Събудих в Понеделник сутрин и отидох в банята. След това си изправих косата и облякох блуза на Green Day и дънки. Взех чантата и тръгнах за училище. Живея в Сидни, Австралия. Хората тук не ме разбират, дори родителите ми, но съм принудена да остана.
Имам само една приятелка Бет. Тя е дръзка и обича рисковете. Би скочила с парашут докато аз си седя в стаята ми и гледам филми.
Влязох в ичилище и отидох до шкафчето си. Взех учебниците си за първите два часа и видях Бет да идва към мен и ме поздрави.
-Здрасти.-каза тя.
-Здрасти.
-Познай какво направих.- каза тя със зла усмивка на лицето си.
- Какво си направила?
-Сложих лепило върху стола на г-жа Джонсън. Нямам търпение да и видя лицето.
-Ти си ужастна.-казах и започнах да се смея.
- Знам.- каза тя и се засмя.
Тръгнахме заедно към класната стая. Когато учителката седна на стола, à Бет едва се сдържаше да не се засмее. Когато часът свърши, г-жа Джонсъм се опита да стане, но стола беше залепен за нея. След като излезнахме с Бет започнахме да се смеем като луди. След като се успокоихме Бет ме попита.
-Написа ли домашното по Химия.
-Не, а ти.
-Написах го, но съм сигурна,че ми е грешно.-отговори тя. Преди да успея да отговоря някой се блъсна в мен и аз паднах на земята и изпуснах учебниците си. Казах на Бет, че ще се видим в час и започнах да събирам учебниците си без дори да погледна в кого се блъснах.
-Съжалявам не те видях.- каза той и започна да ми помага с учебниците.
- Да, обичайно хората не ме забелязват в коридорите. Няма проблем.- казах опитвайки се да не правя очен контакт с него.
-Заповядай.-каза той и ми подаде последният учебник.
-Мерси.-казах и взех учебника и си тръгнах, но той извика.
-Чакай. Не разбрах името ти.- каза той и дойде до мен.
-Теса. - отговорих кратко.
-Калъм. Приятно ми е.
-И на мен.
-Не си особено приказлива. -каза той и се усмихна
- Не, особено с хора, които не познавам.
-Аз искам да те опозная.
