Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translation

Ch. 6

"Kaкво?" - е всичко, което можех да кажа; шокирана съм, това някаква шега?

"Да не си глуха? Казах, че искам да те изведа някъде довечера. Ще те взема в 7." - каза, а тонът му се промени.

"Защо ще искам да излизам с теб довечера? Ти си такъв кретен. И между другото, дори не си моя тип." - сопнах се. Мразя, когато е непостоянен. Също, защо да ходя накъде с човек, който не познавам?

"Не съм твоя тип? Какъв е твоя тип тогава?  Богаташчета и особняци, които носят жилетки и си мерят пенисите? Тези с глупостите по косата, за да седи на място?" - каза остро.

"Гел. Нарича се гел." - казах.

"Не ми пука как се нарича. Защо изобщо харесваш такива момчета? Толкова са скучни. Никога не живеят на ръба." - каза, гледайки в ръцете си.

"Ами може би, харесвам този начин на живот. Харесва ми къде съм и не искам да живея на ръба." - казах, имитирайки го с последните си думи.

"Наистина си скучна. Знаеш ли какво? Не искам да излизам с теб вече." - казах; толкова е незрял.

"И без това нямаше да дойда. Имам планове." - излъгах и звънеца би. Както винаги се изнесе първи от стаята, а останалите дори не си бяха събрали нещата.

Събрах си нещата и излязох от стаята. Защо се чувствам, сякаш съм му ядосана? Предполагам, че не съм свикнала да съм около хора като него; груби, противни кретени. И защо му пука какъв е моят тип? Не съм неговия тип и той никога няма да бъде моя.

Останалата част от деня мина бързо, вероятно защото е петък. Когато последния звънец би, отидох да си оставя тетрадките в шкафчето.

И отново, Фор седеше срещу моето шкафче, играейки си със запалката.  Само да го гледам  ме дразни. Защо е толкова странен? Кой си играе със запалката? Сигурно е пушач, след като постоянно носи запалка със себе си.

Оставих си нещата и тръгнах към съблекалните да се преоблека. Когато минах покрай него, отново почувствах погледа му върху мен. Този път не го игнорирах. 

Спрях си музиката и поех дълбоко въздух. Обърнах се и той веднага избегна погледа ми.

"Защо винаги ме зяпаш?" - попитах.

"Не те зяпам." - отговори.

"Напротив, правиш го. Мога да го почувствам, всеки път, щом мина покрай теб. Чувства погледа ти върху себе си и това кара кожата ми да настръхва." - добавих, наистина ме плаши.