Не исках да ходя на училище , защото ме беше срам да видя Люк или Сара.училище и се опитвах да не срещам никого. Отворих шкафчето си , взех учебниците си и отидох в класната стая ,където видях Бет.
-Съжалявам, че не те чаках пред шкафчето ти, защото малко закъснях.-каза тя
-Няма проблем.-казах с фалшива усмивка
-Кого трябва да убия?-попита тя
-Бет добре съм наистина.-казах аз
-Винаги ,когато кажеш,че си добре това означава,че не си добре и нещо е станало.-каза тя
-Добре аз и Сара малко се скарахме, може и Люк да е замесен ,но не искам да говоря за това.
-Тес кажи ми,моля те.
-Не искам повече да говоря за това.
-Добре.-каза тя и звънецът звънна и аз отидох за физическо,но Люк имаше същият час и аз не исках да го виждам. След като часа свърши Люк дойде при мен.
-Тес слушай Аз..-каза той, но аз го прекъснах.
-Аз ще се оправя със Сара спокойно.-казах
-Да,но когато те.. ъм..
-Целуна. Това беше грешка.
-Не мисля,че беше грешка.-каза той
-Казах ти вече. Ти си Люк Хемингс ,лошото момче,с което всички момичета желаят да бъдат и момчето с което аз не искам да имам нищо общо.-казах аз
-Да, а ти си Тесà Конел срамежливото момиче, което никой никой не познава и момичето, с което искам да бъда.
-Люк съжалявам .-казах и избягах минах през игрището през, което Калъм и други момчета играеха баскетбол. Един от тях хвърли топката силно към коша, но тя се удари в коша име удари силно по главата. Аз паднах на земята и последното нещо ,което видях беше как Люк е над мен.
Събудих се в офиса на сестрата
-Как се чувстваш?-попита сестрата
-Сякаш десет слона са минали през мен.-казах
-Късметлийка си ,че едно момче те донесе тук.-каза тя
-Какво момче?-попитах
-Мисля,че се казваше Люк.
-Кога мога да си вървя?
-След 15 минути ,когато училището свърши.-
-Добре
.След като се прибрах вкъщи си легнах на леглото ,когато звънецът звънна.
-Аз ще отворя.-чух как Сара вика. Аз станах от леглото,за да отида да си взема храна. Когато минах през входната врата видях Сара да говори с Люк . След като той ме видя каза.
-Хей Тесà как е главата ти.
-Добре.-казах и отидох в кухнята. След като си взех храна тръгнах към стаята си.Когато влязох видях Люк да лежи на леглото ми.
-Какво правиш в стаята ми?-попитах
-Исках да видя как си.-каза той
-Казах ти,че съм добре. Сега можеш да си вървиш.
-Грубо.-каза той
-Виждам ,че отново си станал задник,но не съм изненадана.
-След като ме опознаеш ще разбереш,че не съм толкова голям задник за какъвто ме мислиш.
-Трудно ми е да го повярвам.
-Дори няма да ми благодариш,че те занесох до офиса на сестрата.
-Не съм те молила да го правиш.
-Но въпреки това ти хареса.
-Ще го кажа още веднъж .Не те харесвам.
-Не изглеждаше така ,когато ме целуна.
-Не съм те целунала.Ти ме целуна.
-Да но ти не ме отблъсна.
-Защо трябва да правиш живота ми по-труден Люк?
-Защото ми харесваш ,когато си ядосана.
-Би ли излязъл от стаята ми?
-Не и докато не се съгласиш да излезеш с мен.
-Не и след милион години.
-Тогава няма да изляза.
-Защо искаш да излезеш с мен дори и аз не искам да из;яза със себе си?
-Това ще бъде най невероятната нощ в живота ти.
-Няма да променя отговорът си.Сега моля те излез.
-Казах ти .Само ако излезеш с мен.
-И аз ти казах ,че не.
-Няма тогава да изляза от тук.Не знам как ще обясниш на баща ти,защо момче спи в стаята ти.
-Ако кажа да ще излезеш ли?
-Да
-Добре тогава ще изляза с теб, но само този път. -казах, той усмихна и излезе от стаята ми.
