Събудих се от слънчевите лъци, нахлуващи през прозореца ми. Станах от леглото си и обух пухкавите си пантофи. Загърнах се в топлия си, син халат. Слязох на долния етаж и влязох в кухнята. Беше празна. Най- вероятно Дейв и мама са още в хотела, помислих си. Направо ми се гадеше при мисълта какво са правили там цяла нощ.
-Добро утро- поздрави ме Наш. Обърнах се към него и му се усмихнах.
-Дбро утро и на теб.
Наш отиде до хладилника и го отвори. Отвътре извади мляко и отново го затвори.
-Какво е това?- той отлепи една бележка от хладилника.- „Скъпи деца рано сутринта заминаваме на меден месец. Надяваме се да се справите сами. Наш, имаш достатъчно пари в картата си, а и сме оставили една за Клеъри- намира се на нощното й шкафче. Ако имате някакви проблеми не се притеснявайте да ни се обадите"- прочете синеочкото.-Страхотно! Сами цял месец. А и има две седмици до Хелоуин и ще вдигнем най- якия купон. Купон, за който ще се говори вечно.-Очите на Наш блеснаха и аз се засмях.
-Явно много се размечта- потупах го по гърба.- Нека първо да закусим и после ще кроим велики планове.
Наш кимна. Аз направих кафе и препечени филийки. Извадих масло, кашкавал и шунка. Сипах кафе в две чаши и подредих нещата на масата.
Веднага щом поставих нещата на масата, Наш се нахвърли, така сякаш съм го държала гладен с години.
-Ей, остави малко и на мен- измрънках. Момчето ме погледна гузно. Изкикотих се и седнах на масата до него.
-Всяка сутрин ли ще ми правиш закуска- попита Наш.
-Да бе, аз си нямам друга работа-отвърнах му.-Е, може би само през уикендите.
Наш измръкна едно добре и двамата продължихме да се храним в мълчание.
Телефона на Наш извъня, нарушавайки тишината.
-Да, Кам..... става.....в колко.......добре, в 3 ще се видим......Окей...чао, Кам.
-Клеъри, в три ще илизаме с компанията- момчето плесна с ръце.
-Добре. До тогава какво ще правим?
-Можем да обсъдим най- якото Хелоуинско парти- предложи той.
-До Хелоуин има още две седмици.
-За хубавите неща се иска време.
Завъртях очи. Явно щяхме да говорим за партито. Не си падах много по Хелоуин, но щом беше токова важно за Наш.
Той веднага започна да споделя грандиозни идеи за партито, за костюми, Хелоуински номера и други неща, от които не разбирах.
***
Беше два и с Наш бяхме готови за излизането с компанията. И аз щях да видя Джак. При тази мисъл стомахът ми се сви.
Докато двамата се возехме в метрото към „Little Owl", Наш се обърна към мен.
-Мисля, че днес е перфектното време да кажеш на Джак какво изпитваш към него.
-Може би, си прав- въздъхнах. Снощи бях мислила много над думите на Наш на сватбата. Беше прав. Джак трябваше да знае. Ами ако и той ме харесва, но се страхува да ми каже. Момчето до мен зяпна от почуда.
-Уха, този път не спори. Браво на теб, Клеъри! Какво те накра да мислиш трезво?
Несъзнателно се усмихнах на похвалата му и му обясних:
-Ами днес стават три седмици, от както харесвам Гилински. Трябва да направя нещо.
-Мислиш ли, че съм облечена подходящо, за да кажа на Джак?- попитах и огледах тоалета си. Състоеше се от черни дънки, скъсани на коленете, тъмносиня блуза и черно кожено яке. Макар че навън грееше слънце не беше много топло.
Наш се изсмя толкова силно, че всички хора в метрото го погледнаха.
-Клеъри, ще казваш на момче, че го харесваш. Няма да му предлагаш брак.
***
Най- сетне стигнахме пред малкото кафене. Дваната с Наш влязохме вътре. Забелязах голяма група хора седнали на една от масите. Разпознах русата коса на Али и смеха на Софи. Хванах Наш за ръката и го затеглих натам.
-Хей, хора- подвикна Наш и всички се обърнаха. Поздравиха ни и ни направиха място да седнем.
-Така, Джак- започна Никол- какво беше толкова важно, че трябваше всички да се съберем?
Първоначално не разбрах, за кого от двамата Джаковци става дума, но щом Гилински се изправи ми стана ясно. Той настана пред всички ни и си пое дълбоко дъх. Затвори очи за секунда. След като ги отвори погледна към мен. Или поне си мислих, че е към мен, но Мадисън също се изправи и застана до Джак. Тя преплете пръстите си в неговоте и се облегна на рамото му.
Нещо в мен се прекърши. Вече знаех какво щеше да ни каже. На исках да го чувам. Не исках. Исках това да не се беше случвало. Аз трябваше да съм на наейно място.
-Хора, от известно време аз и Мади сме двойка и мислим, че е време да научите- обяви Джак. Всички започнаха да им честитяват и да обясняват колко се радват за тях. Трябваше да се махна от там. На исках да виждам щастливото лице на Мадисън. На исках да виждам как държи ръката му.
Изправих се избутвайки Софи и изтичах към вратата. Чувах как някой вика името ми, но не обърнах внимание.
След като излязох от кафенето оставих сълзите ми да се излеят. Започнах да вървя по улицата без да знам къде отивам. Опитвах се да спра да плача, но не можех.
Улиците на Ню Йорк бяха оживени. Навсякъде около мен имаше хора. Вече нямах представа къде се намирах. Усетих чувство на паника да се надига в мен. Вече не мислех за Джак, а само къде съм. Успях да видя спирка на метрото и се запътих натам.
Слязох на спирка Сентрал парк. След малка разходка в парка се спрях и седнах на една пейка. Мислите за Джак отново ме завладяха. Не можех да спра сълзите си.
-Клеъри?- вдигнах глава. Пред мен стоеше Наш.-Как си?- не му отговорих, а само избърсах част от сълзите си.-Що за глупав въпрос?- леко се засмя той и седна до мен.-Вижда се, че не е най- добрия ти ден.
Не казах нищо. Наш знаеше всичко. Нямаше нужда да му обяснявам.
-Клеъри, знам какво ти е. Всички сме го изживявали. Някои рано, други късно.-Наш постави ръката си на раменете ми и ме придърпа към себе си.- Ще има много други.-Подсмръкнах и се опитах да се усмихна. Не ми се получи много.
След известно време в прегръдките на Наш, избърсах и последнара си сълза. Отдръпнах се от него. Качих краката си на пейката и ги обвих с ръце.
-Наш- започнах и той ме погледна с красивите си сини очи- защо си тръгна от кафенето?
-Ти беше разтроена. Как няма да си тръгна?
-Значи си тръгнал да ме търсиш в голям град като Ню Йорк?- попитах невярващо.
-Да, нещо такова.- Наш се заигра с една гривна на ръката си .
-Оо... виж се само– усмихнах се.- Звучиш като истински, загрижен, по- голям брат.
-Благодаря- каза той, със горда усмивка на лицето, и отново се обърна към мен.-Ела тук!-Той протегна ръцекъм мен и ме прегърна силно.