Когато се събудих имаше кръв навсякъде. Колата се беше обърнала. Видях Бет, която беше в безсъзнание. Имах дълбока рана на корема. Не чувах сирени, което ме притесни.
-Помощ. - извиках. - Помощ. - извиках отново по-силно. Никой не дойде да ни помогне. Аз просто си лежах на земята и не можех да помръдна. Дори не знаех дали Бет е жива. Най-сетне дойде линейка. Те сложиха мен и Бет в различни линейки. Изпаднах отново в безсъзнание.
Събудих се в болницата.
-Бет. - извиках и усетих силна болка. Доведената ми майка Мария седеше на стола до мен.
-Теса, почини си скъпа.
-Какво стана?
-Имаше инцидент.
-Къде е Бет? Добре ли е?
-Не знам.
-Къде е татко?
-Има работа и не може да дойде. Но ще се опита да дойде възможно най-скоро.
-Защо ли не съм изненадана.
-Ще отида да ти взема нещо за пиене.
-Добре. - казах и тя излезе от стаята. Затворих очи, надявайки се болката да спре. На вратата се почука и влезе Майкъл.
-Здрасти.
-Здрасти. Веднага щом чух, че си се събудила дойдох да те видя.
-Много си бърз.
-Тук съм също и да видя и Бет.
-Как е тя?
-Добре е. Докторите казаха, че може да се прибере до два дни. Ти как си?
-Ужасно ме боли дори и, когато дишам.
-Бет се чуства виновна.
-Но вината не е нейна. Трябва да говоря с нея. - тръгнах да ставам, но много ме болеше. Мария влезе с бутилка вода и ми я даде.
-Ще се видим по късно Теса. Чао.
-Чао Майкъл. - Мария седна на стола до мен и ме погледна ме с поглед, който незнаех какво означава. - Какво?
-Той не е първото момче, което идва да те види.
-Какво имаш в предвид?
-Дойде едно високо момче. Мисля, че се казваше Люк.И след това още един, Калъм. Трябва да си починеш още. - каза тя и аз я послушах и заспах веднага.
Събудих се след час и Мария все още седеше до мен.
-Може ли да отида да видя Бет?
-Ще попитам лекарите за инвалидна количка. - след пет минути се върна с количка и аз станах от леглото, въпреки че много ме болеше. Мария ме закара до стаята на Бет
-Здрасти.
-Здрасти. - каза тя без да ме погледне.
-Бет може ли да ме погледнеш?
-Не искам да виждам какво направих на най-добрата си приятелка.
-Бет, вината не е твоя. Моля те погледни ме.
-Немога. Тес ти имаш поне петдесет шева върху тялото си.
-Бет, прощавам ти и ти можеш да си простиш на себе си. - казах и тя започна да плаче.Аз станах и тръгнах към нея.
-Тес, трябва да стоиш седнала. - не и отворих, а продължих да ходя. Отидох и седнах на леглото до нея,.
-Не се обвинявай. Не си направила нищо.
-Може ли да видя раната ти?
-Защо?
-Искам да видя колко лошо съм..ъм този човек те е наранил. - аз започнах да махам превръзката от корема си и се показа голяма рана.
-Боже мой Тес. Боли ли те?
-Много, също и раната на устната ми също ме боли много.
