Той постави устните си върху моите, бяхме така сякаш цяла вечност. Устните му са меки и леко напукани. Носът му е на бузата ми, а ръцете му все още бяха на кръста ми.
Цялото ми тяло се топеше, но в същото време и замръзваше до там, че не можех да мръдна. Толкова е странно. Никога преди не са ме целували, чувството е странно.
Очите ми са все още широко отворени. Изобщо не мигах, докато неговите очи бяха затворени през цялото време. Всичко изглеждаше някак толкова сковано, въпреки това живо в същия момент. Исках да се отдръпна, но в същото време исках това чувство никога да не свършва.
Той накрая се отдръпна и тялото ми искаше точно това, но аз отказвах да го пусна.
"Аз...ъм"-започнах, но не можах да намеря никакви човешки думи. Чувствах се сякаш мълния е ударила тялото ми засягайки всеки сантиметър от него.
"Успокой ли се?"-гласът му все още е бавен и спокоен.
Бавно кимнах, гледайки го в очите. Нещо в очите му изглежда различно, не знам какво точно, но е различно.
"Добре. Нека тогава продължим с екстремния боулинг."- Той ме дръпна към останалата част от групата.
Краката ми са схванати и едва ги мърдам. Трябва само да събера мъничкото енергия останала в тялото ми да задвижа краката си и да го последвам.
"Съжалявам за това"- казах докато приближавахме групата. Те сигурно ме мислят за странна, че избягах така.
"Всичко е наред, Хънтър."- един от тях каза.
Огледах се и кимнах, беше Трип. Този , който написа номера си в телефон ми. Опитвах се да не правя очен контакт с него, защото така и не му писах. Не му дадох шанс, а ето ме сега тук с Фор, един от тяхната малка група.
"Добре Хънтър"-каза Фор.-"Това е Тор."-той покажа висок пич с къдрава руса коса, която падаше до раменете му.-"Сторми"- посочи ми единственото момиче в групата. Тя е момичето, което ме обслужваше в бара онзи ден. Тя е много сладка, като изключим обицата по средата на носа й. Кара я да изглежда, като бик.-"Гънър"- той посочи най-ниското момче. Той има тъмна коса и тъмна кожа. Очите му са златисти, като правеха лицето му да изглежда екзотично. Косата му е черна и има черни обици на всяко ухо. Не съм сигурна дали са му по мярка или не. "И това, това е Трип"- вече познавам Трип. Спомням си, когато ме покани да изляза с него и приятелите му. Нощта, когато отидох до бара за да търся човекът, който ми праща съобщенията, забелязах първо Фор после Трип и си говорехме. Той ми каза да седя далеч от него, защото е опасен. И ето ме сега тук седя с Фор и Трип.
YOU ARE READING
Poison (Harry Styles fanfic) Bulgarian translation
FanfictionКакво става, когато огъня среща леда? Огънят стопява ли леда? Или леда гаси огъня? Почувствах собственото си падане по-дълбоко и по-дълбоко всеки ден в бездната, от която се опитвах толкова усилено да стоя далеч, докато две ръце не ме сграбчиха и не...