Събудих в Понеделник сутрин и отидох в банята. След това си изправих косата и облякох блуза на Green Day и дънки. Взех чантата и тръгнах за училище. Живея в Сидни, Австралия. Хората тук не ме разбират, дори родителите ми, но съм принудена да остана.
Имам само една приятелка Бет. Тя е дръзка и обича рисковете. Би скочила с парашут докато аз си седя в стаята ми и гледам филми.
Влязох в ичилище и отидох до шкафчето си. Взех учебниците си за първите два часа и видях Бет да идва към мен и ме поздрави.
-Здрасти.-каза тя.
-Здрасти.
-Познай какво направих.- каза тя със зла усмивка на лицето си.
- Какво си направила?
-Сложих лепило върху стола на г-жа Джонсън. Нямам търпение да и видя лицето.
-Ти си ужастна.-казах и започнах да се смея.
- Знам.- каза тя и се засмя.
Тръгнахме заедно към класната стая. Когато учителката седна на стола, à Бет едва се сдържаше да не се засмее. Когато часът свърши, г-жа Джонсъм се опита да стане, но стола беше залепен за нея. След като излезнахме с Бет започнахме да се смеем като луди. След като се успокоихме Бет ме попита.
-Написа ли домашното по Химия.
-Не, а ти.
-Написах го, но съм сигурна,че ми е грешно.-отговори тя. Преди да успея да отговоря някой се блъсна в мен и аз паднах на земята и изпуснах учебниците си. Казах на Бет, че ще се видим в час и започнах да събирам учебниците си без дори да погледна в кого се блъснах.
-Съжалявам не те видях.- каза той и започна да ми помага с учебниците.
- Да, обичайно хората не ме забелязват в коридорите. Няма проблем.- казах опитвайки се да не правя очен контакт с него.
-Заповядай.-каза той и ми подаде последният учебник.
-Мерси.-казах и взех учебника и си тръгнах, но той извика.
-Чакай. Не разбрах името ти.- каза той и дойде до мен.
-Теса. - отговорих кратко.
-Калъм. Приятно ми е.
-И на мен.
-Не си особено приказлива. -каза той и се усмихна
- Не, особено с хора, които не познавам.
-Аз искам да те опозная.
- Ммм...Добре.- казах аз несигурно.
-Какво ще кажеш да дойдеш в стаята на групата на обяд.
- Добре.
-Ще се видим там. Чао.- Каза и си тръгна с усмивка на лицето.
След като в стаята вече бях закъсняла и всички погледи бяха в мен.
-Госпожите Конел ще ми кажете ли защо закъсняхте за час?- попита ме госпожата.
-Няма да ми повярвате, но си взимах наградата за най-много закъснения.- казах на госпожата и някой от задните чинове се засмя.
-Господин Клифорд ще кажете ли на класа какво е толкова смешно?-всички се обърнаха към момчето със зелена коса на последният чин.
-Мислех си, че само аз имам такава награда.-отговори момчето.
-Е засъжаление си на второ място. Моля госпожице Конел седнете на мястото си.- каза учителката и аз седнах до Бет.
-Добър опит.-каза тя в ухото ми.
- Забавно е да я видиш ядосана.- казах и двете се засмяхме. Останалото време от часът си драсках в тетрадката или си ровех в телефона. След като часът свърши с Бет отидохме за обяд. Наредихме се на опашката и аз казах на Бет.
- Аз трябва да отида да видя господин Смит за нещо.- излъгах
-Добре.-каза тя, а аз отидох в стаята на бандата .Калъм още не се беше появил, затова взех китарата и започнах да свиря една песен на Green Day.
-Звучиш супер. -каза Калъм и аз подскочих, защото ме изплаши. - Съжалявам не исках да те уплаша. Това песен на Green Day ли беше?
-Да.-отговорих.
- Беше добра.- каза Калъм.
-Мерси. Защо ме повика тук?
- Защото исках да те опозная.-отговори той .
-Защо?-попитах.
-Трябва ли да има причина?-
-Да, защото никое момче просто така не говори с мен.
-Ти ме заинтригува. -каза той с усмивка.
-Доообре .Това не е много сигурна причина,но ще я приема....за сега.-казах и след това обядвахме, когато звънецът би и ние тръгнахме към различни посоки.
Това беше толкова странно, досега никое момче не беше говорило с мен и не бях свикнала с това.
------------------------------
Училището свърши и аз се прибрах вкъщи. Веднага отидох в стаята си пуснах си музика и започнах да си пиша домашните. След час и половина отидох до кухнята да си взема храна. Отворих хладилника,за да видя какво имаме.
-Хей къде е тоалетната?- непознат глас ме попита. Затворих хладилника и се обърнах. Той имаше руса коса, сини очи и беше доста висок.
-Преди да отговоря искам да те попитам какво правиш в къщата ми?-попитах.
-Правя проект със Сара.-отговори той. Разбира се, Сара. Доведената ми сестра, за съжаление. Тя беше точно обратното на мен. "Госпожица Популярна" и всички я знаяха.
-А добре, банята е първата врата в ляво.-отговорих. Все още гледах в хладилника когато той се появи отново.
-Знаеш ли кога Сара ще се прибере?-попита той.
-Не, но защо ти си тук като тя не е в къщи?-попитах.
-Тя каза,че ще се прибере до три но я няма.- отговори той.
-Мога да видя това. - Казах със съркастичен тон. Той се засмя. Изглежда приятен до сега. Аз знаех кой беше той. Лошото момче Люк Хемингс, момчето, което всяко момиче си харесва освен мен. -Не трябва да говоря с теб.
-Защо? -попита той учудено.
-Защото не ми е позволено да говоря с на Сара " момчета-играчки".
-С нейните какво? Аз не съм нейна играчка.
-Всички момчета започват с проект и след седмица ще се натискате.
-Е аз ще го променя, защото няма да спя с нея.
-Както кажеш Люк.
-Откъде знаеш името ми?-попита Люк
- Всяко момиче в училище говори за теб.-отговорих
-Това означава , че ти трябва да говориш за мен често.
-Аз съм тази която не е заинтересована от теб. Ти дори не знаеш името ми.
-Тогава защо не ми го кажеш?
-Теса. Доволен ли си сега.-казах и вратата се отвори.
-Тесаа, Люк ще идва и ти трябва да изчезнеш.-извика Сара и влезе в кухнята.- О Люк не очаквах да си тук.
-Ти каза да съм тук в три, а сега е три и половина.-каза Люк с раздразнен тон
-Съжалявам тя сигурно те е отегчила.-каза Сара
-Не всъщност тя ми правеше компания.-каза Люк и ми намигна.
-Добре ние трябва да започваме.- каза Сара.
-Добре забавлявайте се.-казах и се качих в стаята си.