Събудих се от гадната аларма за училище. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ. Вързах косата си на кок и сложих малко количество грим. Облякох черни дънки и топ и завързах червена риза около кръста си. Отидох в кухнята и видях Сара да яде зърнената си закуска.
-Добро утро.-поздравих я
-Добро утро.-поздрави ме тя сърдито
-Някой не си е взел съня за красота.-казах и се засмях
-Хаха..Много смешно. Не е твоя работа.-каза тя и аз взех раницата си и излязох от къщата. Влязох в училище,когато някой ме потупа по рамото и каза.
-Здрасти Теса, нали.-каза момчето със зелената коса от часа по Химия.
-Да , здрасти Майкъл.-казах. Поговорихме си малко и се разделихме и аз тръгнах към шкафчето си. Когато стигнах пред него стоеше Люк.
-Здравей Теси.-каза той и се усмихна
-Не ме наричай така и се разкарай от шкафчето ми.
-Добре какво ще кажеш за дребосъчка.
-Какво ще кажеш да не ми говориш повече.
-Не е нужно да си груба.-каза той
-Не съм много дружелюбна с "момчетата-играчки" на сестра ми.-казах и го избутах от шкафчето ми.
-Аз не съм от "момчетата-играчки" на сестра ти, но мога да бъда твоя ако искаш.-каза той и се приближи до мен.
-Не благодаря.-казах и се отдръпнах от него
-Теси знаеш, че не можеш да ми устоиш. Никое момиче не може.
- Е аз ще бъда първата.-казах и усмивката на Люк замръзна .-Добре ли си Люк? Изглеждаш малко шокиран.-казах и си тръгнах. Влязох в час и седнах до Бет и я попитах.
-Какво става?
-Вървях към шкафчето си , когато видях Люк Хемингс и ти пред шкафчето ти.-каза Бет
-За съжаление да.-казах аз
-За съжаление? Той е най-готиното момче в училище.
-Да най-големият задник, също от "момчетата-играчки" на Сара.
-Гадост. Харесвах го....до сега. -каза Бет и звънеца би и отидохме в съблекалните, защото имахме Физическо и щяхме да играем баскетбол.
-Добре нека да се разделим. Капитани са Люк и Калъм.-каза треньорът.- Люк ти избираш първи.
-Избирам Теса. -каза Люк и посочи мен и аз застанах до него. -Какво има Теси не изглеждаш много щастлива. -каза и се засмя
-Да бъда в твоя отбор не е най-хубавото нещо.-казах аз
-Не е нужно да играеш можеш просто да стоиш отстрани.
-Предпочитам да играя, ако нямаш нищо против.
-Добре тогава. -каза и играта започна. Аз вкарах около 5 коша и беше края на играта. Топката беше в Люк и той ми я подаде и аз вкарах победния кош.
-Добър кош Теси.-каза Люк. -Изненадан съм, че можеш да играеш.
-Какво?- попитах учудено
-Изглеждаш като момиче , което никога не излиза от стаята си.-каза Люк и се засмя. Преди да каже още нещо аз се обърнах и го изритах с всичка сила и той падна на земята. -О също можела и да рита. -каза той и аз си тръгнах
-Теса. -чух някой да вика името ми. Обърнах се и видях Калъм зад мен
-Ти ли изрита това момче?-попита той
-Да, защо познаваш ли го?
-Не, само знам, че е задник.
-Да. Разбрах това по трудния начин.-казах и двамата се засмяхме. След това влязохме в класната стая и аз отидох до Бет и разказах за случката с Люк. Тя разбира се я намери за изключително забавна.
След като часовете свършиха тръгнах към вкъщи. Видях Майкъл пред мен, но той не знаеше, че съм зад него. Когато се прибрах вкъщи тръгнах към стаята си и видях, вратата е отворена. Влязох и видях Майкъл да седи на леглото ми.
-Защо ме следеше?-попита момчето със зелената коса.
-Как влезе тук?-попитах
-Покатерих се.-отговори той
-Ти си луд.-казах аз
-Така и не ми отговори на въпроса.-каза той
-Не те следях. Прибирах се вкъщи.
-Е тогава ти прощавам ти съседе.
-Ти си ми съсед?-попитах аз учудено,защото си мислех, че съсед ми е някакъв луд старец
-От пет години. -каза Майкъл
-Е съседите не може просто така да влизат в стаята ми.
-Но вратите са толкова старомодни.-каза Майкъл и се засмяхме.
