Коледа
Гледна точка на Хари
Последните няколко дни минаха много добре, с Али успяхме да приключим с купуването на подаръци точно преди всички да пристигнат. Почиваме си и си седим предимно вкъщи, защото навън така или иначе е студено. Миналата вечер си изкарахме много добре на вечерята, а и за първи път празнуваме така по семейно. Много се радвам, че всички се разбират добре, защото семейни драми щяха да бъдат върха на проблемите ни с Али.
Тази сутрин се събудих отпочинал, но все още нямах намерение да ставам. Али още спеше и не исках да я будя, а и ми беше ектра да се излежавам, докато тя спи отпусната на гърдите ми. Страхотно начало на Коледния ден. Погалих я леко, а на лицето ѝ веднага заигра усмивка.
- Добро утро, любими! - каза без да отваря очи.
- Добро утро, прекрасна моя! - усмихнах се широко.
- Колко е часа? - попита ме, а аз погледнах часовника на нощното ми шкафче.
- Почти 8 и половина.
- Коледно чудо! Будни сме преди обяд. - пошегува се. - Ще ставаме ли? - надигна се леко и ме погледна.
- Мм... не. Мисля, че можем да си полежим още малко. - отговорих ѝ.
- Съгласна съм. - облегна глава на ръцете си.
- Исках да ти дам нещо. - обърнах се към нощното ми шкафче и извадих малка подаръчна кутийка от чекмеджето.
- Започваме с подаръците от сутринта ли? - засмя се леко.
- Нещо такова. - отвърнах. - Отвори го. - подадох ѝ малкия подарък.
- Благодаря! - взе кутийката от ръцете ми. - Хари... - възкликна, когато отвори капачето.
- Понеже първия беше загубен реших да се възползвам от повода и отново да попитам дали би се омъжила за мен? - извадих пръстена от кутийката.
- Да, Хари. Отново и отново, да. - усмихна се широко, а аз поставих пръстена на безименният ѝ пръст.
- Трябва да съм сигурен. - пошегувах се и тя се засмя.
- Всъщност и аз имам нещо за теб. Така или иначе коледният ти подарък ще пристигне тук чак догодина, та реших, че сега е удобен момент да ти дам това. - тя също извади някаква малка подаръчна кутийка от чекмеджето на нощното си шкафче и ми я подаде. - Не знаех кой би бил подходящия момент, но мисля, че... просто го виж. - звучеше ми леко притеснена или може би развълнувана. Не можех да преценя кое от двете е.
- Добре. - премахнах капака на продълговатата кутийка, а вътре увит в опаковачна хартия беше... Нее! Няма начин. Дланите ми започнаха да се потят, а пулса ми рязко се ускори. - Али... - седях и гледах с широко отворени очи, и не смеех да взема предмета в ръката си. Какво по дяволите?
Гледна точка на Алисън
Бях изключително притеснена от реакцията на Хари, въпреки че се опитвах да го прикрия усилено. От три дни насам не съм на себе си, още от момента, в който на теста за бременност прочетох "бременна". В този момент сякаш нещо се преобърна в мен, бях в шок, но никога не бях изпитвала подобна радост. Никога няма да забравя този момент. Но исках да направя момента специален и за Хари, а не просто да му съобща новините. И тогава ми хрумна идеята да го изненадам за Коледа. Надявам се все пак да е била хубава изненада, защото с такъв подарък нямам представа как ще реагира. Поне най-накрая мога да му кажа, защото последните три дни давах всичко от себе си да си държа езика зад зъбите, въпреки че ми идваше да му кажа още в момента, в който разбрах аз самата.
- Истински ли е? - Хари не помръдваше. Гледаше втренчено теста, а на лицето му се изписваше тотален шок. Абсолютно ми е познато.
- Мхм... - кимнах и се усмихнах. Той най-накрая понечи да вземе теста и да го обърне към себе си, за да прочете резултата. В следващия момент ме погледна с широко отворена уста, а в очите му сякаш се бяха заформили сълзи.
- Бременна си? - зададе ми плахо въпроса.
- Бременна съм. - потвърдих.
- Бременна си. - повтори, а след това се усмихна широко. - Ще си имаме бебе? - погледна към корема ми и го погали, а аз се засмях.
- Ще си имаме бебе!
- Не мога да повярвам! Бременна си! - сълзи се спуснаха по лицето му, което разчувства и мен. Страшно много ми олекна от реакцията му, сякаш най-накрая и аз мога да се зарадвам истински.
- Боже, притеснявах се, че ще се ядосаш и че ще ме оставиш...
- Как изобщо смееш да си помислиш подобна глупост, Али? Да се ядосам на кое? По-щастлив не съм се чувствал! Най-невероятното момиче, което съм срещал ще бъде моя съпруга, ще си имаме свое семейство... Аз съм най-големия късметлия! Кълна се, ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Наистина не бих могъл да живея без теб, нямаш представа какво правиш за мен, колко щастлив ме правиш всеки ден, когато си с мен.
- Обичам те! - усмихнах се, а сълзите се спускаха по лицето ми.
- И аз теб, любима! - хвана лицето ми в шепите си и ме целуна. - Ще си имаме бебе! - повтори и ме прегърна силно, а аз се засмях. Радваше се като малко дете, а това направо ми разтапяше сърцето. Наистина е облекчение, че Хари е също толкова радостен от тази изненадваща новина. Ще си имаме бебе!
Няколко часа по-късно
С Хари в момента пътувахме към Емпайър Стейт, защото бяхме обещали на останалите, че ще отидем до там, за да видят гледката от върха. Аз нямах против, защото аз самата не бях идвала тук от две години, а и не съм виждала гледката през зимата. Това беше единственият ни ангажимент за следобеда, а след това евентуално щяхме да ходим да караме кънки в Сентрал Парк, ако успея да убедя Хари. Знаете, че той така или иначе е доста грижовен, обича да ми угажда и да ме пази, а сега всичко това е умножено по три. Откакто му казах за бебето тази сутрин всяка моя крачка е под лупа. Буквално! Много е сладко, но се увлича прекалено. Не ми дава да слизам дори по стълби! Знам, че съм непохватна, но чак пък толкова. Та именно затова не иска да ходя и на кънки. Той самия не иска да ходи, но сега и на мен не ми дава.
- Сигурен ли си, че мога да се кача? Какво ако падна от върха? - пошегувах се, когато вървяхме към входа на сградата, където щяхме да се срещнем с останалите.
- Не ме дразни, защото наистина ще те оставя в колата и няма да позволя на Джон да те пуска. - заплаши ме, а аз се засмях.
- Я се успокой! Не съм малко дете! - скарах му се.
- Но имаш такова в себе си.
- Тихо. Наще са там! - прошепнах, а той се засмя.
Бяхме решили засега да си остане между нас и да не казваме на никого. Само за няколко седмици естествено, за да не се знае от много хора, а и да се насладим малко на момента. Предстои ми да отида и на лекар следващите дни, за да видим дали всичко е наред и затова смятаме засега да го запазим в тайна. Въпреки че и на двамата ще ни бъде ужасно трудно, защото сме прекалено развълнувани. Не знам как още не сме казали на всички.
- Хайде да се качваме! - каза развълнувано майка ми, когато отидохме при тях и всички заедно влязохме вътре. Тя беше основен инициатор да дойдем до тук, а Ан настояваше за кънките по-късно.
- Как сте вие? - попита ни Ан.
- Супер! - отвърнахме ѝ с широки усмивки. Наистина ще бъде трудно да си мълчим, а те си тръгват след цели два дни. Ще бъде интересно!