Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translation

Ch. 5

"Хайде, скрий се там, не излизай, преди да ти кажа." - каза ми женски глас.

"Не! Ти къде ще се скриеш? Няма достатъчно място  и за двете." - плачех. Не искам да съм жалка и да се крия.

"Хънтър, аз ще се оправя, ти върви. И не излизай преди да ти кажа. Нали?" - попита.

"Нали." - казах.

"Обещаваш ли?" - попита и ме погледна в очите.

"Обещавам." - казах и се скрих в малкия килер. Едва се побрах сама. Изключено е, да дойде още един човек.

Сърцето ми биеше 1 милион пъти в минута и пот изби на челото ми. Плачех тихо. Идея си нямам какво да правя. В главата ми е каша и не мога да мисля трезво. Знам, че тя е изплашена, със сигурност й е трудно да измисли начин как да ни измъкне оттук. Чувам как плаче.

Защо не съм при нея да я защитя? Защо тя ме защитава? Не мога да я оставя да рискува живота си за мен. В момента в който се канех да изляза от килера и да я накарам тя да влезе вътре, вратата се отвори и някой влезе.

***

Събудих се с потен гръб и чело. Сърцето ми биеше необичайно бързо и дишането ми беше учестено. Напоследък доста често сънувах кошмари. Не ми позволяват да се наспя нормално. Мразя ги. Навяват ми спомени за онзи ден, прекалено ясни спомени.

Взех телефона, за да проверя часа. 6:25. Пет минути преди алармата. По-добре да ставам сега, отколкото да потъна в друг кошмар. Кошмарите изсмукват живота от мен, карат ме да спра да правя всичко и просто да стоя в леглото си завинаги. 

Още е тъмно навън. Отидох да си взема душ. Защо ли? На практика е още лято. Топлата вода подейства добре на изтръпналата ми кожа. Малките тръпки изчезнаха. 

Щом приключих, си измих зъбите. Никога не слагам грим. Имам чиста кожа и очите ми изглеждат добре, така че не ми трябва. Облякох се и слязох долу да закуся. Баща ми вече беше тръгнал за работа, но беше оставил закуска на плота. Палачинки и бъркани яйца.

Извадих портокалов сок и кетчуп от хладилника. Има сок точно за една чаша. Сложих кетчуп на яйцата и сироп на палачинките. Баща ми мисли, че е странно да слагам кетчуп на яйца, но без него, няма да ги ям.

Къщата изглежда толкова празна. Мразя да се чувствам така. Сякаш никой не живее тук, и сериозно ме плаши, буквално съм по средата на нищото. Също не трябва да пренебрегвам факта, че съм сама, на петък 13-ти, вторият ми най-омразен ден от годината. Сякаш някой чака да създаде хаос.