I thought you weren't gay, Kook ?

~11

~~~~ lofe ~~~~

Меко казано бях шокиран.

Една огромна част от мен се надяваше всичко това да е една огромна шега... или май щеше да е по-добре всичко да се окаже плод на въображението ми и аз дефакто да сънувах.

Но не. За мой "късмет" всичко пред очите ми беше реално. Също толкова реално, колкото съм и аз.

За момент си спомних възможността да си тръгна, която имах преди броени минути, но ето, че тя беше безвъзвратно изгубена.

Трябваше да се стегна и да се изправя като мъж пред глупостите на Намджун.

А той просто седеше неловко пред мен и ми се усмихваше. Аз бях на доста голямо разстояние от него, а горската пътечка се намираше точно зад гърба ми.

Наистина щеше да е най-добре да си бях тръгнал, но ето че започнах бавно и несигурно да пристъпвам към Намджун, все още оглеждайки атмосферата около себе си.

Той седеше пред мен и ме гледаше с очакване. Нима трябваше да кажа нещо?

-Здравей? - поздравът ми прозвуча по-скоро като въпрос.

-Настанявай се, всичко е готово. - каза той и ми врътна гръб, за да донесе нещо предполагам.

Седнах сконфузено на дървената пейка и погледнах право в празната чиния пред себе си. В какво по дяволите се бях забъркал?

Джун се появи от някъде с тенджера пълна със спагети с морски дарове. Сложи съда по средата на масата и не много вещо се зае да сипва храната в чиниите.

За съвсем малко му беше да счупи едната винена чаша, но аз някак си я хванах точно преди да се удари във земята.

След като приключи със сипването, Джун седна на пейката срещу мен. Седях и го гледах като пълен кретен, неразбирайки за какво беше всичко това.

-Очакваме ли някого? - беше тъпо да питам, тъй като имаше само две чинии и две чаши, но се надявах да дойде някой и да спаси положението.

-Не, всъщност идеята беше да сме само аз и ти... - каза леко притеснено.

-А-ааа...а какво правим в гората? - не схващах идеята на това мероприятие.

-Ами.. аз и ти сме... - спря.

-Аз и ти сме какво Намджун? - подканих го да продължи.