~12

454 66 24
                                    

За втори път в живота ми си събирах багажа посред нощ.

За втори път в живота си щях да избягам.

Но бягство ли е, ако се връщаш обратно у дома?

По същата процедура започнах да си събирам багажа. Пъхах всичко в куфара си, без да си правя труда да гледам колко прилежно съм си сгънал дрехите.

За разлика от предния път, сега бях обяснил на майка си защо и къде отивам. Видях как се натъжи от това, че за пореден път се разделяме, но аз ѝ обещах да поддържаме връзка.

Естествено имах и няколко малки, съвсем незначителни проблеми, които си нямах идея как да разреша.

Като за начало нямаше как да стигна. Колата, с която бях дошъл предния път не беше моя. Беше на баща ми и когато той разбра, че нямам намерението да се връщам, накара някакъв негов приятел, който живее в нашия град, да му я върне.

А другото нещо - ако по някакъв начин успея да стигна, нямах къде да отседна.

Нямаше да се върна вкъщи при никакви обстоятелства - не исках да виждам баща си, нито пък онова малко изчадие Чан-мин.

А не исках да моля никой от обкръжението си да ме приютява. Не ги чувствах достатъчно близки, за да моля за такава услуга.

Но нямаше да позволя на всичко това да ми попречи да се видя отново с Техьонг.

Да му обясня защо бях постъпил така, да му се извиня и да моля с горещи сълзи за прошка.

Нямаше нищо да застане на пътя ми.

Имах някакви спестявания, които бях взел със себе си. В секундата, в която изгрееше слънцето, тръгвах към единствената автоморга в града, за да си купя някаква кола.

Каквато и да е - само да върви.

Или поне да се опитам да си купя - не знаех дали щяха да ми стигнат парите. Силно се надявах, понеже все още не си бях измислил план "Б".

А въпроса къде ще спя - ако, само ако успея да се уредя с кола, просто щях да спя в нея, докато не си измисля нещо.

Щях да си потърся работа и да спестявам сякаш няма утре, за да успея да си наема поне едно малко студио, в което да живея.

Едно нещо, което знам със сигурност е, че ще върна на сто процента.

Само дано съдбата да е на моя страна.

I thought you weren't gay, Kook ?Where stories live. Discover now