми помогна да изляза от къщата. Седнах на верандата, докато Наш ми повика такси.
То дойде учудващо бързо.
-Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?- попита ме той, докато се качвах в колата. Кимнах и затворих вратата след себе си. Наш каза адреса ми и плати на шофьора.
***
След като се прибрах прекарах около 30 минути повръщайки в тоалетната, след което се излежавах на дивана и се опитвах да спря пулсирането на главата си.
Без да осъзнавам какво правя извадих телефона си и набрах Сами.
-Ако- каза той сънено.
-Ехоо, Сами, какво правиш?
-Спя- отвърна ми той.- Не трябва ли и ти да правиш същото?
-Не, аз се забавлявам- казах през смях.
-Пила ли си?
-Малко.
-Не мисля, че е малко.
-Ама е. Искаш ли да ти кажа една добра новина. Е, поне се надявам да е добра за теб.
-Каква е?- казах и се изкикотих.
-Ще дойда за малко в Ел Ей.
-Наистина ли?-Отново се засмях.
-Дам, а сега искам да спя. Ще се видим скоро, Клеъри.
-Не ми затваряй- казах, но твърде късно. Момчето вече беше затворило.
Метнах телефона си на холната масичка и затворих очи.