Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translation

Ch. 25

"Кой си ти?" - Мат попита Фор, присвивайки очи към него. Той задържа вратата леко отворена, показвайки, че не иска Фор да влезе.

Не знам какво прави Фор тук. Винаги се появява неочаквано. Дори, когато си мисля, че няма да го видя, винаги го виждам. 

"А ти кой си?" - Фор попита злобно и се приближи към врата. Мат завъртя очи и почти затвори вратата пред очите му, но той постави крака си между вратата, за да остане отворена.

"Мат, това е Фор и Фор, това е Мат." - казах, заставайки между тях.

Вече усещах напрежение между тях. Не знам защо не се харесват, след като дори не се познават.. мисля.

"Фор? Що за име е Фор?" - попита Мат подигравателно. Никога не съм го виждала да се държи толкова странно.

"Така се казвам, проблем ли има?" - защити се Фор. Свикнала съм да гледам злобния поглед на Фор, но Мат.. Никак не ми харесва тази негова страна.

"О, хей Файв(Пет)" - каза баща ми и дойде до вратата. Фор и Мат веднага спряха да се гледат злобно, а на лицето на Мат дори изгря усмивка.

"Казва се Фор, тате." - поправих го. Изпитах огромно облекчение, че се появи, иначе не знам какво щеше да се случи между тях.

"О, да. Извинявам се, приятел." - извини се баща ми. Той винаги нарича всеки 'приятел'. - "Защо не влезеш вътре? Навън е ужасно студено."

"Всичко е наред, тъкмо си тръгвах." - каза Фор, гледайки Мат. Всъщност от една страна се радвам, че си тръгва, защото не искам да имат разправии с Мат, но от друга страна искам да остане...

Видях облекчението в очите на Мат, когато Фор каза, че си тръгва. 

"О, не бъди глупав. Ела да гледаш мача с нас." - предложи баща ми.

Веднага щом чу това, спокойствието на Мат се изпари. Фор забеляза раздразнението на Мат и се усмихна.

"Като се замисля, може би ще остана за малко." - отвърна Фор самодоволно. - "Ще бъде ли това проблем?" - попита Фор, основно гледайки към Мат.

"Изобщо." - каза баща ми и покани Фор да влезе вътре.

Фор изтри краката си в изтривалката и влезе вътре, а самодоволната усмивка все още седеше на лицето му. Мат стисна ръце в юмруци, когато Фор мина покрай него, но след това се успокои и отпусна ръце.