Той ме откара да вкъщи след това ме изпрати до входната врата.
-Предполагам,че ще се видим утре.-каза докато почесваше врата си
-Люк Хемингс да не би да си нервен
-Не-каза и прехапа устната си .Обичам ,когато прави това.
-Какво каза?-попита той
-Нищо не съм казала.
-Каза,че обичаш,когато хапя устната си.
-Отново мисля на глас. Лека нощ Люк.
-Лека Теси.-каза той и аз влязох вкъщи
-Е как мина?
-Бет защо си още тук?
-Исках да видя как е минало.
-Щях да ти кажа утре.
-Не можех да чакам и какво е станало с роклята ти?
-Дълга история.
-Ако не е проблем казах на родителите ми ,че ще спя тук.
На следващата сутрин се събудих и отидох да събудя Бет и се оправих за училище.След като отидохме на училище Люк изненадващо не беше пред шкафчето ми .Когато влязох в стаята седнах до Бет ,която имаше най-широката усмивка на лицето си.
-Защо си толкова щастлива?
-Майкъл ме покани на среща.
-Това е чудесно.
След като часа свърши отидох в салона където имах физическо.Калъм дойде и ме попита.
-Как мина снощи?
-Какво имаш в предвит?
-Не се преструвай .Знам ,че ти и Люк сте излизали снощи.
-Казал ти е?
-Естествено той ни е най-добър приятел.
-На вас?На кои вас?
-Мен ,Ащън и Майкъл.Ще говорим по късно .Чао.
-Добре.Чао.
-Здравей-каза той
-Здравей.-казах като се опитвах да не го гледам в очите.-Искам да ти кажа ,че снощи няма да се повтори.
-Както кажеш Теси.
-Сериозна съм.
-Скоро няма да говориш по този начин.
-Задник-казах тихо
-Чух това.
-Хубаво.-казах и тръгнах за следващият час ,който имах със Сара.Минах покрай нейният чин.Тя ме спъна и аз паднах и изпуснах учебниците си.
-Опа.Извинявай Тес.-каза докато се смееше с приятелките си.Аз ги игнорирах и започнах да събирам учебниците си.Някой клекна до мен и започна да ми помага.
-Не е нужно да и помагаш Люк.-каза Сара
-Какъв ти е проблема ,Сара?-каза Люк
-Нямам проблем Люк.-каза Сара.
-Ядосана си ,затова че предпочитам да излизам с Тес вместо с теб.-каза Люк
-Люк това е достатъчно.-казах и седнах на мястото си.Той дойде и седна до мен.-Защо винаги трябва да сядаш до мен?
-Не знам,-отговори той и прехапа устната си
-Не прави това.-казах
-Да не правя кое?-каза и отново прехапа устната си отново
-Това.Да си хапеш устната.
-Мислех,че ти харесва,когато го правя.
-Не исках да го казвам .
-Да,но го направи и аз ще го използвам като предимство.-каза и се засмя.Неговият смях е толкова сладък.Боже какво си мисля.Не мога да го харесвам.Той е Люк Хемингс ,аз съм никоя.
