Събудих се от звука на алармата ми, която ми казва е да ставам за училище. Взех телефона си , за да спра този отвратителен звук и видях, че имам съобщение от Калъм.
Калъм:Вземи си китарата на училище.
Аз:Защо?
Калъм:Просто го направи...Моля те.
Аз:Добре.
Той не отговори.Станах от леглото да се приготвя за училище. Взех си китарата преди да изляза.Стигнах до училище и отидох до шкафчето ми , за да си взема учебниците. След това тръгнах към стаята на групата.
-Здрасти.-каза Калъм.
-Защо трябваше да нося това.-казах и посочих китарата.
-Ще разбереш след училище.Ела тук след последният час.-каза и излезе.Отидох в стаята и седнах до Бет .
-Моля те кажи ми какви глупости съм правила на партито.Никой нищо не иска да ми каже.-започна да се моли тя.
-Не ще те оставя да страдаш.-казах и се засмях.Бет се намръщи и до края на часа нищо не каза.След като часът свърши аз отидох към салона.Видях Люк и Калъм , която седяха на пейката и аз седнах между тях.
-Ще ми кажете ли защо трябва да оставам след училище.-попитах
-Обещавам, че ще бъде забавно .-каза Люк
-Добре .-казах и се огледах.Всички момичета ме гледаха странно.Люк също го забеляза.
-Какво пак си направила?-попита ме той
-Нищо.Сигурно Сара пак е пуснала някой слух за мен.
-Хей Ейми. -извика Люк едно червенокосо момиченце .Тя се обърна и нейното лице веднага светна и дойде при нас.
-Здравей Люк.-каза тя
-Защо всички момичета гледат Теса все едно ще я убият.-попита Люк
-Сара каза на всички , че Теса те е откраднала от нея..О! Здравей Тесa.-каза тя и усмивката и не слизаше от лицето.
-Мерси Ейми.-каза той и тя си тръгна
--------------------
-Ще ми кажеш ли какво правя тук Хемингс .-казах аз раздразнено. Беше края на деня и аз бях принудена да остана с Люк, Калъм, Майкъл и Ащън, който трябваше да дойде скоро.
-Ние трябва да репетираме.-каза Люк, но аз все още не разбирах какво правя тук.
-Ще го кажа отново. Какво правя тук Хемингс?-казах и през вратата влезе Ащън.-Той ще ми каже.
-Здравей Теса.-каза той.
-Здравей Ащън. Ще ми кажеш ли какво правя тук?-Той погледна нервно зад рамото ми Люк, защото не знаеше какво да каже.-Не го гледай. Просто ми кажи.-казах и се опитах да блокирам гледката му към Люк.
-Не мисля, че трябва да ти казвам.
-Люк никога повече няма да те целуна, ако не ми кажеш защо съм тук.-казах аз, а той просто се засмя
-Тук си, защото ще ти помогнем да превъзмогнеш сценичната ти треска.-каза той, а аз се ядосах и тръгнах да излизам през вратата, но Ащън застана на пътя ми
-Моля те, остави ме да си вървя вкъщи.
-Извървях целият път до тук, излъгах учителката, че съм ученик и няма да си вървиш, докато не я превъзмогнеш.-каза смело Ащън, а аз бях изненадана, защото мислех, че е срамежлив. Измрънках и отидох да седна на стола.
-Ще ми благодариш после.-каза Люк докато преминаваше покрай мен, а аз го изритах. Той взе китарата ми и ми я подаде.- Свири.-каза ми той заповеднически. Това щеше да бъде дълга нощ
