I thought you weren't gay, Kook ?

~8

Събота.

Винаги свързвам съботите с тежък махмурлук.

Имах навика всеки петък да ходя по различно купони и да се напивам до толкова, че да не можех да ходя.

Някои от петъците прекарвах на закрито, но не в моята си спалня, ако ме разбирате.

Случвало се е и да излизам да пия и през уикендите, стига да можех да се вдигна от леглото и да успея  да се добера до бара. Компанията ми беше такава, че все се намираше с кой да пия и при кой да преспя.

Неделите вече бях примерен. Или поне се правех на такъв. Стоях си вкъщи и си пишех прилежно домашните. Ако излизах беше само, за да ида на някоя филмова прожекция, и то която си заслужаваше.

Сега вече е различно. Изобщо нямам желание да излизам през уикенда, нито през кой и да е ден. С една дума - нямам желание да излизам от нас. Стоя си главно в новата стая и размишлявам.

Няма смисъл да питате за какво, защото много добре знаете.

Случвало се е Намджун да е успявал да ме изкара извън къщата. Заради негово настояване започнахме и тази филмова традиция събота вечер.

И ако трябва да съм честен съм много щастлив, че я започнахме. Тя ми действа като силен антидепресант, който ми помага да избутам и следващия ден.

С Намджун имаме един и същ вкус за филми. Имаме един и същ вкус за много неща всъщност. Обичах да прекарвам време с него, защото умееше да ме разсейва от мрачните мисли със своя позитивен характер.

Той беше много добро момче, за разлика от мен и се радвах, че по някаква причина се сприятелихме и сближихме толкова много.

Но тази събота се чувствах по-зле от обикновено.

Предната нощ сънувах Техьонг. Как седеше на леглото ми и ми повтаряше, че съм го убил. Как отказа да ми даде прошка. И как изчезна.

Сценката се преповтаряше отново и отново главата ми.Замислих се как постъпих точно като него - изчезнах.

Първоначално много хора от старото ми обкръжение ми звъняха. Търсеха ме много често, досадно честно.

Евентуално един по един започнаха да се отказват от опитите да се свържат с мен. Разбирам ги, в края на краищата не вдигнах на нито един от тях.

Не ме изненада факта, че ми звъня всеки един човек на тази планета, освен собственото ми семейство. Нито Чан-мин, нито баща ми си направиха труда да вдигне телефона и да ме питат къде съм.