Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translation

Ch. TwentyFOUR

Лежах замръзнала на леглото, без блуза и Фор, надвесен над голото ми тяло. Не знам какво да си мисля, умът ми все още не може да осъзнае какво точно се случи преди две секунди. Няма как да изляза от тази ситуация.

Фор бавно се махна от мен. "Какво правиш?"- прошепнах.

Той постави показалеца си на устните си, показвайки ми, че трябва да мълча. Вдигна блузата ми от земята и я хвърли към мен. 

"Хънтър? Отговори ми?"- каза баща ми през вратата, вече губеше търпение.

Бързо облякох блузата си, а Фор легна на земята и се мушна под леглото ми. Сърцето и биеше лудо. Страхувах се, че може да ме хванат.

Вратата ми се отвори леко и видях лицето на баща ми. "Хънтър, къде е Фор? Какво правехте тук?" - той попита, оглеждайки стаята ми подозрително. Моля те, не поглеждай под леглото, молех се на ум многократно.

"Той, ами, той си тръгна."- казах колкото се може по-спокойно. Не искам да вижда, че съм нервна, иначе ще разбере, че го лъжа.

"Какво? Кога?" - попита той, оглеждайки стаята. Дори погледна през прозореца. За късмет се вижда само задния двор и така  не може да види, че колата на Фор е още тук.

"Преди няколко минути." - казах, избягвайки очен контакт. Знам, че ако го погледна в очите има малък шанс да се почувствам виновна и да си призная.

"Оу, добре, но не съм го видял да си тръгва. Мери ще си тръгва, слез долу да и кажеш чао."- каза баща ми. 

Наистина не искам да казвам чао на тази жена, но не искам и да бъда неучтива. Ще отнеме само няколко секунди и без това.

Скочих от леглото и последвах баща ми долу. Твърдият дървен под беше станал дори по-студен, от както с Фор се качихме горе преди няколко минути.

Когато слязохме долу, Мери стоеше до вратата, облечена с дългият си дъждобран и гумени ботуши. Винаги съм мразела такива ботуши.

"Беше ми приятно най-накрая да се срещнем, Хънтър." - каза Мери мелодично. После неочаквано уви ръце около мен, тя прегръща ли ме? Ако е така, това е най-некомфортната прегръдка, която някога съм преживявала и искам да спре.

Погледнах към баща ми, но той ме погледна с ;прегърни я обратно' поглед. Бавно увих ръце около нея за да я прегърна и тя ме прегърна още по-силно.