Chapter 27

605 45 3
                                    

-Да както и да е.-казах и се прозях .Бях ужасно изморена.Исках да си легна.

-Окей.-каза той

-Какво?-попитах

-Каза,че искаш да си легнеш и аз казах ок.Защо се очудваш?

-Нищо просто се дразня когато мисля на глас и в повечето случаи изжлеждам като глупачка.

-На мен ми харесва , когато мислиш на глас.-каза Люк

-Да защото казвам нещо за теб.

-Точно така.

-Все още не го разбирам.Как всеки път когато направя нещо глупаво ти го обръщаш в нещо което ти харесва.

-Това е защото харесвам теб.-каза и ме целуна

-Трябва да се науча да чета мислите ти.-казах и се засмях

-Ще видиш много странни неща.

-Ще видя твоята същност.

-Какво ще си помисли Сара ,когато ме види втора вечер във вас?

-Не ме интересува.Веднъж на нея да и е гадно за това , че аз съм щастлива.

-Знаеш ли какво ще направи вечерта по хубава?-попита той

-Какво?

-Нутела.

-Напълно.Трябва да отидеш до кухнята и да вземеш.

-Не аз живея тук.

-Не съм аз тази която те доведе.

-Камък,ножица,хартия.

-По дяволите.-казах аз,защото той беше с камък,а аз ножица.

-Ще се видим като се върнеш.-каза той и се засмя.

Излязох от стаята и отидох в кухнята.Взех буркан с Нутела и две лъжици.Когато тръгнах към моята стая на пътя ми стоеше човек който не искам да виждам.

-Здравей Теса.-каза тя

-Какво искаш Сара.

-Нищо.Просто слязох да си взема нещо за пиене.

-Добре чао тогава.-казах и се върнах в стаята.Люк леже със затворени очи .Аз отворих Нутелата и го нацапах по носа.Той се усмихна без да си отваря очите и взе шоколада от носа си и го облиза.Подадох му лъжица и поставих бурканчето между нас.

-Така е много по добре.- каза той.Аз взех още една лъжица от Нутелата и погледнах часовника и беше почти два.

-Аз приключих и мисля да си лягам.-Затвори Нутелата и я оставих на земята.Легнах и Люк легна до мен,изгасих нощната лампа и скоро заспах.

Събудих се на следващата сутрин и Люк още спеше.Отидох в кухнята и видях баща ми и Мария седяха там.

-Не трябваше ли да се върнете следобяд.-

-Прибрахме се защото Мария не се чувствсше добре.-каза баща ми

-Добре аз ще се качвам горе.-когато се върнах скочих на леглото.

-Люк ставай родителите ми са във вкъщи.

-Нали каза че ще си дойдат по-късно.

-Да но Мария не се е чувствала добре и са се прибрали по-рано.

-И как очакваш да изляза от тук без те да ме видят.

-Можеш ли да слезеш през терасата?-казах и той ме изгледа уплашено

-Хайде.-казах и го заведох на терасата.Той погледна надолу и не върна назад.-Стига не бъди такова бебе и слезни .

-Може просто да се промъкна през вратата.

-Искаш ли да бъдеш хванат от баща ми,който е полицай.-той въздъхна и прехвърли единият си крак .

- Не падай.-казах и се засмях , а той ме изгледа сериозно,но след това леко се усмихна.Накрая той слезе без да пострада.-Ще се видим утре.-казах а той ми намигна и си тръгна.Слязох в кухната и Сара беше с баща ми и Мария.

-Здравей Теса.Тъкмо казвах на баща ти колко сме се забавлявали на партито.-каза Сара

-Да групата на Люк свири.-казах и се молех Сара да не каже ,че той е останал две нощи

-Радвам,че сте се забавлявали.-каза Мария.Аз отидох на дивана и гледах телевизия докато Бет не ми се обади.

-Здрасти.

-Искам да ми кажеш всичко което съм направила на партито.

-Мисля,че не искаш да знаеш.-казах и чух как Майкъл се смее.

-Млъквай.-тя му каза

-Хайде кажи ми ,защото Майкъл не иска да ми каже.

-Чао Бет.

-Сериозно ли.Мразя те.

-И аз те обичам.-казах и затворих.Продължих да гледам и Сара седна до мен.

- Какво искаш Сара?

-Искам да спреш да се виждаш с Люк.-аз просто се засмях

-Или какво?

-Или ще направя живота ти ад.

-Ти вече го правиш.

-Да ,но този път и Люк ще е замесен.

-Давай.Предизвиквам те.-тя нищо повече не каза.След няколко минути Мария седеше до мен.

-Кой беше той?-попита тя

-Кой?

-Момчето,което се измъкна през балкона.Спокойно няма да кажа на баща ти.

-Казва се Люк. Моля те не му казвай,защото той не го харесва много.

-Устата ми е заключена.

-Благодаря ти.За това ,че си ми като майка.-казах





Friends with benefits ||Luke HemmingsWhere stories live. Discover now